Външният дълг на развиващите се страни се превръща в проблем заради пандемията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Външният дълг на развиващите се страни се превръща в проблем заради пандемията

Международния валутен фонд публикува наръчник за справяне с държавния дълг, като в центъра са прозрачността на фискалните политики и ефективната комуникация.

Външният дълг на развиващите се страни се превръща в проблем заради пандемията

Редица страни изпитват проблеми с погасяването на кредитите си

2346 прочитания

Международния валутен фонд публикува наръчник за справяне с държавния дълг, като в центъра са прозрачността на фискалните политики и ефективната комуникация.

© Tyrone Siu


Египет, Еквадор, Кот'д Ивоар, Босна и Херцеговина, Кабо Верде, Чад, Мавритания, Малдивите, Нигер, Гамбия, Парагвай, Хаити, Молдова дори и западните ни македонски съседи са само част от развиващите се икономики, които в последните седмици изпитват проблеми с погасяването на кредитите си според данни на Международния валутен фонд (МВФ). Кризата поставя под сериозно изпитание развиващите се страни, най-вече зависимите от цената на петрола и туристическия сектор.

Според МВФ големият шок от кризата може да разкрие слабости във фискалната политика в някои страни и да направи предложенията за предоговарянето на кредитите с тях изключително трудни. Процесът ще се усложни допълнително, ако последиците от кризата се окажат продължителни във времето (например цените на петрола да останат ниски за дълго), пише Financial Times.

Справянето с държавния дълг

Кризата поставя държавния дълг пред изключително предизвикателство. В много страни размерът му ще надхвърли всякакви рекорди, което ще доведе до чувствително оскъпяване на кредитирането в краткосрочен план. Мениджърите на държавния дълг ще трябва да бъдат подготвени да използват всички инструменти за справяне с кризата, дори клаузите за временно замразяване на плащанията по кредитите (където това е възможно).

Паниката може да принуди правителствата да предприемат действия и мерки, които да отклонят страните от стабилните и разумни практики за управление на дълга. Отклонявайки се от наложените практики, властите ще трябва да предупреждават гражданите си за рисковете, породени от тези отклонения, и да се опитат да сведат до минимум риска от подобни решения. Важно е за политиците да са наясно, че такива отклонения трябва да бъдат временни, плащанията да се възстановят веднага щом кризисната обстановка приключи, и комуникацията да бъде ефективна, за да не се предизвиква волатилност на кредитните пазари.

Достъп до средства

Изтеглянято на средства от инвестиционните фондовете от развиващите се страни допълнително затруднява достъпа до финансиране за някои държави. Именно поради това страните от Г-20 се съгласиха временно да замразят изплащането на 20 млрд. долара кредити от около 76 страни, като призоваха частния сектор да направи подобна "саможертва", която едва ли обаче ще се случи.

Развиващите се страни с ограничен достъп до пазарно финансиране или със слабо развити пазари вероятно ще се нуждаят от допълнително външно финансиране, за да покрият предизвиканите от COVID-19 увеличения на разходите и фискалните дефицити. Тези, които отговарят на условията за заеми, могат да се стремят да ускорят плащанията към кредиторите си чрез достъп до инструментите за спешни случаи като Short-term liquidity line (инструмент, който МВФ създаде в края на миналия месец).

Основен фактор за справянето с настоящата криза според МВФ е правилната комуникация, както и прозрачността на фискалните политики, за да може страните да се предпазят от нежелани последици в резултат на драстични и необмислени мерки. Рискът от непогасяване на държавните дългове може да се отрази върху дълга на частния сектор, което би довело до фатални последици за глобалната финансова система и ще забави икономическото възстановяване от пандемията.

Египет, Еквадор, Кот'д Ивоар, Босна и Херцеговина, Кабо Верде, Чад, Мавритания, Малдивите, Нигер, Гамбия, Парагвай, Хаити, Молдова дори и западните ни македонски съседи са само част от развиващите се икономики, които в последните седмици изпитват проблеми с погасяването на кредитите си според данни на Международния валутен фонд (МВФ). Кризата поставя под сериозно изпитание развиващите се страни, най-вече зависимите от цената на петрола и туристическия сектор.

Според МВФ големият шок от кризата може да разкрие слабости във фискалната политика в някои страни и да направи предложенията за предоговарянето на кредитите с тях изключително трудни. Процесът ще се усложни допълнително, ако последиците от кризата се окажат продължителни във времето (например цените на петрола да останат ниски за дълго), пише Financial Times.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK