Гръцка рецепта за добра криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцка рецепта за добра криза

С туризма са свързани най-големите страхове и най-големите надежди за гръцката икономика

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Светломира Гюрова
7360 прочитания

С туризма са свързани най-големите страхове и най-големите надежди за гръцката икономика

© Reuters


Темата накратко
  • Гърция се превърна в приятна изненада и не само избегна най-мрачните сценарии, но и стана пример как дори една уязвима държава може да удържи заразата, ако действа умно и решително.
  • Кабинетът на Мицотакис не само взе правилните решения в правилното време, но и успя да ги комуникира добре и да ги приложи успешно.
  • Сега обаче идва тежкият удар върху туризма и нова рецесия.

Ако някой беше правил залагания в началото на пандемията кои държави ще успеят да се справят най-добре, Гърция едва ли щеше да бъде след фаворитите. И съвсем обяснимо - шокът от COVID-19 завари страната едва изплувала от десетилетна икономическа депресия и със здравна система, обезкървена от годините на бюджетни съкращения. Когато към това се добавят едно от най-възрастните населения в Европа и дългата история на неподчинение на правителствени разпоредби, изглеждаше почти неизбежно, че коронавирусът ще доведе до нова гръцка трагедия.

Вместо това Гърция се превърна в приятна изненада и не само избегна най-мрачните сценарии, но и стана пример как дори една уязвима държава може да удържи заразата, ако действа умно и решително. "Гърция се справя удивително с пандемията. Ако трябва да избирам примерно между САЩ и Гърция кой да води света сега и да ни дава план за действие, определено избирам Гърция", казва израелският историк Ювал Ноа Харари.

Както отбелязва в свое интервю за в. "Катимерини" гръцкият премиер Кириакос Мицотакис: "Ние вече не сме черна овца. А това, вярвам, е от огромно значение за нашата колективна психология... Съзрели сме и възстановяваме нещо, което липсваше не само в годините на криза, но и изобщо в скорошната история на страната - доверие, доверие в институциите на държавата." То ще е нужно сега, защото, след като избегна здравната криза, Гърция ще трябва да овладее и икономическата.

От провалена държава до отличник в пандемията

"Когато новините за опустошителното шествие на коронавируса в съседна Италия започнаха да достигат до Гърция, първата грижа на всички беше дали здравната система, тежко отслабена от рязането на разходи в последното десетилетие, ще бъде способна да се справи", казва пред "Капитал" Елинда Лабропулу, журналист в CNN International и Washington Post. Освен от намаления с близо една трета бюджет за здравеопазване в кризисните години, довел до това да посрещне пандемията с едва 600 легла за интензивно лечение при 11 млн. души население, Гърция страда и от дефицит на лекари и медицински сестри, заминали да работят в други страни.

В тази ситуация Атина направи единственото възможно нещо, за да избегне здравната катастрофа - започна да се подготвя рано и да действа бързо, за да минимизира рисковете. Още през февруари повечето болници и медици са получили инструкции са преминали обучение какво да правят, а до април броят на интензивните легла е удвоен. Правителството на Мицотакис не повтори и грешките на Италия и Испания, които чакаха твърде дълго, преди да въведат карантинни мерки. Атина започна да отменя големи публични събития като карнавала в Патра още през февруари, когато в страната имаше само един регистриран случай на зараза с COVID-19, в началото на март започна и със затварянето на училища, ресторанти, молове и плажове, а в средата на месеца вече беше в сила строга карантина, включваща ограничаване на излизанията от вкъщи само до такива с основателна причина. Резултатът е, че към началото на май в Гърция смъртните случаи от COVID-19 са 16 на 1 млн. души (при 532 в Италия и 594 в Испания), а броят на регистрираните заразени е 272 на 1 млн. (3749 в Италия и 5963 в Испания).

"Гръцкото правителство имаше както ясна визия какъв е проблемът и какви са възможните решения, така и компетентността да ги изпълни. Освен това разчиташе силно на научна експертиза и следваше съветите на технократи", казва пред "Капитал" Такис Папас, политолог, преподавател в университетите в Страсбург и Хелзинки и автор на блога https://pappaspopulism.com. Точно с научни аргументи правителството успя да убеди и гръцката православна църква, която е доказвала, че не се влияе от политически натиск, да спре службите и да затвори храмовете на Великден. Дори опозиционните партии демонстрираха забележителна отговорност, умереност и дори готовност да подкрепят правителството.

Кабинетът на Мицотакис не само взе правилните решения в правилното време, но и успя да ги комуникира добре и да ги приложи успешно. Вследствие на тази необичайна управленска ефективност и противно на имижда си на мързеливи, безотговорни и недисциплинирани, гърците спазваха карантината. За което вероятно е помогнала и практиката им с живот в режим на криза. "В известен смисъл гърците бяха подготвени за случилото се. Те нямаха нужда да бъдат дълго убеждавани, че едно глобално събитие може отново да преобърне нормалността. Докато други държави живееха с илюзията, че системите им ще бъдат способни да се справят, и се забавиха с мерките", отбелязва Елинда Лабропулу.

Дотук добре. Сега идва рецесията

Шокът от COVID-19 връхлетя Гърция точно когато страната беше започнала да си поема дъх от срива, изтрил една четвърт от икономиката й. През миналата година фондова борса в Атина беше най-добре представилата се в света, през февруари лихвите по гръцкия дълг, скочили до стратосферата по време на еврокризата, достигнаха до 1% за десетгодишните облигации, а най-оптимистичните прогнози за тази година бяха за икономически растеж от 3%.

Но сега Гърция влиза в нова рецесия. Безработицата, спаднала до 16% след пика от 28%, отново ще експлодира. Малките и средните компании, които в Гърция формират 88% от заетостта (при 67% средно за ЕС), са заплашени от опустошение. Според гръцкото финансово министерство тази година икономиката ще се свие с 4%. Международният валутен фонд и Европейската комисия очакват спадът да е близо 10%. Скорошен доклад на ОИСР, изследващ ефектите от карантинните мерки в 47 развити държави, прогнозира, че Гърция ще понесе най-тежкия икономически удар заради зависимостта си от туризма.

Това е секторът, допринесъл за половината от икономическия растеж в последните две години и отговарящ за 20% от БВП и една четвърт от работните места в страната. Сега всичко това е замръзнало и не се знае дали и как ще се съживи. Според изследване на консултантската компания Deloitte от преди дни (вижте карето), ако има нови силни избухвания на епидемията през 2020 г., множество гръцки хотели ще фалират.

Надеждите са, че Гърция ще успее да капитализира новопридобития си имидж на безопасна дестинация благодарение на далеч по-ефективното овладяване на заразата в сравнение с туристически конкуренти като Италия, Испания и Турция. И ако има късмет, ще успее да излезе от кризата с по-силна държава и икономика. "Всичко ще зависи от три фактора: първо, дали ще има втора вълна на пандемията - тогава Гърция ще е на практика безпомощна; второ, от средносрочните резултати от стратегическите действия на правителството по време на пандемията (като въвеждането на "дигитална държава" и други) и от по-нататъшните инициативи на правителството за стимулиране и диверсифициране на икономиката; и трето, от това дали опозиционните партии ще излязат с алтернативни идеи, което за момента не изглежда много вероятно", казва Такис Папас. Но дори оттук нататък да се сбъднат най-лошите сценарии, гърците ще могат да си спомнят последните месеци като първия момент след домакинството на олимпиадата през 2004 г., когато са изпитвали усещането за гордост и международно признание.

Какво прави гръцкия туризъм уязвим във време на пандемия

Зависимост от международните пътувания

- над 90% от приходите от туризъм в страната идват от чуждестранни гости

- страните от топ 5 на чуждестранните туристи в Гърция формират 46% от общия брой пристигащи отвън, а тези от топ 10 - 60%.

Зависимост от самолетните пътувания и туроператорите

- 69% от всички пътувания към Гърция през 2019 са били по въздух, основно с чартърни полети

- гръцкият туризъм е силно зависим от туроператорите.

Изразен сезонен характер

- 71% от пътуванията от чужбина се случват между юни и септември

- в периода 2002 - 2019 г. 90% от годишните приходи от туризъм се формират между май и октомври.

Финансово неустойчив сектор

- според данни на Гръцката централна банка за 2019 г. 27.7% от корпоративните заеми в гръцкия туристически сектор са в графата "лоши кредити".

Източник: Доклад на Deloitte за сценариите за ефекта от COVID-19 върху туризма в Гърция
Темата накратко
  • Гърция се превърна в приятна изненада и не само избегна най-мрачните сценарии, но и стана пример как дори една уязвима държава може да удържи заразата, ако действа умно и решително.
  • Кабинетът на Мицотакис не само взе правилните решения в правилното време, но и успя да ги комуникира добре и да ги приложи успешно.
  • Сега обаче идва тежкият удар върху туризма и нова рецесия.

Ако някой беше правил залагания в началото на пандемията кои държави ще успеят да се справят най-добре, Гърция едва ли щеше да бъде след фаворитите. И съвсем обяснимо - шокът от COVID-19 завари страната едва изплувала от десетилетна икономическа депресия и със здравна система, обезкървена от годините на бюджетни съкращения. Когато към това се добавят едно от най-възрастните населения в Европа и дългата история на неподчинение на правителствени разпоредби, изглеждаше почти неизбежно, че коронавирусът ще доведе до нова гръцка трагедия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK