След отварянето: Базов доход и други важни въпроси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След отварянето: Базов доход и други важни въпроси

Опашка от чакащи пред бюрото по труда в Арканзас, САЩ. 26 млн. са новите безработни за пет седмици в страната

След отварянето: Базов доход и други важни въпроси

Икономиката надали ще се възстанови толкова бързо, а пандемията ще даде сила на нови идеи

Огнян Георгиев
5615 прочитания

Опашка от чакащи пред бюрото по труда в Арканзас, САЩ. 26 млн. са новите безработни за пет седмици в страната

© Reuters


Темата накратко
  • Някои от последиците от тази криза ще останат с нас години наред.
  • Ако потреблението не се възстанови бързо, рецептите за ръст ще са погрешни.
  • "Ръчната спирачка" на световната икономика припомни, че има фундаментални проблеми, които искат нови решения.

Бавно и колебливо хватката на пълното спиране на икономиката започна да се разтваря. Испания, Италия и части от САЩ обявиха постепенно разтваряне. То ще бъде несигурно, с прекъсвания и вероятно ще отнеме доста време: повечето прогнози не виждат пълно разтваряне на икономиката до есента или дори до зимата. Сега е моментът, в който да се мисли за света след вируса.

Има два начина да гледаме на него. Първият е погледът на онези, които продължават да смятат това за неприятна и драматична пауза, кратко прекъсване, което ще бъде преодоляно бързо и ще се върнем към обичайното. Вторият казва, че дори ако изолацията и затварянето на икономиките свърши скоро, дълготрайните последици от тази "ръчна спирачка" ще променят ежедневието ни.

В непозната територия

Тъй като обичайните икономически показатели не вършат работа в предсказването на близкото бъдеще (в момента няма нищо по-безполезно от данните от февруари), трябва да се осланяме на малкото бързи данни, с които разполагаме, както и на сравнението с предишни кризи. Тези, които помнят настроенията от 2009 г., вероятно ще припознаят "оптимистичния" поглед - в началото на срива малцина осъзнаваха как комбинацията от свързаност на икономиките, зависимост от американската финансова система и бърз растеж с никаква регулация в годините преди това ще доведат до толкова пълен стоп на развитието. В историята на България ще остане пресконференцията на тогавашния премиер Сергей Станишев и неговия финансов министър Пламен Орешарски, които ни увериха, че "хората трябва да са спокойни за своите пари и своето бъдеще" и "няма основания да се смята, че икономическият ръст в България ще се срине".

Дори и малкото данни от последния месец сочат, че този път сривът е по-внезапен и дълбок: 26 млн. нови безработни за пет седмици в САЩ, първо свиване на китайската икономика от десетилетия насам, негативни цени на петрола заради срива на търсенето, затваряне на цели икономически сектори, 66% намаление на въздушния трафик (над 80%, ако се смятат само международните полети).

Такъв "шок в системата" е непознат, а такова пълно спиране на света - от затварянето на границите до спирането на пътуванията - не е виждано от най-големия срив на XX век - Втората световна война. Но дори тогава то не е концентрирано в толкова кратко време и комбинирано с такава пълнота на спада в целия свят. Най-големият производител - Китай, най-големият потребител - САЩ, най-големият икономически блок - ЕС, са едновременно ударени. Дори ако приемем, че развитието на кризата позволи частичното отваряне на икономиката до месец-два, части от тази система няма да се възстановят дълги месеци наред - например Ню Йорк, а части могат да не се възстановят и години - например Италия.

Именно пълнотата на тази криза я отличава от предишната. Вероятно не са нужни данни за това, но ето една скорошна - според германския икономически институт iFO за разлика от 2009 г. сега всички 16 провинции на Германия са засегнати по еднакъв начин въпреки различията в икономическата им структура. Ако затварянето продължи два месеца, а възстановителният период е от 1 до 3 месеца, "директно свързаният с пандемията спад в БВП ще бъде около 50% във всички провинции, а за годината БВП на Германия ще се свие с между 15.2 и 17.5%", казва Йоаким Рагниц от iFO.

Трябва да се отбележи, че тук говорим за най-голямата икономика в Европа, която според мнозина е най-добре подготвена и най-добре реагира на пандемията. Това е доста важно за България, тъй като част от българската икономика - особено заводите край Пловдив - работят като де факто подизпълнител на германската и всеки шок се предава автоматично тук, в по-големи размери.

Лятото на погребаните надежди

Индия и Китай са най-големите оптимисти за бързо възстановяване, но в европейските държави като Германия и Италия над 70% от потребителите не мислят така
Източник: Reuters

Надеждите за бързо излизане от кризата до голяма степен са основани на идеята, че след вдигането на рестрикциите икономическата активност ще се вдигне на предишните нива и бизнес цикълът ще заработи, тъй като няма структурни причини за забавяне. Това не е точно така.

Първо, толкова рязък удар от такава величина не е бил регистриран в съвременната икономическа история и не знаем какъв точно ще е цикълът на възстановяване. Ако първите знаци от отворилата вече китайска икономика са някакъв пътеводител, той не е много оптимистичен - няма данни потреблението да се възстановява бързо, което е логично, защото след подобен удар хората спестяват и не се впускат в излишни покупки доста по-дълго време (въпреки че няма бързи данни за март и април, има няколко социологически изследвания). Ако посоката е аналогична в Европа и САЩ, то този двигател на икономиката ще има нужда от доста време, за да се включи. Изследване на консултантите от McKinsey през март и април на нагласите на потребителите в 12 държави показва, че над 50% от тях очакват ефектите от кризата да влияят на потреблението над 4 месеца. Индия и Китай са най-големите оптимисти, но в европейските държави като Германия и Италия над 70% от потребителите мислят така.

А без основните потребителски пазари експортно ориентирани икономики като Германия и Япония също няма да се възстановят. Германският канцлер Ангела Меркел, която е известна с предпазливостта си, вече предупреди, че сегашната ситуация е "само началото".

Втората причина за съмнение е, че световната икономика имаше структурни проблеми от години насам: високата задлъжнялост на водещи икономики, наливане на ликвидност от централните банки, без да може да се вдигне инфлацията, дисбалансите в износа и вноса, както и все по-сериозните дисбаланси вътре в самите икономики между развити и неразвити области, между сектори, които печелят, и такива, които губят от глобализацията. Всичко това ще бъде засилено многократно от този натиск върху системата. Не само бизнеси, но цели сектори, области и дори икономики може да не издържат на удара - например туризмът ще бъде пометен.

И третата е, че мнозина ще излязат от тази криза с променени възприятия за държавата и нейната роля.

Без основните потребителски пазари експортно ориентирани икономики като Германия и Япония също няма да се възстановят
Източник: Reuters

Новите маргинали

Мащабът на проблема тепърва ще става ясен. Нов доклад в САЩ, където е най-бързата засега статистика, показва, че 52% от хората под 40 вече са или уволнени, или с намалено работно време, или с намалено заплащане. Това е огромен удар по поколение, което вече преживя един такъв удар преди десет години и което за разлика от родителите си в огромна степен няма спестени пари или имот. Без спешни мерки това "загубено поколение", както го нарича The Atlantic, е обречено да се лута години наред между все по-нископлатени работни места с все по-малко сигурност за бъдещето си.

"Икономиката на споделянето" също беше спряна от този удар: спадът в търсенето на услугите на Uber и Lyft достига до 70%, AirBNB не е извадило данни, но е очевидно, че платформата не работи ефективно. Водещите компании на този нов вид икономическа дейност изведнъж откриха, че трябва да помагат на хората, които работят за тях. Uber, която досега няма и едно печелившо тримесечие, обяви, че започва да плаща болнични на част от шофьорите си (схема, която компанията първо обяви на страницата си в Бахрейн), на практика късайки досегашната си политика, че работещите за нея са "независими частници". AirBNB, която не само е на загуба, но и смяташе да направи публично предлагане тази година, също плаща обратно пълни резервации и търси начини да подпомогне хората, които дават апартаменти.

В САЩ, Европа, България и навсякъде групата на "самонаетите" (тези, които Владислав Горанов така небрежно нарече маргинали) в момента страда непропорционално: артисти, художници и всички, които зависят от активната жива интеракция с други хора, за да изкарват пари, са оставени без никаква помощ и нямат никакъв начин да се издържат.

"Сега става ясно колко уязвими са много от тези групи работещи. И те нямат никакви политически лостове, през които да упражнят натиск върху държавата", казва проф. Бишваприя Санял от MIT, който от години работи по проекти в развиващите се държави заедно със Световната банка. Това значи, че извън чисто социалния ефект и цена на тази несигурност тя ще има и политически измерения. Недоволните хора могат да са много революционно настроени. Подобни условия през XIX век раждат началото на профсъюзните движения. Какво ще родят сега е трудно да се предскаже. "Милениълите имат много различна идея какво е социализмът. Те не са оформени от студената война и не смятат правителството за лошо нещо", допълва проф. Санял за ситуацията в САЩ.

Базовият доход и данък "богатство"

Когато изпаднат в безизходица, хората се оглеждат за алтернативи. Много правителства сега са в непозната територия и затова се оглеждат за възможни, дори радикални решения, които в нормално време не биха били взети насериозно. Най-ярката от тези мерки се нарича безусловен базов доход. Дебатът около идеята всеки да получава някаква гарантирана сума на месец се разгаря вече години наред, но сега получи нов тласък.

Тъй като няма незасегнати сектори или области, които да играят ролята на локомотиви този път, единственият начин за изтегляне на икономиката през това блато остана държавата, което напомни, че най-старата и адекватна човешка реакция на внезапните бедствия е колективното действие. В ново изследване на Еuopinions и Bertelsmann, което излезе тази седмица и което е проведено през март, 71% от всички европейци, независимо от възраст и местополжение, подкрепят идеята за някакъв безусловен доход на ниво ЕС. Авторите на изследването посочват, че това е зебележително висока подкрепа за идея, която е отхвърляна като "утопична".

Доналд Тръмп депозира по 1200 долара в сметките на всеки с под 75 хил. долара доход годишно и отделно въведе плащане от 600 долара седмично върху помощите за безработни за следващия месец
Източник: Reuters

В началото на април икономическият министър на лявото испанско правителство Надя Калвино обеща да се въведе някаква форма на такъв доход за най-уязвимите бързо, а постепенно да се стигне и до такъв за всички в страната, "завинаги". Месец по-късно все още няма новини Испания да е решила каква ще е формата на подпомагане и кого ще засяга, камо ли как ще се разшири подобна програма. За сметка на това в САЩ правителството на Доналд Тръмп като първа мярка депозира по 1200 долара в сметките на всеки с под 75 хил. долара доход годишно и отделно въведе плащане от 600 долара седмично върху помощите за безработни за следващия месец. Канада направи нещо подобно. Залитането, макар и временно, на бастиона на частната инициатива към безусловния базов доход повдигна резонно въпроса възможна ли е структурна промяна.

Погледнато строго финансово, нещата изглеждат все така безнадеждни за идеята. Бързата мярка струваше на САЩ 300 млрд. долара. Ако приемем, че базовият доход би бил на същото ниво (или по-ниско, но не диференцирано спрямо доходите, както в момента), това би значело 3.3 трлн. долара годишно. Всички прогнозирани приходи в американския бюджет за тази година (преди кризата) са за 3.6 трлн. долара. Едно задълбочено изследване на двама професори по икономика в Испания, където имаше няколко пилотни схеми, сочи, че на страната ще й трябват 217 млрд. евро годишно, за да плаща сума на линията на бедността, при 226 млрд. евро приходи в бюджета. Ако България се наеме да изплаща сума, равна на линията на бедността, на всеки в работоспособна възраст - 363 лв. месечно - това ще са 18.1 млрд. лв. годишно при данъчни приходи за годината 24.1 млрд. лв. за 2019 г.

Така истинският въпрос не е "можем ли да си го позволим", защото отговорът при тази структура на държавни приходи и разходи е категорично не. Но тази система не е нито идеална, нито вечна - тя е просто следствие на времеви натрупвания и дългогодишна инерция. Има начини тя да бъде преструктурирана, стига да има желанието за това.

Такъв постоянен инструмент трябва да се финансира от данъчни постъпления, не от дълг, за да е устойчив, което значи, че трябва да се преразпредели данъчната тежест. Микросимулаторът, направен от професорите по икономика от Университета в Барселона, показва, че за да се финансира базов доход на нивото на линията на бедността за всеки в Испания, горните 20% от населението (всички, правещи над 31 600 евро на година) ще трябва да плащат от 15 до 42% повече данъци, като най-тежкият удар е запазен за горните 2% от хората, т.е. най-богатите. Подобно нещо би означавало де факто "данък богатство", но такъв експеримент на ниво Европа би работил само колективно, за да се избегне бягството на капитала и дори тогава би бил проблемен без затваряне на данъчните офшори.

А ако утре е като днес?

Основните плюсове на базовия доход не са финансови, а социални. Той не дискриминира по пол, възраст, етнос, семейно положение или приходи, елиминира негативната социална стигма, която ражда расова и друг вид омраза (ние плащаме, те взимат). Той дава много повече сигурност за уязвими групи като деца в домове или жертви на домашно насилие например, защото е обвързан с дадения човек, не с мястото, където се намира. Подобна финансова подкрепа би била неоценима не само за бедните, но и за младежите, които и в момента са вкарани в капана на безплатни стажове или нископлатени позиции, а през тях - и за компаниите, които ще ги наемат. Дори идеята за базов доход да не бъде приета, внезапното спиране на икономиката направи повече от ясно, че някакъв вид промяна е нужна.

Някои от най-добрите икономически мозъци в света днес слагат на масата нетрадиционни идеи. Преди две години стотици интелектуалци начело с може би най-популярния в момента икономист Томас Пикети обявиха манифест за бъдещето на Европа, в който поискаха четири единни данъка за целия ЕС: върху приходите на големите компании, върху най-големите заплати над 200 хил. евро, върху домакинствата с имущество над 1 млн. евро и въглероден данък. Подобни идеи винаги са били отхвърляни като невъзможни, но ако тази криза доразкъса политическото единство в съюза, може да се окаже, че няма друг начин той да се спаси заедно.

Нобеловите лауреати за икономика за тази година - Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло от MIT, издадоха преди няколко месеца книга "Добра икономика за лоши времена", в която посочват през контролни проучвания на случаен принцип, че идеята, че хората няма да работят, ако получават някаква помощ, не е вярна. В книгата, както и в представянето й в "Харвард", Дюфло и Банерджи посочват, че е добра идея да се субсидират някои компании и работници, засегнати от глобализацията, дори временно, за да се помогне на местната общност да оцелее. Според тях старата идея на икономистите, че хората търсят нови възможности другаде, когато старите изчезнат, не се основава на реалната статистика, която показва, че масово това не се случва и се появяват разрушени общности. Този принцип е тоталната противоположност на формулираната от Йозеф Шумпетер преди почти век идея за "креативната деструктивност" - че икономиката трябва да се остави да разрушава дадени индустрии и фирми, за да поникне нещо ново и по-устойчиво на тяхно място.

Но най-силният аргумент в подкрепа на някаква промяна е бъдещето. Ако тази пандемия остане с нас повече от година, ако не успеем да удържим следващата, ако такива вируси зачестят - което не би било изненадващо предвид темповете на унищожение на природата. Какво би било дългосрочното решение, докато се борим да възстановим поне част от този баланс?

И дори да успеем да удържим пандемиите, какво, ако се окаже, че в близкото бъдеще няма да се върнем към познатите ни икономически територии? Фактът, че от години банките помпат ликвидност в системата, а инфлацията не се вдига, показва, че нещо в икономическия цикъл не работи както преди. Подобни дефекти може да се появяват все по-често с изкривяването на условията към все повече уязвими групи и все по-малко облагодетелствани. Темповете на развитие на икономиката, засилвани допълнително от светкавичното развитие на технологиите и все по-фантастичното концентриране на ресурси в дадени области и региони, може да направят пиковете все по-чести и все по-високи, а спадовете - все по-болезнени. Възможно ли е икономическата система да се крепи на все по-острите върхове на шепа милиардни компании и дузина икономически центрове и как ще спасяваме всички, които не са по тези върхове, когато дойде следващият колапс?

България и базовият доход

България твърди, че засега се справя добре с кризата. Българската икономика например към момента продължава да се движи, донякъде по инерция: въпреки привидно строгите мерки тя продължава да е отворена в голяма степен. Не са затворени структуроопределящи предприятия, дори малките квартални бизнеси продължават да работят, безработицата се вдигна двойно, но все още остава на сравнително ниско ниво спрямо предишната криза. Но освен че тепърва ще се види колко тежко ще ни удари забавянето в ЕС, ще носим последици и от забавянето на мерките: безлихвените кредити тепърва започват, кредитна ваканция беше обявена наскоро, а мерките за 60 на 40 засега са за малки суми и общата им сума не надхвърля няколко милиона лева. Обявените миналата седмица от Владислав Горанов мерки за подпомагане на компании през Фонда на фондовете са добри, но освен ако правилата не бъдат разхлабени много и бързо, ще отнеме месеци, за да се разгърнат. Оптимистичният срок за повечето мерки е средата на май - пълни два месеца след затварянето.

В икономиката няма вградени инструменти, които да реагират светкавично на толкова мащабен удар. Икономистът Георги Ангелов посочва, че България, както и други държави в Европа просто са копирали мерките на Германия - както схемата 60 на 40, така и безлихвените кредити. "В Германия това са стандартни мерки дори не при криза, а просто при затруднения на отделни компании", казва той. Това разбира се, означава че не всеки може да ги приложи така бързо и ефективно като германците.

Пари тук не се раздават по начина, по който в САЩ например, защото както икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев посочва, моделът на управление принципно е да сме консервативни и да не даваме пари на ръка. Това прави още по-сложен дебата за базов доход.

България тръгва от различно ниво в този дебат. Страната е на последните места в ЕС - преразпределя най-ниския процент от БВП (36.5% при средно 46.7%), от които за социална защита 12% (при средно ниво 19.2%). Това е полезно в добрите времена и не толкова в лошите. Или както Бойко Борисов обясни по свойствения му начин дебата в Европейския съвет - "богатите казват, ако искате грантове, направете си данъците каквито са в нашите държави". Това важи не само на междудържавно ниво, но и вътре в самата данъчна система.

В момента дори при минималното ниво на данъчно облагане, което практикуваме, от данъци плюс здравни и социални осигуровки събираме 34.5 млрд. лв. годишно. От тях вече отделяме сериозна част за пенсии и други социални придобивки - близо 14 млрд. лв., от които около 10 млрд. са за пенсии. Тъй като пенсиите са де факто базов доход, те остават непокътнати с изключение на тези под линията от 363 лв., които ще трябва да се изравнят с нея. Микросимулацията на базов доход от двама испански професори предвижда премахването на всички други социални придобивки, което е логично и лесно за администриране. Единственото изключение би трябвало да са майчинските надбавки, но в България те така или иначе са много по-дълги от всяка друга държава в Европа и могат да бъдат преформатирани. Това би оставило няколко милиарда резерв, но те биха били недостатъчни за финансирането на 18-те милиарда, нужни за базов доход.

"Данък богатство", който да таксува повече горните 2 процента от населението, би бил възможен при прогресивна данъчна скала, от която България се отказа преди време в името на опростяването на данъчното администриране, изсветляването на доходите и оставянето на повече пари в населението. И трите основания за това в момента са под въпрос. Десет години плосък данък подобриха значително състоянието на НАП - в момента това е една от най-адекватните държавни служби като капацитет и бази данни. Основните проблеми при нея са свързани със защитата на тези данни и с потенциала за използването й като политическо оръжие, но това са въпроси, които са независими от капацитета на самата служба. Изсветляването на доходите постигна възможното, но както и настоящата схема 60 на 40 показа, голяма част от приходите на хората все още са в сянка. Това влияе върху тезата за оставянето на пари в тях - вероятно е мнозина да имат повече, отколкото статистиката показва, в добрите дни, но в момента са по-тежко ударени.

Разбира се, подобно предложение има безброй технически пробойни - например кой би взимал такъв доход? Статистиката в България се основава в голяма степен на данни, които не са изчистени: например хората, които живеят в други държави от ЕС, но биха се регистрирали за такъв доход тук. Но това не е аргумент срещу нови идеи, а само доказателство, че трябва да се оправят държавните бази данни, което ще е по-добра основа за всичко - от избори, до социална политика.
Темата накратко
  • Някои от последиците от тази криза ще останат с нас години наред.
  • Ако потреблението не се възстанови бързо, рецептите за ръст ще са погрешни.
  • "Ръчната спирачка" на световната икономика припомни, че има фундаментални проблеми, които искат нови решения.

Бавно и колебливо хватката на пълното спиране на икономиката започна да се разтваря. Испания, Италия и части от САЩ обявиха постепенно разтваряне. То ще бъде несигурно, с прекъсвания и вероятно ще отнеме доста време: повечето прогнози не виждат пълно разтваряне на икономиката до есента или дори до зимата. Сега е моментът, в който да се мисли за света след вируса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    sax16655090 avatar :-|
    sax16655090

    Базов доход е една наивна либерастка простотия и утопия. Да раздават купони за храна, ток и лекарства и то само на най-бедните, болните, старите и пр. лица в неравностойно положение, не и пари на ръка. Важното е цивилизованият свят да победи глада и да не допуска нелекувани и необразовани поради бедност, нито хора живеещи на улицата, от там насетне всеки да се оправя сам.

  • 2
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko


    До коментар [#] от "
    sax16655090
    ":

    Ако се замислиш малко, преди да се изкажеш мнението, ще разбереш, че не си прав. Тенденцията в света е производствата все повече да се автоматизират и все повече дейности да се поемат от изкуствен интелект. Най-лесно разбираемият пример е сферата на транспорта. Откъде според теб, все по-малко заетите, ще получават необходимия за съществуването си ресурс? Въпросът всъщност е, колко е минимумът, който богатите трябва да плащат на бедните, за да няма гладни бунтове и революции, които биха помели собствеността на богатите? И не ми излизайте с контра аргументи, че всички можем да станем програмисти и физици, за да работим в сферата на новите технологии. Класическият капитализъм не може да съществува без потребление....

  • 3
    sax16655090 avatar :-|
    sax16655090

    До коментар [#2] от "kratun.ko":

    Светът не работи по тоя начин, обществото и пазарът могат да се саморегулират и подобни мисловни парадокси нема как да се реализират. Производството (и не само) и сега е достатъчно автоматизирано, особено ако го сравним с неколко века по-рано, но безработицата не се е увеличила. Така че, остави тия утопии как от утре целият труд щял да се поеме от роботи и хората да станат ненужни. Като са ненужни нема да имат работа, съответно и доходи, ще отглеждат кози и картофи за собствена прехрана, ще си разменят стоки срещу услуги и нема да има пазар за нищо. Без пазар и целата автоматизация и корпорации отиват на кино. Тоест, процесът ще се саморегулира много преди да се стигне до последната фаза, защото автоматизация без пренасочване на работна ръка към други сфери е невъзможна; парадокс. Нема как и да раздават пари от вертолети за да им купуваш стоките, произведени от роботи. Това ще е същото, като да раздават самите стоки безплатно, което обезсмисля производството им.
    Дори да приемем хипотетично, че ще стане така, то какво предлагаш - 90% от трудоспособното население да получава пари без да прави нищо и само да яде, сере и да се възпроизвежда? Това ще доведе до тотална деградация на обществото и никой нема да има мотивация да се развива. Социалните помощи и в момента го доказват. Ако се стигне до там, то ще е по-добре да се извърши дероботизация на некои дейности по чисто социални причини за да изкарват прехраната си с труд, вместо да получават наготово.

  • 4
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev


    До коментар [#] от "
    kratun.ko
    ":

    Потърсете "концепция златен милиард" в търсачка и ще намерите отговора , подготвян от глобалното правителство в сянка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK