Рецесия като никоя друга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рецесия като никоя друга

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен има тежката задача да подготви фонд за възстановяване на Европейския съюз, който да бъде приет от всички лидери на страните.

Рецесия като никоя друга

Европейската икономика ще се възстановява по-бавно, защото за пръв път изпада в подобна криза

Кирил Кирчев
6228 прочитания

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен има тежката задача да подготви фонд за възстановяване на Европейския съюз, който да бъде приет от всички лидери на страните.

© Reuters


Един месец - за толкова кратко време световната икономика беше поставена на колене от коронавируса. Европа е не само силно засегната, но и затрупана със стари нерешени проблеми и различия, което прави възстановяването й пълно с неизвестни.

Прогнозата на Европейската комисия е след големия срив през тази година следващата да има почти също толкова голям растеж. Това обаче е по-скоро оптимистичният сценарий. Въпросителните пред него са много и всяка от тях може да обърка плановете - дали ще има евентуална нова вълна/и на вируса и нова карантина под някаква форма, по какъв начин правителствата ще помогнат на бизнеса, ще има ли контрамерки срещу Китай, ще бъде ли приет европейски план "Маршал", страните в съюза ще проявят ли повече емпатия...

Уникална криза и опитът от последната

"Големият проблем е, че този исторически срив не е нормален. Нормалният се получава в резултат на дисбаланси в икономиката, като кредитен балон например, причинил последната финансова криза преди малко повече от десет години. Възстановяването от нормален спад следва стандартен път. Опитът в ЕС показва, че последната финансова криза се развива в рамките на две години и отне още две години за възстановяване на нивата отпреди спада. Отделни държави като Германия и Ирландия успяха да го направят по т.нар. V-форма (икономиката се връща към стария си тренд отпреди свиването). Повечето държави в ЕС (и в частност еврозоната) обаче имат U-форма на развитие на последната криза, т.е. не се връщат на първоначалния тренд, а преминават към друг. Това означава, че се пропускат по няколко процента растеж (1 до 3% на година) поради удължаването на времето на кризата", казва за "Капитал" преподавателят в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Васил Караиванов и припомня, че Гърция и Италия се възстановяват по-дълго от всички останали - т.нар. L-форма, и на практика се връщат назад.

Обикновено след първия трус на кризата идват последващи, които допълнително забавят развитието на икономиките. Сегашният срив обаче не е причинен от икономически дисбаланси и никой не може да бъде сигурен как ще се случи възстановяването. Още повече че и без вируса имаше достатъчно сигнали за прегряване и балонизиране на места.

"Отговорът на въпроса кога европейската икономика ще се върне на равнището си от декември 2019 г. е някъде от края на 2021 г. чак до 2025 г. Причината за такъв широк диапазон, който е дори по-дълъг от най-негативния сценарий на ЕЦБ (той е за тригодишно възстановяване), се крие в уникалността на кризата в момента", казва пред "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг".

Увеличаването на балансите на централните банки в пъти повече спрямо ипотечната криза през 2008 г. в резултат на необходимостта от наливане на трилиони в икономиките създава реалната опасност да се наложи по-рано да се повишават лихвите, с което растежът ще спре. Повишението на инфлацията е голям риск, който остава игнориран от правителствата и банкерите и може да отложи във времето възстановяването на реалния БВП.

Спасителните мерки имат значение

Пандемията засегна всички страни в ЕС, но Брюксел очаква спадът в производството и степента на възстановяване да се различават значително по страни. Икономическото възстановяване на всяка държава ще зависи не само от развитието на заразата на територията й, но и от структурата на нейната икономика и от способността ѝ да реагира с водещи до стабилизиране политики, смята ЕК.

Определено северните страни в ЕС ще имат шанс по-бързо да излязат от кризата - както краткосрочно, така и в дългосрочен план, защото влизат от по-солидна позиция - години на по-добър растеж и по-добри държавни финанси. Но спасителните мерки сега в огромна степен са един чек, който да покрие принудителната отпуска на милиони хора и бизнеси. Финансирането им става основно с нов дълг и който раздаде най-много и най-бързо от него, ще си осигури по-скоростно възстановяване. Но след това идва предизвикателството, предупреждава Цветослав Цачев. И припомня, че през 2018 г. американската икономика беше ударена сериозно от повишаването на лихвата на 2%. При сегашната още по-тежка ситуация вероятно 1% лихва на следващия цикъл на покачване ще спре растежа.

Затова напрежението по оста Германия - Франция и Южна Европа е битка между правилната политика в дългосрочен период и социално приемливата в краткосрочен. На опашката ще останат задлъжнелите и неефективни икономики, които бързо ще похарчат резервите си.

Много важно за ЕС е да се приложат мерки, които стимулират предлагането - намаляване на преките данъци за бизнеса, по-гъвкави правила за труда за работодателите, промени в търговските законодателства и законите за несъстоятелността, за да се направи защитата на кредиторите по-бърза и ефективна, смята Васил Караиванов.

Другата неизвестна при възстановяването е промяната на потребителските нагласи. В Китай например икономиката почти изцяло се върна към нормалното, но потреблението се е възстановило 80%. Още никой не знае дали хората няма да станат по-спестовни и да ограничават разходите и дълговете си след тази криза, но най-вероятно ще има съществени промени.

Пол Донован, главен икономист на швейцарската банка UBS, отбелязва в бележка до клиентите й, че потреблението е ключово за възстановяването. Потребителите забавиха някои покупки, има и "неволно" увеличение на спестяванията, защото не могат да харчат нормално. Ситуацията ще се промени, когато хората отново се чувстват сигурни за работата и здравето си, пише Донован.

Европа трябва да е готова и за втора вълна на заразата, която ще доведе до изчерпване на резервите както на много хора, така и на държавите. И ще направи усещането за криза много по-силно и реално. Затова правителствата сигурно ще реагират много бързо, няма да ограничават по същия начин движението и работата на хората, но ще приложат много по-сериозни мерки за хигиена и дистанция, за движение между градовете и държавите. Така ефектите няма да са в нов голям спад на БВП, а отлагане и забавяне на възстановяването.

Китайската зависимост

Кризата доведе до блокиране на свободното движение на хора и капитали, почти никой не мисли за инвестиции зад граница, защото не може да се прецени рискът. ЕС трябва да даде отговор на ключови въпроси, сред които и важният - дали производствата, от които зависи националната сигурност на съюза, могат да бъдат в трети страни. САЩ са амбицирани да променят веригата на доставки от сегашната фабрика на света Китай, а ЕС мисли за ограничаване на придобиването от чужди инвеститори, най-вече китайски, на компании от редица сектори.

Ако САЩ се опитат да заместят производства, без новите страни да имат ефективността и мащабите на китайската индустрия, рискуват не само да създадат проблеми с доставките, но и цените сериозно да се повишат. От това ще пострадат потребителите, но и нормата на печалба на щатските корпорации, които разчитат на евтиното производство в Китай, смята Цветослав Цачев.

Трябва да се има предвид също така, че преместването на производство отнема години. С началото на пандемията се появиха предположения, че в Източна Европа е възможно да се преместят част от производствата на европейски компании. Всъщност заедно с интеграцията на региона в ЕС този процес върви от дълго време. И ако това не се случва с темповете, които искат правителствата, причината е в липсата на икономически смисъл.

Дори и преместването да се ускори, в региона няма достатъчно човешки ресурси, и то обучени. Потенциалната промяна ще е зелена инвестиция, което означава, че ще има нужда от държавни стимули,им и това е шанс и за България, защото след кризата ще е изключително важно да се привлекат и нови производители, отбелязва Васил Караиванов. На практика при големи производствени мощности (особено автомобилната индустрия) държавата финансира до голяма степен изграждането на заводите, а инвеститорът осигурява част от капитала, оборотните средства и обучението на персонала.

Колкото и време да отнеме икономическото възстановяване на Европа, на западните политици ще се наложи да кажат в прав текст на гражданите това, което спестиха при предишната криза - стандартът на живот може и да се понижи, както стана в Гърция. Още повече че Германия и държавите около нея настояват ЕЦБ да не печата пари неограничено, доказателство за което е решението на германския конституционен съд. Досега Европа разчиташе на паричната политика на ЕЦБ - всъщност банката извади еврозоната и ЕС от финансовата криза, но сега ще й е много трудно. Затова са нужни действия по отношение на фискалната политика, които обаче са непопулярни в Северна Европа, а това е знак, че разломите на континента ще продължат да се отварят.

Ефектите върху България

България ще усети ефектите от кризата силно и тя ще е по-тежка от сегашните прогнози на правителството. Досега имаше забавяне при пренасянето на кризата от Западна Европа, но този път затварянето на икономиката ни съвпадна с това на Запад, където са и основните ни търговски партньори. Мартенският спад на индустрията е само върхът на айсберга, второто и третото тримесечие ще е доста по-лошо, а ако има последващи трусове, което е много вероятно, кризата ще се пренесе и през следващата година, смята Васил Караиванов. Ключово е банковата система да остане стабилна, защото така кризата ще бъде преодоляна по-лесно и по-бързо.

Цветослав Цачев отбелязва, че бизнесът и потребителите ще осъзнаят необходимостта от резервен фонд. Той очаква силно охлаждане на имотния пазар и ограничен достъп до кредити, като отбелязва, че има опасност в страната да започне по-рано повишението на цените, отколкото в Европа. През следващите пет години ще усетим социална криза от недостатъчното инвестиране в здравеопазване и образование. Освен ако не започне специална програма за инвестиране в нова икономическа структура, рискуваме голям процент от хората да останат извън борда на възстановяването и оттам да се разшири още повече разликата между бедни и богати, заключава Цачев.

Един месец - за толкова кратко време световната икономика беше поставена на колене от коронавируса. Европа е не само силно засегната, но и затрупана със стари нерешени проблеми и различия, което прави възстановяването й пълно с неизвестни.

Прогнозата на Европейската комисия е след големия срив през тази година следващата да има почти също толкова голям растеж. Това обаче е по-скоро оптимистичният сценарий. Въпросителните пред него са много и всяка от тях може да обърка плановете - дали ще има евентуална нова вълна/и на вируса и нова карантина под някаква форма, по какъв начин правителствата ще помогнат на бизнеса, ще има ли контрамерки срещу Китай, ще бъде ли приет европейски план "Маршал", страните в съюза ще проявят ли повече емпатия...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK