Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 7 май 2020, 14:30, 65813 прочитания

Защо епидемията пощади (засега) Балканите

Заразата пристигна по-късно в региона, а бързо наложените мерки не й позволиха да се развие. Невнимателното и бързо преотвяряне обаче е рисково

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На Балканите нещата обикновено не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Тук имитирането често замества действията, а хората отдавна са се научили да живеят с едно наум за всичко. В контекста на коронавируса обаче балканските страни, а и цяла Източна Европа, изглежда, дотук наистина се разминаха много по-леко в сравнение със Западна Европа (виж графиките). Случаите са сравнително малко и дори да се приеме, че броят им е подценен заради недостатъчното тестване, препълнените болници и множеството жертви не са нещо, което може да се скрие. А това до момента не е факт (с изключение на Сърбия).

Благоприятното развитие на епидемията тук е изненадващо предвид познатата до болка недисциплинираност на балканските народи и по-рисковия здравен и социален профил на обществата. Обяснението обаче не е езотерично, нито псевдонаучно, а съвсем логично - поради ред фактори заразата пристигна на Балканите доста по-късно от Западна Европа, а сравнително бързо наложените строги мерки дотук не ѝ позволиха да се развие.

Разхлабването им сега обаче буди тревоги. Наистина новите заразени в повечето държави в региона намаляват, но в някои страни броят им още е висок, в други тенденциите са противоречиви, а в трети случаите още растат. Въпреки това някои държави, сред които и България, бързат твърде много да се върнат към нормалността.
А това носи рискове от втора вълна.


Защо заразата в региона е слаба

Ако вземем предвид всички фактори, които учените посочват като рискови за новия коронавирус, то Балканите трябваше да са сред най-засегнатите региони в Европа. Тук здравният статус на хората е доста по-лош от този на средния европеец - профилактиката е слаба, болничната инфраструктура - лоша, вредните навици като пушене и пиене - широко разпространени, а храненето - далече от здравословно. Затова и средната смъртност в региона е по-висока от тази за континента като цяло, а продължителността на живота - по-ниска. Хигиенните навици на немалка част от населението пък са далече от похвални. Заедно с това балканските държави имат силно застаряващо население, а често няколко поколения съжителстват заедно в една къща.

Въпреки това заразата с Covid-19 e по-слаба от тази на Запад. В социалните мрежи, разбира се, циркулират куп несериозни обяснения - от теории за "специални" балкански гени, до чесъна и ракията, които ни правят неуязвими. Особено се харесва и теорията, че държави, които прилагат туберкулозната ваксина БЦЖ, с която България има дълга традиция, са по-слабо засегнати от други. Извън общите наблюдения обаче до момента няма емпирични и научни доказателства за това.



Вероятното обяснение е по-тривиално и включва комбинация от няколко социални и сезонни фактора, първите от които засягат мобилността:
  • Заради по-ниските си доходи и по-слабо развитата инфраструктура източноевропейците принципно пътуват по-малко от западноевропейците. Транспортните връзки между Западна и Източна Европа са и значително по-слаби от тези между самите западноевропейските държави, където пътуването е ежедневие за огромна част от населението.
  • Балканите не са особено популярна туристическа дестинация за западноевропейците през зимата. За ски те предпочитат алпийските курорти и неслучайно много от тях се превърнаха в инкубатори на заразата (това се случи и в Банско, но в много по-малък мащаб). Пътуванията от Балканите в посока Запад също са по-малко през зимата. През януари и февруари 2019 г. например българите са направили съответно 250 и 230 хил. пътувания в ЕС общо, докато през май са 475 хил., през юли - 500 хил., а през септември - 390 хил.
Така, докато в Западна Европа, изглежда, коронавирусът се е разпространявал незабелязано поне два месеца преди епидемията да избухне (тази седмица Франция обяви, че е засякла вируса в проба от декември 2019 г.), в Източна Европа той пристигна значително по-късно. Заразата бе пренесена по-масово едва в началото на март от индивидуално пътуващи до Западна Европа, а впоследствие и от бягащата от самия вирус диаспора.

Дори да е имало по-ранни незабелязани случаи, други фактори са попречили на вируса да образува големи огнища:
  • На Балканите няма много мегаполиси, които предлагат изключително добри условия за разпространение на коронавируса, както и на грипа.
  • Населеността на региона е много по-ниска в сравнение с тази в Западна Европа. За пример: Белгия има 379 души на кв.км, Германия - 225, Италия - 207, Швейцария - 183, докато Сърбия има 91 души на кв.км, Хърватия и Босна и Херцеговина - по 75, България - 64, а Черна гора - едва 44.
Част от тези фактори - например по-ниските доходи и по-слабата мобилност на населението, са посочвани и като обяснение за много по-малкото случаи на заразата в Източна Германия в сравнение със Западна.

Най-важният фактор обаче беше навременното взимане на мерки. При засичането на първите случаи в повечето балкански страни опасността вече беше осъзната и държавите много бързо въведоха мерки за изолация, които попречиха на епидемиите да се развият.

Не как, а кога беше въведена изолация

Моментът за налагане на ограниченията, изглежда, е ключовият фактор за успокояване на епидемията. Държавите на Балканите въведоха различни по строгост мерки - от пълна забрана за излизане в Албания до доста меките ограничения в България. Въпреки индивидуалните различия обаче регионът е най-малко засегнат в Европа, защото ограниченията дойдоха навреме.

На локално ниво все пак разликите са видими. На Западните Балкани мерките бяха строги до степен, която започна да притеснява Европа по отношение на човешките права. В Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина имаше полицейски часове - особено строги около празници и уикенди. Пълна забрана за излизане пък имаше в Албания и Косово - албанците и косоварите трябваше да искат разрешение дори за ходене до магазина, и то само до 90 минути дневно. Гледката на военни патрули с автомати по улиците беше обичайна.

Тези държави нямаха особено голям избор - при зле работещи институции, липса на ресурси и добър организационен капацитет за тестване силовият контрол е сред малкото "традиционни" опции за региона. Факт е обаче, че в тях епидемиите изглеждат до голяма степен овладени засега (виж графиките). Черна гора миналата седмица дори отчете само два нови случая. Изключение е Босна и Херцеговина, където новите случаи още растат.


По-особен случай е Сърбия. В началото на март властите там открито се шегуваха с вируса, наричайки го "най-смешния вирус в световната история", а медиите пишеха за "измамата на столетието". След първите случаи страната затвори граници, училища, бизнеси, но в началото на април епидемията силно се ускори и към средата на месеца достигна пик с до 400 случая на ден. Ситуацията изглеждаше извън контрол и мерките бяха затегнати почти до максимума им - полицейски час, декларации за излизане, въоръжени патрули. Сега положението изглежда е стабилизирано, но крехко.

Като част от ЕС Хърватия, Румъния, Гърция и България нямаше как да прибегнат до толкова крути мерки, макар че в някои от тях ограниченията бяха доста строги. В Гърция например почти целият бизнес затвори, излизане за пазар или до работа ставаше само с sms и декларация, а пътуването беше изцяло забранено - особено за празниците. Така страната премина пика си в началото на април и сега ситуацията изглежда под контрол.

Румъния заложи на много по-строг контрол над самата инфекция - всички открити заразени бяха хоспитализирани, а по-леките случаи бяха настанени в специалната полева болница, вместо да се лекуват у дома. Страната обаче закъсня с мерките си - първият случай там беше още на 26 февруари, а извънредното положение беше въведено едва на 16 март. Освен това Румъния има огромна диаспора от над 1.2 млн души, работещи в Италия, много от които се прибраха в страната. Сега Румъния, която има най-много случаи на Балканите, все още е на плато и няма изразен достигнат пик. Новите заразени се колебаят между 250 и 400 дневно.

В България пък мерките бяха най-либерални, а строгият доскоро тон на управляващите и щаба правеха така, че ограниченията да звучат по-сериозно. Страната ни обаче в момента е сред тези с най-незадоволителни резултати на Балканите, като тенденцията е на бавен, но непрекъснат ръст на случаите. През отминалата седмица беше отчетен спад на новите болни след поствеликденския ръст. Дали това е бил наистина пикът и дали спадът ще е траен обаче е много рано да се каже.

Преотваряне със страх

Сега Балканите, подобно на цяла Европа, също се преотварят - някои обаче по-припряно от други. Румъния например, която все още има много случаи, обяви, че ще започне да отпуска внимателно мерки едва на 15 май. Гърция също ще следва много стриктен план за преотварянето си с диапазон до 1 юли, макар да се стреми към възстановяване на така важния за икономиката й туризъм. На Западните Балкани пък мерките бяха толкова затегнати, че дори с поотхлабването на полицейските часове сега ограниченията все още са по-строги, отколкото бяха в България преди няколко седмици.

В Белград заведенията вече отвориха врати

В Белград заведенията вече отвориха врати

[Reuters]

В другия край обаче е Сърбия, която за броени дни смени изцяло режима - от пълна карантина до почти пълно отваряне, след като няколко дни имаше и протести "срещу диктатурата". Забраната за някои икономически дейности вече падна още миналата седмица, а тази седмица отваря почти всичко друго - паркове, кафенета, молове, детски градини. Решението, разбира се, е политическо. Главният епидемиолог Предраг Кон, ръководещ работата на оперативния щаб в страната, каза: "Нямам добро усещане по въпроса."

България също за жалост е една от страните на Балканите, където рискът е по-висок, но пък рестартът се случва бързо и доста хаотично. От началото на седмицата животът премина на почти пълни обороти, макар извънредното положение дори още не е официално отменено. Тонът бе зададен от самите управляващи, които за броени дни смениха настроението - от плашене с чували за трупове до практическо премахване на целия контрол: експериментът с регулирането на парковете издържа два-три дни, маските навън - в разрез с практиката в цяла Европа, станаха незадължителни, свалиха ги дори полицаите. Те самите всъщност почти изчезнаха от публичните места, а в резултат хората видимо не спазват дистанция. Пътищата вече са широко отворени.

Но същевременно в страната има ясно изразени огнища в социални домове, ромски махали и болници и новите случаи за денонощие всъщност са повече от преди.

Епидемията далеч не е приключила, прогнозите за развитието не са розови и действията на правителството и щаба е редно да бъдат много предпазливи, за да намалят риска от втора вълна. Ако това се случи, Балканите, които изчерпаха единствения си инструмент - локдауна, едва ли ще бъдат толкова привилегировани.
Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Китай за първи път няма да определя цел за растежа тази година Китай за първи път няма да определя цел за растежа тази година

Причината е, че заради коронавируса "някои фактори са трудни за прогнозиране"

25 май 2020, 542 прочитания

Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове 1 Десетилетие след жилищната криза се задават нови рискове

Сенчестото банкиране се свързва с близо половината ипотечни кредити в САЩ

24 май 2020, 6847 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Полша отложи президентските избори заради пандемията

Управляващите искаха вотът да се състои, за да може да бъде преизбран настоящият държавен глава

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10