Защо епидемията пощади (засега) Балканите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо епидемията пощади (засега) Балканите

Страните от Западните Балкани заложиха на много строги ограничения, полицейски часове и военни патрули в битката с коронавируса. Ефективността изглежда по-скоро е добра, но цената за човешките права е висока

Защо епидемията пощади (засега) Балканите

Заразата пристигна по-късно в региона, а бързо наложените мерки не й позволиха да се развие. Невнимателното и бързо преотвяряне обаче е рисково

Ани Коджаиванова
68345 прочитания

Страните от Западните Балкани заложиха на много строги ограничения, полицейски часове и военни патрули в битката с коронавируса. Ефективността изглежда по-скоро е добра, но цената за човешките права е висока

© AP


На Балканите нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Тук имитирането често замества действията, а хората отдавна са се научили да живеят с едно наум за всичко. В контекста на коронавируса обаче балканските страни, а и цяла Източна Европа, изглежда, дотук наистина се разминаха много по-леко в сравнение със Западна Европа (виж графиките). Случаите са сравнително малко и дори да се приеме, че броят им е подценен заради недостатъчното тестване, препълнените болници и множеството жертви не са нещо, което може да се скрие. А това до момента не е факт (с изключение на Сърбия).

Благоприятното развитие на епидемията тук е изненадващо предвид познатата до болка недисциплинираност на балканските народи и по-рисковия здравен и социален профил на обществата. Обяснението обаче не е езотерично, нито псевдонаучно, а съвсем логично - поради ред фактори заразата пристигна на Балканите доста по-късно от Западна Европа, а сравнително бързо наложените строги мерки дотук не ѝ позволиха да се развие.

Разхлабването им сега обаче буди тревоги. Наистина новите заразени в повечето държави в региона намаляват, но в някои страни броят им още е висок, в други тенденциите са противоречиви, а в трети случаите още растат. Въпреки това някои държави, сред които и България, бързат твърде много да се върнат към нормалността.

А това носи рискове от втора вълна.

Защо заразата в региона е слаба

Ако вземем предвид всички фактори, които учените посочват като рискови за новия коронавирус, то Балканите трябваше да са сред най-засегнатите региони в Европа. Тук здравният статус на хората е доста по-лош от този на средния европеец - профилактиката е слаба, болничната инфраструктура - лоша, вредните навици като пушене и пиене - широко разпространени, а храненето - далече от здравословно. Затова и средната смъртност в региона е по-висока от тази за континента като цяло, а продължителността на живота - по-ниска. Хигиенните навици на немалка част от населението пък са далече от похвални. Заедно с това балканските държави имат силно застаряващо население, а често няколко поколения съжителстват заедно в една къща.

Въпреки това заразата с Covid-19 e по-слаба от тази на Запад. В социалните мрежи, разбира се, циркулират куп несериозни обяснения - от теории за "специални" балкански гени, до чесъна и ракията, които ни правят неуязвими. Особено се харесва и теорията, че държави, които прилагат туберкулозната ваксина БЦЖ, с която България има дълга традиция, са по-слабо засегнати от други. Извън общите наблюдения обаче до момента няма емпирични и научни доказателства за това.

Вероятното обяснение е по-тривиално и включва комбинация от няколко социални и сезонни фактора, първите от които засягат мобилността:

  • Заради по-ниските си доходи и по-слабо развитата инфраструктура източноевропейците принципно пътуват по-малко от западноевропейците. Транспортните връзки между Западна и Източна Европа са и значително по-слаби от тези между самите западноевропейските държави, където пътуването е ежедневие за огромна част от населението.
  • Балканите не са особено популярна туристическа дестинация за западноевропейците през зимата. За ски те предпочитат алпийските курорти и неслучайно много от тях се превърнаха в инкубатори на заразата (това се случи и в Банско, но в много по-малък мащаб). Пътуванията от Балканите в посока Запад също са по-малко през зимата. През януари и февруари 2019 г. например българите са направили съответно 250 и 230 хил. пътувания в ЕС общо, докато през май са 475 хил., през юли - 500 хил., а през септември - 390 хил.

Така, докато в Западна Европа, изглежда, коронавирусът се е разпространявал незабелязано поне два месеца преди епидемията да избухне (тази седмица Франция обяви, че е засякла вируса в проба от декември 2019 г.), в Източна Европа той пристигна значително по-късно. Заразата бе пренесена по-масово едва в началото на март от индивидуално пътуващи до Западна Европа, а впоследствие и от бягащата от самия вирус диаспора.

Дори да е имало по-ранни незабелязани случаи, други фактори са попречили на вируса да образува големи огнища:

  • На Балканите няма много мегаполиси, които предлагат изключително добри условия за разпространение на коронавируса, както и на грипа.
  • Населеността на региона е много по-ниска в сравнение с тази в Западна Европа. За пример: Белгия има 379 души на кв.км, Германия - 225, Италия - 207, Швейцария - 183, докато Сърбия има 91 души на кв.км, Хърватия и Босна и Херцеговина - по 75, България - 64, а Черна гора - едва 44.

Част от тези фактори - например по-ниските доходи и по-слабата мобилност на населението, са посочвани и като обяснение за много по-малкото случаи на заразата в Източна Германия в сравнение със Западна.

Най-важният фактор обаче беше навременното взимане на мерки. При засичането на първите случаи в повечето балкански страни опасността вече беше осъзната и държавите много бързо въведоха мерки за изолация, които попречиха на епидемиите да се развият.

Не как, а кога беше въведена изолация

Моментът за налагане на ограниченията, изглежда, е ключовият фактор за успокояване на епидемията. Държавите на Балканите въведоха различни по строгост мерки - от пълна забрана за излизане в Албания до доста меките ограничения в България. Въпреки индивидуалните различия обаче регионът е най-малко засегнат в Европа, защото ограниченията дойдоха навреме.

На локално ниво все пак разликите са видими. На Западните Балкани мерките бяха строги до степен, която започна да притеснява Европа по отношение на човешките права. В Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина имаше полицейски часове - особено строги около празници и уикенди. Пълна забрана за излизане пък имаше в Албания и Косово - албанците и косоварите трябваше да искат разрешение дори за ходене до магазина, и то само до 90 минути дневно. Гледката на военни патрули с автомати по улиците беше обичайна.

Тези държави нямаха особено голям избор - при зле работещи институции, липса на ресурси и добър организационен капацитет за тестване силовият контрол е сред малкото "традиционни" опции за региона. Факт е обаче, че в тях епидемиите изглеждат до голяма степен овладени засега (виж графиките). Черна гора миналата седмица дори отчете само два нови случая. Изключение е Босна и Херцеговина, където новите случаи още растат.

По-особен случай е Сърбия. В началото на март властите там открито се шегуваха с вируса, наричайки го "най-смешния вирус в световната история", а медиите пишеха за "измамата на столетието". След първите случаи страната затвори граници, училища, бизнеси, но в началото на април епидемията силно се ускори и към средата на месеца достигна пик с до 400 случая на ден. Ситуацията изглеждаше извън контрол и мерките бяха затегнати почти до максимума им - полицейски час, декларации за излизане, въоръжени патрули. Сега положението изглежда е стабилизирано, но крехко.

Като част от ЕС Хърватия, Румъния, Гърция и България нямаше как да прибегнат до толкова крути мерки, макар че в някои от тях ограниченията бяха доста строги. В Гърция например почти целият бизнес затвори, излизане за пазар или до работа ставаше само с sms и декларация, а пътуването беше изцяло забранено - особено за празниците. Така страната премина пика си в началото на април и сега ситуацията изглежда под контрол.

Румъния заложи на много по-строг контрол над самата инфекция - всички открити заразени бяха хоспитализирани, а по-леките случаи бяха настанени в специалната полева болница, вместо да се лекуват у дома. Страната обаче закъсня с мерките си - първият случай там беше още на 26 февруари, а извънредното положение беше въведено едва на 16 март. Освен това Румъния има огромна диаспора от над 1.2 млн души, работещи в Италия, много от които се прибраха в страната. Сега Румъния, която има най-много случаи на Балканите, все още е на плато и няма изразен достигнат пик. Новите заразени се колебаят между 250 и 400 дневно.

В България пък мерките бяха най-либерални, а строгият доскоро тон на управляващите и щаба правеха така, че ограниченията да звучат по-сериозно. Страната ни обаче в момента е сред тези с най-незадоволителни резултати на Балканите, като тенденцията е на бавен, но непрекъснат ръст на случаите. През отминалата седмица беше отчетен спад на новите болни след поствеликденския ръст. Дали това е бил наистина пикът и дали спадът ще е траен обаче е много рано да се каже.

Преотваряне със страх

Сега Балканите, подобно на цяла Европа, също се преотварят - някои обаче по-припряно от други. Румъния например, която все още има много случаи, обяви, че ще започне да отпуска внимателно мерки едва на 15 май. Гърция също ще следва много стриктен план за преотварянето си с диапазон до 1 юли, макар да се стреми към възстановяване на така важния за икономиката й туризъм. На Западните Балкани пък мерките бяха толкова затегнати, че дори с поотхлабването на полицейските часове сега ограниченията все още са по-строги, отколкото бяха в България преди няколко седмици.

В Белград заведенията вече отвориха врати
Източник: Reuters

В другия край обаче е Сърбия, която за броени дни смени изцяло режима - от пълна карантина до почти пълно отваряне, след като няколко дни имаше и протести "срещу диктатурата". Забраната за някои икономически дейности вече падна още миналата седмица, а тази седмица отваря почти всичко друго - паркове, кафенета, молове, детски градини. Решението, разбира се, е политическо. Главният епидемиолог Предраг Кон, ръководещ работата на оперативния щаб в страната, каза: "Нямам добро усещане по въпроса."

България също за жалост е една от страните на Балканите, където рискът е по-висок, но пък рестартът се случва бързо и доста хаотично. От началото на седмицата животът премина на почти пълни обороти, макар извънредното положение дори още не е официално отменено. Тонът бе зададен от самите управляващи, които за броени дни смениха настроението - от плашене с чували за трупове до практическо премахване на целия контрол: експериментът с регулирането на парковете издържа два-три дни, маските навън - в разрез с практиката в цяла Европа, станаха незадължителни, свалиха ги дори полицаите. Те самите всъщност почти изчезнаха от публичните места, а в резултат хората видимо не спазват дистанция. Пътищата вече са широко отворени.

Но същевременно в страната има ясно изразени огнища в социални домове, ромски махали и болници и новите случаи за денонощие всъщност са повече от преди.

Епидемията далеч не е приключила, прогнозите за развитието не са розови и действията на правителството и щаба е редно да бъдат много предпазливи, за да намалят риска от втора вълна. Ако това се случи, Балканите, които изчерпаха единствения си инструмент - локдауна, едва ли ще бъдат толкова привилегировани.

На Балканите нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Тук имитирането често замества действията, а хората отдавна са се научили да живеят с едно наум за всичко. В контекста на коронавируса обаче балканските страни, а и цяла Източна Европа, изглежда, дотук наистина се разминаха много по-леко в сравнение със Западна Европа (виж графиките). Случаите са сравнително малко и дори да се приеме, че броят им е подценен заради недостатъчното тестване, препълнените болници и множеството жертви не са нещо, което може да се скрие. А това до момента не е факт (с изключение на Сърбия).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    paliacho avatar :-|
    paliacho

    Фактите показват, че страните без БЦЖ ваксинация имат 67% от всички заразени и 83% от всички починали от корона вирус докато
    представляват 10% от населението на света.

    Въпросът към имунолозите е можеше ли да се избегне пандемията ако имаше глобална политика за БЦЖ?

  • 2
    nqb29617416 avatar :-|
    nqb29617416

    Браво, най - после разумен глас в този сайт, а именно че опасността за България не е отминала, защото болестта се разпространява по бавно у нас.

  • 3
    dr.web avatar :-|
    dr.web

    Едно изречение в статията, което казва много неща, а и които, между другото, почти всички български граждани си го знаят "прекалено-много-добре", а именно: " Тук имитирането често замества действията, а хората отдавна са се научили да живеят с едно наум за всичко....".

  • 4
    ss avatar :-|
    SS

    Ген ...

  • 5
    krasi_kara avatar :-|
    krasi_kara

    До коментар [#3] от "dr.web":

    Демек те ни лъжат, че взимат мерки, ние ги лъжем, че ги спазваме и накрая няма камиони с трупове. Мистерия...

  • 6
    ausbilder avatar :-|
    ausbilder

    До коментар [#1] от "paliacho":

    Към момента няма нито едно доказателство за това, че ваксината против туберколоза играе някаква роля при Ковид. Провеждат се изследвания по темата в няколко държави. Нека да изчакаме резултатите. Един пример: Във Франция допреди 15 години се слагала БЦЖ ваксина на децата и са покрити всички набори от 1950 г. насам. Броят на починалите там е 26 000, като голяма част от тях би трябвало да са защитени от БЦЖ, но не са.

  • 7
    akr50655080 avatar :-|
    akr50655080

    "Хигиенните навици на немалка част от населението пък са далече от похвални."

    Като например? Може би имате предвид хипитата и пр. субкултурна флора и фауна в Икономедия и приближените ѝ НПО-та?

  • 8
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi

    Значи ясно е, че нихилизмът и ниско самочувствие е пропито в цяла източна Европа, но това не е понеже сме по-прости и към други "по-кофти" неща. Винаги ще се намери обяснение как западняците били свръх хора, а пък на изток всичко било въпрос на късмет.
    За мен обяснението е много по-просто - западняците са разглезени дрисльовци, които са свикнали да им се разминава. А по-високия жизнен стандарт им гарантира приоритетен достъп до медицински изделия. Само че този път не познаха - няма медицински изделия към момента, а алчността на политиците им сакън да не им падне рейтинга доведе до колосално увеличение на заразените въпреки, че имаха възможност да реагират. Отделно гледам, че се коментира в статията и хигиената. Има куп проучвания за това което се намира по смартфоните на западняците - в общи линии целите са в лайна. Явно там е много модерно като си бършеш задника да сърфираш в интернет. Колкото до пътуванията - да това помогна заразата да дойде по-късно, но като гледам пак не сме на техния хал.
    В заключение ще кажа, че моето мнение е че ние сме много по-дисциплинирани, хигиената ни е на далеч по-добро ниво и сме жилави и приспособими заради средата. Не се оставяйте палячовци да ви обясняват как западните свръх хора били нямали късмет. Просто сме по-добри! И НАКРАЯ ще го признаят - да ще се гърчат доста, но срещу цифрите и западняците мълчат....

  • 9
    paliacho avatar :-|
    paliacho

    Истината за БЦЖ е много неудобна. Пълен провал на СЗО и правителствата на развитите държави. Ярък пример е Германия - бившата Западна има 10 пъти повече случай от Източна. Това бе обяснено с различния начин на живот - горе долу като в текущата статия. Ироничното в случая е че развитите държави са ваксинирали с БЦЖ целия свят, но поради неблагоразумие са спрели да го правят самите те. Има и разлики в използваните щамове.

  • 10
    paliacho avatar :-|

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK