Гунтрам Волф: Очаквам кризата да бъде с формата на W
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гунтрам Волф: Очаквам кризата да бъде с формата на W

"За България има смисъл да се стреми към еврото, защото ще има достъп до щедрата ликвидност на ЕЦБ и всички фискални схеми, които ще бъдат създадени за еврозоната", посочва Гунтрам Волф

Гунтрам Волф: Очаквам кризата да бъде с формата на W

Директорът на Bruegel пред "Капитал"

Светломира Гюрова
4733 прочитания

"За България има смисъл да се стреми към еврото, защото ще има достъп до щедрата ликвидност на ЕЦБ и всички фискални схеми, които ще бъдат създадени за еврозоната", посочва Гунтрам Волф

© Bruegel


Визитка

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и съветник в МВФ.

Пророчествата, че кризата с COVID-19 ще доведе до разпад на ЕС, вероятно са преувеличени. Но действията сега ще определят какъв ЕС ще имаме в бъдеще. Как оценявате отговора на ЕС на кризата?

В началото беше бавен. След това набра скорост, но реакцията на ЕС все още не е особено визионерска и бърза. В момента сме в безпрецедентна ситуация, имаме най-големия срив на БВП от Втората световна война насам и огромно напрежение върху единния пазар и еврозоната. В подобни извънредни времена ЕС трябва да покаже най-доброто от себе си. Боя се, че в икономическо отношение все още има твърде голямо упование, че Европейската централна банка (ЕЦБ) ще свърши работата. Продължават да липсват общ фискален отговор, координирана стратегия за изход от блокадата и възстановяване на икономиката, както и мерки за защита на единния пазар и еврозоната.

Как би трябвало да изглежда една координирана стратегия за излизане от карантинните мерки?

Няма проблем отделните страни в ЕС да излизат от блокадата по различно време, тъй като епидемията е на различни нива във всяка от тях. И всяка държава трябва внимателно да обмисли кога да разхлаби карантината. Това е деликатен баланс - ако излезеш твърде рано, рискуваш нова здравна криза и връщане на епидемията, ако излезеш твърде късно - икономическите щети в изгубени работни места и фалирали компании ще бъдат огромни.

Но е нужна и координация в ЕС, защото това, което прави една държава, влияе върху съседните. ЕС трябва например да помисли за регионални производствени клъстери, а също и за общи схеми за туризма и ваканционните пътувания.

Как се отразява блокадата на единния пазар на ЕС?

Той е в опасност както краткосрочно, така и дългосрочно. Затварянето на границите и сривът на Шенген естествено са проблем за единния пазар, но той е неизбежен и всъщност далеч по-незначителен от блокадата на самите държави. Граничният контрол между Франция и Белгия е по-маловажен от парализирането на Париж и Брюксел.

Да, карантинните мерки имат пряк ефект върху свободното движение на хора, производствените структури и предоставянето на услуги през граница. Но по-притеснително в дългосрочен план е друго. В момента отделните държави прилагат различни схеми за държавно субсидиране. Някои страни спасяват много компании, други не го правят. И опасността е, че вътрешният пазар на ЕС ще бъде силно изкривен заради различните степени на държавно подпомагане. Което е сериозен проблем, защото компаниите няма да бъдат поставени при равни условия и това ще създаде много недоволство и напрежение. Това е най-тревожният аспект.

В същото време в краткосрочен план ограничителните мерки водят до прекъсвания в производствените вериги. Ако блокадата продължи твърде дълго, може да има преориентиране и реорганизиране в тях.

Има очаквания, че от това може да спечели Източна Европа, тъй като някои компании може да преместят производство примерно от Китай на по-близка локация. Възможен ли е подобен ефект?

Възможно е, но ще зависи и от посоката на политиката. Ако има силна тенденция към национализация, да, част от производството може да се върне в в Европа. Но в крайна сметка компаниите ще погледнат структурата на разходите си и ако е по-скъпо нещо да бъде направено в Източна Европа вместо в Китай, не биха предприели релокация. Със сигурност компаниите ще искат да диверсифицират и ако имат само един доставчик в Китай, ще потърсят втори и този втори може да бъде в Източна Европа. В този смисъл ще има известно преместване, но разходите и ефективността ще продължават да са водещи.

Това ще има последствия и за единния пазар. Може да се окаже, че производствените вериги в ЕС ще останат перманентно прекъснати, например в Северна Италия дълго време да има стриктни карантинни мерки и производителите на автомобили от Южна Германия да бъдат принудени да се прехвърлят към местни доставчици. И след като веднъж се сдобият с местни доставчици, може да не се върнат към италианските, с които са работили преди кризата. Този тип ефекти може също да нанесат трайни щети на общия пазар на ЕС.

Тази криза удря всички и очакването е за единен отговор от ЕС. Миналата седмица европейските лидери поискаха от Европейската комисия (ЕК) да представи план за възстановителен фонд. Какво би трябвало да съдържа той?

Големият дебат е какво може да бъде съвместно финансирано във фазата на възстановяване и какво трябва да бъде индивидуално финансирано. Макар всички да са засегнати, магнитудът на шока е доста различен в отделните държави. Италия например е много по-силно ударена, отколкото примерно Германия. Сред лидерите на ЕС има съгласие, че трябва да адресират това заедно, и поискаха ЕК да изготви план за възстановяване, който да бъде бърз, голям и съизмерим с предизвикателството.

Решението от миналата седмица очертава основните параметри: ще се използват пари от следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС; ще има съвместен заем от капиталовите пазари, който ще бъде предоставен на страните членки; следващият седемгодишен бюджет, който започва от 2021 г., ще бъде пренаписан така, че да отразява новите икономически реалности и да бъде сигурно, че трансфери и грантове ще бъдат давани на онези държави, които са най-нуждаещи се. Германия вече обяви, че е готова да плаща по-голяма вноска в бюджета на ЕС.

Има смисъл да се теглят общи кредити и тези пари да бъдат заемани на нуждаещи се държави при ниски лихви, като така се осигурява пряка помощ и се увеличава трансферният елемент на МФР към най-уязвимите страни. Това е в интерес не само на държавите, които получават тези пари, но и в интерес на силните държави, включително Германия, защото се повишава стабилността на еврозоната и единния пазар.

Съвместните заеми трябва да се случат. Необходима предпоставка е предварително зададен контрол върху начина, по който ще се харчат тези средства. Няма как едни пари да бъдат заети на пазарите и после да се разпределят без какъвто и да било надзор и без разписани условия за какво да бъдат употребени. Трябва да се случи със стриктен контрол и отчетност и ясно очертани цели. Немислимо е да има просто раздаване на суми. Едва ли някой си представя как примерно германско федерално министерство тегли заем на капиталовите пазари и после връчва парите на премиера на Бавария да прави с тях каквото си пожелае.

Това е основният спор в момента - дали да бъдат заеми или грантове. Като един от аргументите е, че заеми само биха натоварили с още повече дълг и без това силно задлъжнели държави като Италия. Извън икономическата логика какво е политически възможно?

Всеки дълг, теглен съвместно от ЕС срещу гаранция от общия бюджет, е пасив за европейските данъкоплатци пряко или непряко. Освен това правилата на ЕС не позволяват да се заемат пари и след това да бъдат раздавани като грантове.

Това, което трябва да се направи, е да бъдат дадени като заеми с дълъг матуритет и ниска лихва. Което вече ще е помощ, защото ще е при по-добри условия, отколкото примерно Италия би получила, ако излезе сама на пазарите.

Но ако се прецени, че това не е достатъчно, защото дълговата устойчивост може да бъде заплашена, трябва да бъде включен и трансферният елемент през бюджета на ЕС. Италия в момента е нетен платец към бюджета на ЕС, всяка година внася повече, отколкото получава, и разликата е 0.5% от нейния БВП. Предвид икономическия шок би било подходящо Италия в следващата МФР да стане нетен получател. За страна като Италия тази разлика от 0.5% от БВП лесно покрива разходите по дълга, който тя би получила като заеми от ЕС. С други думи, може да бъдат използвани трансфери или грантове, за да бъдат покрити разходите по обслужване на дълга и той да стане на практика безлихвен. Това е единственият възможен начин според правилата на ЕС.

Да, трябва да има масиран кредит, изтеглен от ЕС, който да предостави значими заеми на държави членки и така да им помогне да излязат със силен фискален отговор на кризата. Защото слабият отговор не е в интерес нито на самата държава, нито на ЕС. И може да субсидираме страните с грантове, които да покрият допълнителното лихвено бреме.

Следващият въпрос е откъде ще дойдат парите в бюджета на ЕС. Германия може и да е готова да внася повече, но с отслабените икономики кой друг ще го направи? Преговорите за МФР бяха достатъчно сложни и преди пандемията...

Трябва да използваме този огромен шок от пандемията като шанс да преразгледаме цялостно седемгодишния бюджет на ЕС. Приоритетите в предложената МФР бяха остарели и преди кризата и са още по-остарели сега. Ревизията трябва да бъде както по разходната част, така и по приходната. Други държави ще последват примера на Германия, защото това е в интерес на всички.

Сега виждаме, че страните от Източна Европа се представят много по-добре по икономическите и здравните измерения на кризата от тези от Юга и донякъде Запада (Франция). Така че ще има пренасочване на средства от бюджета на ЕС от Север-Изток към Юга и Запада. Това ще бъде една от промените.

Още преди пандемията беше ясно, че следващата МФР ще прехвърли ресурси от Източна Европа към Юга. Очевидно е, че икономиката на Полша расте много по-силно в последните години в сравнение с Италия и Испания. И затова ще има ребалансиране на бюджета, Полша ще стане по-малък нетен получател. Това изместване беше факт и преди, сега кризата го ускорява и увеличава.

България се стреми да се присъедини към ERM II (преддверието към еврозоната) и банковия съюз в следващите месеци. Добър момент ли е това да се случи?

За страна с фиксиран курс към еврото като България има смисъл да влезе в еврозоната, защото тогава ще има предимството да е в клуба и да е част от взимането на решения. Ще има и достъп до щедрата ликвидност на ЕЦБ, която е огромен инструмент и наистина е изключително полезна за еврозоната. А също така ще може и да се възползва от всички фискални схеми, които ще бъдат създадени за еврозоната.

Обратната страна е, че за да влезе в банковия съюз, България трябва да покаже, че е готова за много по-строг надзор над банките си и не позволява политическа намеса в банковата система.

Най-оптимистичната прогноза за кризата е, че възстановяването ще има формата на буквата V - рязък спад, но и рязък отскок след това. Какъв е шансът да се случи така?

Моята буква е по-скоро W. Мисля, че ще видим зигзаг, срив и връщане нагоре. През май и юни започваме да излизаме от блокадата и ще има отскок, но е възможно да последва ново затваряне през есента, вероятно не толкова драстично, защото здравната система ще бъде по-подготвена. Но докато не бъде намерена ваксина, е вероятно да има разхлабване и ново въвеждане на ограничителни мерки, които тежат на икономиката. След като се появи ваксина, ще последва възстановяване, но то трябва да бъде подкрепено и стимулирано. Търсенето ще продължи да страда във фазата на възстановяване, тъй като домакинствата и фирмите ще са предпазливи и ще спестяват. Тъй като няма да има достатъчно потребление, правителствата ще трябва да играят важна роля в тази фаза. Ако те не стимулират значително възстановяването, щетите ще са трайни и ще бъдат рецепта за политическа, социална и икономическа катастрофа. Във фазата на възстановяване трябва да сложим пари на масата, за да може икономиката да запали отново възможно най-бързо.

Интервюто взе Светломира Гюрова

Визитка

Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и съветник в МВФ.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK