Срещата ЕС – Западните Балкани: Става въпрос не толкова за "евроразширяване", колкото за "консолидиране"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Срещата ЕС – Западните Балкани: Става въпрос не толкова за "евроразширяване", колкото за "консолидиране"

Водената от Урсула фон дер Лайен Европейска комисия предложи преговорите за членство отсега нататък да бъдат обратими

Срещата ЕС – Западните Балкани: Става въпрос не толкова за "евроразширяване", колкото за "консолидиране"

Ако ЕС не заеме водеща роля в региона, други ще го направя съобразно своите интереси – било то руски, китайски, турски или американски

2631 прочитания

Водената от Урсула фон дер Лайен Европейска комисия предложи преговорите за членство отсега нататък да бъдат обратими

© Reuters


Лидерите на ЕС и на Западните Балкани провеждат среща днес чрез видеовръзка. В събитието участват представителите на Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово, както и председателите на Европейската комисия и на Европейския парламент. Не се очаква да бъде определена дата за начало на преговорите за членство със Северна Македония и Албания. Това бяха първоначалните планове, ако срещата, възпрепятствана от пандемията от коронавирус, се беше провела на живо в Загреб. Прочетете анализ по темата на Ив Бертонсини, експерт по европейските въпроси и старши съветник от APCO Europe, предоставен специално за "Капитал":

Кризата с COVID-19 до голяма степен засенчи решението на ЕС да започне преговори за еврочленство с Албания и Северна Македония, което съживи изгледите за пълно "обединение" на европейския континент. Този "бял пушек" се дължи и на активността на хърватското правителство, което в момента председателства Съвета на ЕС и което успя да преодолее първоначалното вето на френския президент Еманюел Макрон, заявено през есента на 2019 г. Сегашната среща в Загреб, събираща заедно страните от Западните Балкани и членките и институциите на ЕС, заздравява ангажиментите на Брюксел към региона.

Фактът, че това става непосредствено след като Загреб беше ударен от земетресение, трябва да ни подготви за очакваните политически "трусове", които ще се почувстват в много държави в ЕС, особено във Франция, Нидерландия и Дания. Още две страни от Западните Балкани сега се присъединиха към Сърбия и Черна гора в преговорите за тяхното бъдещо членство в ЕС, макар че пътят за постигането на тази цел е дълъг и изпълнен с трудности.

Две годишнини с геополитическа перспектива

Две годишнини тази седмица дават геополитическа и историческа перспектива. На 8 май, когато европейците отбележат 75-ата годишнина от края на Втората световна война, ще си спомним, че първата от тези световни войни (които преди всичко са "европейски" конфликти) започна на Балканите с убийството на Франц Фердинанд в Сараево. Ще си спомним и че примирието на 8 май 1945 г. не само поставя началото на период на възстановяване и помирение, но също така води до геополитическото разделение на континента през време на Студената война, в която Централна Европа и Балканите бяха основната жертва.

При отбелязването на 70-ата годишнина от Декларацията на Шуман на 9 май европейците ще могат да оценят ползите от стратегията за сътрудничество и единство, която създаде политическите и икономическите условия за дълготраен мир в Западна Европа. Падането на Берлинската стена може и да доведе до обединението на Западна, Централна и Източна Европа в рамките на ЕС, но освен това създаде предпоставки за конфликт на Балканите, последиците от който все още са видими.

Сега съдбата на всички тези държави на Западните Балкани трябва да бъде възприемана като част от ЕС след успешния прием на Словения и Хърватия. Тъй като шестте страни, останали на нашия праг, са обградени от членки на ЕС, става въпрос не толкова за "разширяване", колкото за "консолидиране". Ако ЕС не заеме водещата си роля на Балканите, други ще го направят съобразно своите интереси - било то руски, китайски, турски или дори американски. И тъй като пътят към членство е най-добрият начин за трансформация, точно по този път трябва да се ангажираме със Западните Балкани, запазвайки постоянство и търпение.

Пролетта на 2020 г. е време за отбелязване на годишнини и европейците не трябва да забравят, че тогава ще се навършат 15 години от френското и нидерландското гласуване с "не" относно Договора за установяване на Европейска конституция, което не е без връзка с разширяването на ЕС.

Двата вота с "не" бяха директно отхвърляне на текста на Европейската конституция, но също така бяха насочени към планираното приемане на Турция в ЕС, както и към приема през 2004 г. на 10 нови страни членки без може би достатъчен обществен, парламентарен или референдумен дебат. Много от възраженията за разширяването, съществуващи тогава, ги има и днес - повишената икономическа и социална конкуренция, по-голямата политическа и културна разнородност на ЕС, нуждата от по-съществена бюджетна солидарност, страховете от разводняването на по-дълбоката евроинтеграция.

Политически и обратими преговори

Реалистично погледнато, задълбочаването на интеграцията в ЕС, така желано от Франция и други, няма да бъде подкопано от балканското разширяване, тъй като сроковете са много различни. А новата "методология за разширяването", предложена от Европейската комисия и базирана на френско-нидерландски идеи, показва, че преговорите за членство отсега нататък ще бъдат повече политически и обратими.

От своя страна балканските държави трябва ясно да демонстрират ангажимента си към върховенството на закона, запазването на демократичния плурализъм, борбата с корупцията и справянето с организираната престъпност. Европейската комисия показа, че напредъкът по тези въпроси досега е достатъчен, за да се започнат преговори за членство, но ще трябва още работа, за да се подобри ситуацията в кандидатстващите страни и да се изглади техният имидж в очите на членките на ЕС.

В заключение трябва да се проведат информационни и опознавателни дейности в най-скептичните относно Балканите страни в ЕС през време на преговорите за присъединяване и преди ратификацията на бъдещото членство. Това е още по-необходимо, тъй като скорошното решение за започване на преговори с Албания и Северна Македония не беше последвано от никакви политически действия за затвърждаване на ситуацията. Може дори да се изправим пред нови референдуми - Франция изисква бъдещите членки на ЕС да бъдат одобрявани на национално допитване, освен ако френският парламент не ратифицира договорите за присъединяване с мнозинство от три пети.

Пътят пред нас е труден, но ясен. Последователност, търпение и убеждаване ще са необходими и от двете страни - както от ЕС, така и от балканските държави.

Лидерите на ЕС и на Западните Балкани провеждат среща днес чрез видеовръзка. В събитието участват представителите на Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово, както и председателите на Европейската комисия и на Европейския парламент. Не се очаква да бъде определена дата за начало на преговорите за членство със Северна Македония и Албания. Това бяха първоначалните планове, ако срещата, възпрепятствана от пандемията от коронавирус, се беше провела на живо в Загреб. Прочетете анализ по темата на Ив Бертонсини, експерт по европейските въпроси и старши съветник от APCO Europe, предоставен специално за "Капитал":

Кризата с COVID-19 до голяма степен засенчи решението на ЕС да започне преговори за еврочленство с Албания и Северна Македония, което съживи изгледите за пълно "обединение" на европейския континент. Този "бял пушек" се дължи и на активността на хърватското правителство, което в момента председателства Съвета на ЕС и което успя да преодолее първоначалното вето на френския президент Еманюел Макрон, заявено през есента на 2019 г. Сегашната среща в Загреб, събираща заедно страните от Западните Балкани и членките и институциите на ЕС, заздравява ангажиментите на Брюксел към региона.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    "От своя страна балканските държави трябва ясно да демонстрират ангажимента си към върховенството на закона, запазването на демократичния плурализъм, борбата с корупцията и справянето с организираната престъпност. "

    Това няма как да стане, като сте са нароили всички да настоявате да бъдат приети. От своя страна, ЕС показа достатъчно ясно, че не държи на тези неща. Балканските народи са оставени сами да се борят с корупцията. От ЕС безпрекусловно приемат всякакви фалшификации от страна Бойко и сие. За плурализмът в медиите също не си мърдат пръста.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK