За няколко паметника повече

Общото между Зденек Хриб и двамата му колеги е, че са от опозиционни партии, смятани за продемократични и прозападни. Другото общо е, че и тримата са извършили действия, възприети от Москва като открита провокация към руския прочит на историята и довели до силна реакция.

През ноември Кремъл определи като "престъпно пренаписване на историята" инициативата на Павел Новотни за издигане в Прага на паметник на войниците на ген. Власов. А самият Новотни бе наречен "гаулайтер" от представител на кабинета на руския президент Владимир Путин. Ролята на власовската Руска освободителна армия е противоречива. Сформирана от бивши съветски войници, тя се сражава редом с нацистите срещу Червената армия, но през 1945 г. помага на чешкото въстание за освобождаване на Прага от хитлеристките сили.

След това на 27 февруари - денят, в който се навършиха пет години от убийството на бившия руски вицепремиер и опозиционер Борис Немцов, Хриб преименува площада, на който се намира руското посолство в Прага, на площад "Борис Немцов". Оттогава посолството променя официалния си адрес, като използва този на руското консулство.

И в началото на април последва още едно решение, което разгневи Кремъл - кметът на Шести пражки район Ондржей Колаарж премахна паметника на съветския маршал Иван Конев с идеята той да бъде поставен в планиран музей за историята на ХХ век. Маршал Конев е спорна фигура в чешката история - от една страна, е смятан за освободител на Прага в края на Втората световна война, от друга, е обвиняван за репресии срещу чешки опозиционери и за участието му в смазването на Унгарската революция през 1956 г. През годините статуята му, издигната през 80-те, многократно е била заливана с боя и покривана с надписи.

Демонтирането на паметника беше наречено от руския външен министър Сергей Лавров "цинично и възмутително". Чешкото посолство в Москва и консулството в Санкт Петербург бяха атакувани от екстремистка болшевишка група с димни гранати и декларации в стил "Нашите танкове ще бъдат в Прага!". Кремъл не само не порица нападенията, но и скоростно прокара през парламента закон, според който премахването или увреждането на руски военни мемориали в Русия или в чужбина се наказва с тежки глоби и до пет години затвор. Веднага след приемането на закона министърът на отбраната Сергей Шойгу поиска Колаарж и Хриб да бъдат подведени под наказателна отговорност.

От шпионски трилър към дипломатически конфликт

"Всичко това дойде като голям шок за чешкото общество. И макар около публикацията на Respect да има неясни моменти, се вдигна силен шум около темата за руското влияние в Чехия", казва пред "Капитал" Павел Хавличек от чешката Асоциация за международни отношения (АМО). Отношенията между Чехия и Русия са сложни на много нива. Чешкият президент Милош Земан е известен с проруските си позиции. Чешките специални служби обаче, които имат репутация на високо професионални и независими, от години докладват за зловредни руски (и китайски) операции в страната, враждебна дезинформация и опити за дестабилизиране. В свой доклад от миналата година контраразузнавателната служба BIS твърди, че и трите руски разузнавателни агенции са активни в страната, и добавя, че "основната руска цел е да се манипулира процесът на взимане на решения и личностите, отговорни за взимането на решения".

Всъщност цялата история с агента с рицина е някак твърде очевидна и има тълкувания, че е не толкова сериозен план за убийство, колкото преднамерена провокация за сплашване и демонстриране на сила. "Изпращането на човек по такъв начин е нещо, което със сигурност ще бъде засечено от чешките служби и най-вероятно е било замислено да изпрати някакъв вид сигнал", смята Павел Хавличек.

Ян Сир от Катедрата по руски и източноевропейски изследвания на Карловия университет в Прага предполага, че чешките служби са имали данни, че се подготвя нещо сериозно. "Те са организирали този теч на информация за пристигащ с отрова руски дипломат, за да привлекат внимание към случващото се и в същото време да предотвратят замисленото. Било е счетено, че това е най-добрият начин за справяне с надвисналата заплаха", казва Сир пред "Капитал".

Част от обяснението защо Москва реагира толкова остро на наглед дребни поводи е, че руската версия на историята на Втората световна война е важен инструмент за Кремъл както за вътрешни, така и за външни цели. "Подобни случки като тези с паметниците се приемат като открито предизвикателство към това как Русия мисли за себе си и как режимът на Путин иска да се представя пред руснаците. Навън Русия полага големи усилия да наложи върху Чехия, България и другите в Източна Европа своята интерпретация на историята. Целта е да се държат тези държави подчинени и зависими", посочва Ян Сир.

Павел Хавличек също вижда вътрешни мотиви в действията на Москва. "Русия не се справя добре с епидемията от COVID-19. Освен това се наложи да бъдат отменени две важни събития - военният парад на 9 май и референдумът за конституционните промени на 22 април. Ръководството в Кремъл е нервно, нещата не стават по техния план и очевидно търсят външни точки на напрежение и съсредоточаване на вниманието. Познаваме тази тактика от Украйна, Сирия и други конфликти в съседство - Москва се опитва да отклони фокуса от собствените си проблеми към теми, свързани с външната политика", казва анализаторът от АМО.

Според Ян Сир проблемът е, че този тип натиск разделя чешкото общество и дестабилизира политически страната. И затова Русия може да продължи да засилва напрежението. "Относително евтино е, свързано е с нисък или никакъв риск за Москва и е ефективно", посочва преподавателят от Карловия университет.

"Тактиката на Кремъл е да тества докъде може да стигне. И докато няма значим отговор от управляващите в Чехия, Русия ще продължава да ескалира", казва пред "Капитал" Вероника Вичова от Центъра за политики по сигурността "Европейски ценности" в Прага. Засега поне агресивните тактики на Русия действат, гарнирани с рицин или не.

* Рицин е отровата, използвана при убийството на българския писател и дисидент Георги Марков в Лондон през 1978 г.