Коронавирусът донесе най-големия икономически срив в Европа от 25 години

Коронавирусът продължава да поразява икономиките по света - нещо, което беше немислимо в началото на годината. Предварителните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната и ЕС, публикувани от Евростат, показват, че той се е свил с най-голям темп от 1995 г. На тримесечна база понижението във валутния съюз е 3.8%, а в целия ЕС - 3.5%. В сравнение с предходната година намалението е съответно 3.3% и 2.7%. Резултатите, макар и предварителни, са само върхът на айсберга от негативни ефекти в резултат на блокирането на икономиките на континента заради вируса. Те бяха въведени през втората половина на март и едва от началото на май се очаква да бъдат частично разхлабени. Това означава, че през второто тримесечие ударът върху бизнеса и домакинствата ще бъде още по-голям.

Франция и Испания вече обявиха предварителните данни за БВП и те показват, че икономиките им са пострадали сериозно. Спадът на икономиката на ЕС последва този в Китай, където за пръв път от десетилетия БВП се понижи през първото тримесечие. В сряда беше сложен край на рекордно продължилия ръст на БВП на САЩ. Международният валутен фонд очаква глобалната икономика да се свие с 3% тази година, а тази на еврозоната - със 7.5%. Капиталовите пазари приемат спокойно новините, тъй като те вече са изконсумирали тези очаквания. Индексите в Европа се движат около нулата.

Франция вече е в рецесия

Френската икономика отчете историческо свиване и навлезе в рецесия, след като за второ поредно тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на страната намаля в резултат на коронавируса и мерките за блокиране, наложени за овладяване на разпространението му. Втората по големина икономика на еврозоната се сви с 5.8% през първото тримесечие след спад от 0.1% през четвъртото тримесечие на 2019 г., съобщи Статистическата агенция на страната INSEE в първа оценка за периода. Анкетираните от The Wall Street Journal икономисти прогнозираха намаление от 4.2% на годишна база.

Спадът е много по-голям от този през първото тримесечие на 2009 г., когато икономиката се понижи с 1.6% поради настъпилата финансова криза. Намалението сега е по-голямо от понижението от 5.3% през второто тримесечие на 1968 г., когато икономиката на Франция спря поради протести в цялата страна.

През първото тримесечие потребителските разходи са спаднали с 6.1% спрямо предходното, а бизнес инвестициите са се понижили с 11.4%. Правителството очаква през тази година икономиката да се свие с 8% и приело спасителен пакет в размер на 110 млрд. евро - 4% от БВП, за да помогне на компаниите и гражданите, съобщава Reuters. Наскоро INSEE оцени, че икономическата активност в страната на около двете трети от нормалните нива, като половината от работниците в частния сектор са частично безработни и получават помощ от държавата.

Исторически спад и в Испания

Испанската икономика също отчита рекордно понижение през първото тримесечие заради пандемията и мерките, взети за борбата срещу нея. Четвъртата по големина икономика в еврозоната се е свила с 5.2% през първото тримесечие, след като нарасна с 0.4% през последното на 2019 г. Допитване на The Wall Street Journal сред анализаторите предвиждаше понижение от 4.4%, съобщава marketwatch.com. Спадът е два пъти по-голям в сравнение с първото тримесечие на 2009 г., когато икономиката се понижи с 2.6% по време на финансовата криза. На годишна база БВП е намалял с 4.1% при предвиждания за 2.9%.

Срив и в Италия

Италия, която пострада най-тежко от коронавируса в Европа, отчита спад на БВП от 4.7% в сравнение с предходното тримесечие. Това е най-големият спад на тримесечна база от 1995 г., съобщават от националното статистическо бюро на страната ISTAT. По този начин страната остава в рецесия, след като през последното тримесечие на миналата година икономиката се беше понижила с 0.3%. На годишна база БВП е намалял с 4.8%. Анализаторите очакваха още по-голямо понижение.

Икономическият срив - от колапса на бизнеса до съкращаването на работни места, идва въпреки масираните мерки на правителствата и централните банки. Авиационният сектор, транспортът и туризмът са едни от най-тежко засегнатите. Германската Lufthansa търси държавна подкрепа, а British Airways обяви по-рано през седмицата, че може да съкрати до 12 хил. души.

Други сектори като производителите на автомобили и ресторантьорството също страдат от кризата и по всяка вероятност правителствата ще се наложи да подготвят допълнителни стимули, въпреки че редица страни в Европа започват да разхлабват мерките в опит да върнат икономиката към нормалния й ритъм.

Германия очаква най-голям спад на БВП от Втората световна война

Пандемията от новия коронавирус ще доведе Германия до най-дълбоката рецесия от края на Втората световна война, потвърди министърът на икономиката Петер Алтмайер. Правителството коригира прогнозата си за 2020 г. и според нея вместо планиран през януари ръст от +1.1% от БВП ще има свиване от 6.3%. Дъното се очаква през сегашното второ тримесечие. Но възстановяването след това зависи от избягването на втора вълна на заразата. За 2021 г. Берлин очаква растеж от 5.2% при постепенно, а не при бързо, премахване на ограничителните мерки. Но това също така означава, че до 2022 г. германската икономика няма да се е върнала на нивото от 2019 г.

Безработицата вероятно ще достигне 2.62 млн. души (при средно 2.27 млн. през 2019 г.), но зависимите от помощната програма Kurzarbeit ще се увеличат до 3 млн.

Специални мерки се обсъждат за ресторанти, хранителни предприятия и организаторите на търговски изложения. Подготвя се и план в помощ на личното потребление като част от пакет за стимулиране на възстановяването след кризата.