Валутите на развиващите се страни с най-голям спад от 5 години
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Валутите на развиващите се страни с най-голям спад от 5 години

Турската икономика е силно засегната от пандемията.

Валутите на развиващите се страни с най-голям спад от 5 години

Пандемията и ниските цени на петрола подкопава кредитните им рейтинги

Кирил Кирчев
2016 прочитания

Турската икономика е силно засегната от пандемията.

© Reuters


Валутите на нововъзникващите пазари се сриват с най-голям темп от 2015 г., когато девалвацията на китайския юан доведе до паника на световните финансови пазари. Сегашното понижение отразява засилените опасения на инвеститорите за перспективите за публичните финанси на развиващите се страни, които бързо се влошават поради разпространението на коронавируса, съобщава Nikkei Asian Review. Обезценяването на валутите на развиващите се икономики увеличава тежестта на дълга, деноминиран в долари.

Въпреки че изглежда, че в последно време финансовите пазари възвръщат стабилността си благодарение на мерките на централните банки на САЩ, еврозоната и Япония, има опасения, че развиващите се икономики могат бързо да изпаднат в нестабилност.

Повсеместно поевтиняване

Индексът на валутите на развиващите се пазари MSCI Emerging Market Currency Index е спаднал с 6% през първото тримесечие, което е най-голямото понижение от 2015 г., когато Китай разтърси световните финансови пазари с обезценяването на юана.

Южноафриканският ранд и турската лира са на най-ниските си нива, след като се обезцениха спрямо долара съответно с 26% и 15% в сравнение с декември 2019 г. Валутните резерви на двете страни вече са под нивото, определено от Международния валутен фонд (МВФ), което прави валутите им основни цели за разпродажби. Индонезийската рупия и бразилският реал са поевтинели съответно със 7% и 25%.

Много от развиващите се икономики разчитат на туризма, който е изправен пред срив заради пандемията. Турция е изправена пред дилема, защото намалението на лихвите от централната банка за подпомагане икономическата активност ускори обезценяването на лирата. През тази седмица лирата се понижи до нов рекорд спрямо долара, след като пазарът интерпретира коментари от членовете на Федералния резерв на САЩ като евентуален отказ от даването на суап линия, която да смекчи изчерпващите се резерви на Анкара. Турция поиска от Фед и други централни банки достъп до средства, защото собствените й нетни валутни резерви са спаднали до близо 25 млрд. долара от началото на годината.

От началото на годината инвестиционните фондове са се освободили от облигации за около 40 млрд. долара на развиващи се страни. Това надхвърля най-големия годишен отлив през 2015 г. според данни на EPFR.

Притеснения за фискалната устойчивост

Притесненията за фискалната устойчивост на развиващите се икономики са основна причина за поевтиняването на валутите им. Данъчните приходи неизбежно ще намалеят поради икономическа стагнация в резултат на пандемията и свързаните с нея мерки за социално дистанциране, а фискалните разходи ще се увеличат, за да стимулират икономическата активност и да компенсират спада в търсенето на частния сектор и да подобрят здравните системи.

Малайзия разработи огромен пакет от икономически стимули на стойност 18% от брутния й вътрешен продукт, докато Индонезия временно отложи правилата за фискална дисциплина, въведени след финансовата криза в Азия през 1997 г.

МВФ прогнозира, че общият бюджетен дефицит на развиващите се икономики ще достигне 8.9% от БВП през тази година. Страните, производители на петрол, като Бразилия и Мексико ще пострадат от огромните спадове на цената на суровината.

Развиващите се пазари са попаднали в "перфектна буря", казват от фонда.

Американската рейтингова агенция S&P намали кредитните рейтинги на 15 държави от януари, позовавайки се на финансовата им слабост. В допълнение около 10 развиващи се страни са изложени на риск от по-нататъшно намаляване. Броят на пониженията на кредитния рейтинг през 2020 г. може да се окаже най-висок след дълговата криза в еврозоната през 2011 г.

Ако кредитоспособността на дадена страна бъде нарушена от намаляване на рейтинга й, под въпрос ще бъде поставена способност й да си погасява дълга - това може да доведе до повишаване на лихвите и обезценяване на държавните облигации. Еквадор вече изпадна в положение да не може да си плаща задълженията заради пониженията на цените на петрола.

Дългът на развиващите се страни ще се отрази и на перспективите на световната икономика, тъй като вече нарасна до рекордно ниво. Дългът на нововъзникващите икономики, включително публичният и частният, е достигнал 71 трлн. долара в края на декември 2019 г., като надвишава общия им БВП 2.2 пъти според International Institute of Finance.

Плащанията на лихви и главници по дълговете им, деноминирани в долари, ще се увеличат, ако валутите им продължат да се обезценяват спрямо долара. International Institute of Finance изчислява, че развиващите се икономики ще трябва да осигурят 730 млрд. долара до края на тази година, за да погасят дълговете си в чуждестранна валута.

Поевтиняването на националните валути създава също така и инфлационен натиск, тъй като повишава цените на вносните стоки. Вече страдащи от последиците от пандемията, икономиките на развиващите се пазари могат да се понижат допълнително и да се сблъскат със спирала от допълнителни спадове на валутите си.

На последната си пресконференция миналата сряда председателят на Федералния резерв Джером Пауъл загатна за план за допълнителни стимулиращи мерки, като заяви, че Фед ще използва своя "пълен набор от инструменти за подкрепа на икономиката в този предизвикателен момент".

В момента световните финансови пазари си поемат глътка въздух благодарение на отчаяните усилия на водещите централни банки да ограничат въздействието на пандемията. Но освен опасения за втори пик на заразата, съществува и риск от втора вълна от пазарни сътресения в развиващите се икономики.

Колко пари са нужни за борба с коронавируса

Финансовите нужди на развиващите се страни в борбата с коронавируса може да надхвърлят 2.5 трлн. долара, ако икономическите перспективи се влошат, заяви главният икономист на МВФ Гита Гопинат. През март дадохме оценка за външното финансиране на страните с нововъзникващи пазарни икономики и определихме, че сумата ще бъде около 2.5 трлн. долара. Мисля, че оттогава ситуацията се промени към лошо. Както изглежда, кризата ще продължи по-дълго. Сумата от 2.5 трлн. долара се отнасяше за края на 2020 г., като се приемаше, че ситуацията ще се нормализира дотогава. Струва ми се обаче, че финансовите потребности ще нараснат значително и ще надхвърлят тази цифра, каза Гопинат на видеоконференция, организирана от Съвета за международни отношения.

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK