Дори преди пандемията глобализацията беше в беда. Отворената система на търговия, доминираща световната икономика от десетилетия, претърпя ударите от финансовата криза и от китайско-американската търговска война. Сега тя се олюлява от третия удар на фона на карантинните мерки, затворили границите и блокирали търговията. Броят на пътниците на летище Heathrow спадна с 97% на годишна база; мексиканският износ на автомобили се понижи с 90% през април; 21% от транстихоокеанските превози на контейнери през май бяха анулирани. С отварянето на икономиките активността ще се възстанови, но не очаквайте бързо връщане към безгрижния свят на свободно придвижване и свободна търговия. Пандемията ще политизира пътуванията и миграцията и ще доведе до тенденция за самодостатъчност. Това вглеждане навътре в себе си ще обезсили възстановяването, ще остави икономиката уязвима и ще донесе геополитическа нестабилност.
Светът е преживявал няколко епохи на интеграция, но появилата се през 90-те години на миналия век търговска система отиде по-далеч от всякога. Китай стана световната фабрика, а границите се отвориха за хора, стоки, капитали и информация. След колапса на Lehman Brothers през 2008 г. повечето банки и някои мултинационални компании се изтеглиха. Търговията и чуждите инвестиции стагнираха спрямо БВП - един процес, който Economist нарече забавизация. След това дойдоха търговските войни на президента Доналд Тръмп, които смесват опасенията за работните места и за автократичния капитализъм на Китай с по-разширената платформа за шовинизъм и презрение към съюзите. В момента, в който вирусът за първи път започна да се разпространява в Ухан миналата година, митата на САЩ върху вноса се бяха върнали до най-високите си равнища от 1993 г. насам и както Америка, така и Китай бяха започнали да разделят своите технологични индустрии.
Вълна на разрив
От януари нова вълна на разрив се разпространява на запад от Азия. Затварянето на фабрики, магазини и офиси доведе до спад в търсенето и попречи на доставчиците да достигнат до потребителите. Щетите не са всеобщи. Храната все още преминава свободно, от Apple твърдят, че все още могат да произвеждат iPhone, а износът на Китай засега се държи, подкрепян от продажбите на медицинско оборудване. Но цялостният ефект е жесток. Световната търговия на стоки може да се свие с 10 - 30% тази година. През първите десет дни на май износът от Южна Корея, която е търговски двигател, е спаднал с 46% на годишна база - може би най-голямото понижение, откакто се води статистика от 1967 г.
На показ излезе скритият хаос в глобалното управление. Франция и Великобритания се скараха заради карантинните правила, Китай заплашва Австралия с наказателни мита за това, че иска разследване за произхода на вируса, а Белият дом не изоставя курса към търговска война. Въпреки някои проявления на сътрудничество по време на пандемията, като например заемите на Федералния резерв за други централни банки, САЩ не са склонни да действат като световен лидер. Хаос и разделение у дома вредят на техния престиж. Потайността и грубиянското поведение на Китай показват, че той не желае и не е способен да поеме ролята. По света общественото мнение се обръща срещу глобализацията. Хората са смутени от откритието, че тяхното здраве зависи от бъркотиите при внасянето на защитни облекла и от мигрантите, работещи в домове за възрастни хора и събиращи реколтата.
Това е само началото. Въпреки че потокът от информации до голяма степен е свободен извън Китай, придвижването на хора, стоки и капитали не е. Помислете първо за хората. Администрацията на Тръмп предлага да ограничи още имиграцията, твърдейки, че работните места трябва да останат за американците. Други страни вероятно ще последват примера. Пътуванията са подложени на рестрикции, което намалява възможностите да се намери работа, да се инспектират фабриките и да се увеличават поръчките. Около 90% от хората живеят в държави с до голяма степен затворени граници. Много правителства ще се "отворят" само за страни с подобни здравни протоколи - един такъв "пътнически балон" теоретично може да включва Австралия и Нова Зеландия и може би Тайван и Сингапур. Индустрията дава сигнали, че пречките пред пътуванията ще бъдат продължителни. Airbus намали производството с една трета, а символът на глобализацията - Emirates, не очаква възстановяване преди 2022 г.
Тенденция за икономическа самодостатъчност
Търговията ще страда, тъй като страните изоставят идеята, че фирмите и стоките трябва да бъдат третирани по еднакъв начин, без значение откъде идват. Правителствата и централните банки искат от данъкоплатците да изберат националните компании, които получават финансова подкрепа, а това поощрява фаворизирането им. А натискът веригите за доставки да се върнат обратно у дома заради устойчивостта се увеличава. На 12 май индийският премиер Нарендра Моди обяви, че започва нова ера на икономическа самодостатъчност. Японските стимули заради пандемията включват субсидии за фирми, които репатрират фабрики в страната. Представители на ЕС говорят за "стратегическа автономия" и създават фонд за закупуване на дялове в компании. САЩ карат Intel да построи фабрики у дома. Дигиталната търговия се развива добре, но мащабът й все още е скромен. Продажбите в чужбина на Amazon, Apple, Facebook и Microsoft се равняват на едва 1.3% от световния износ.
Потокът на капитали също страда на фона на спада на дългосрочните инвестиции. Китайските рискови инвестиции в САЩ спаднаха до 400 млн. долара през първото тримесечие на годината, което е с 60% под нивото им отпреди две години. Мултинационалните компании може да орежат своите трансгранични инвестиции с една трета през 2020 г. Америка тъкмо инструктира основния си федерален пенсионен фонд да спре да купува китайски акции, а до този момент от годината държави, съставляващи 59% от световния БВП, затегнаха своите правила за чуждестранни инвестиции. Докато правителствата опитват да изплатят новите си дългове, като облагат фирми и инвеститори, някои страни може да бъдат изкушени да ограничат още повече потока на капитали през границите.
Не се заблуждавайте, че една търговска система с нестабилна мрежа от национален контрол ще бъде по-човечна или по-сигурна. На по-бедните страни ще им бъде трудно да наваксат, а в света на богатите животът ще бъде по-скъп и по-малко свободен. Начинът веригите за доставки да станат по-издържливи не е да се направят вътре в държавата, което концентрира риска и лишава икономиките от мащаб, а да се диверсифицират. Освен това един раздробен свят ще затрудни разрешаването на глобалните проблеми, включително намирането на ваксина и осигуряването на икономическо възстановяване.
За съжаление тази логика вече не е на мода. Гореспоменатите три удара така раниха отворената система на търговия, че силните аргументи в нейна защита биват пренебрегвани. Помахайте за сбогом на най-добрите дни на глобализацията и се притеснявайте какво ще заеме мястото й.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Дори преди пандемията глобализацията беше в беда. Отворената система на търговия, доминираща световната икономика от десетилетия, претърпя ударите от финансовата криза и от китайско-американската търговска война. Сега тя се олюлява от третия удар на фона на карантинните мерки, затворили границите и блокирали търговията. Броят на пътниците на летище Heathrow спадна с 97% на годишна база; мексиканският износ на автомобили се понижи с 90% през април; 21% от транстихоокеанските превози на контейнери през май бяха анулирани. С отварянето на икономиките активността ще се възстанови, но не очаквайте бързо връщане към безгрижния свят на свободно придвижване и свободна търговия. Пандемията ще политизира пътуванията и миграцията и ще доведе до тенденция за самодостатъчност. Това вглеждане навътре в себе си ще обезсили възстановяването, ще остави икономиката уязвима и ще донесе геополитическа нестабилност.
Светът е преживявал няколко епохи на интеграция, но появилата се през 90-те години на миналия век търговска система отиде по-далеч от всякога. Китай стана световната фабрика, а границите се отвориха за хора, стоки, капитали и информация. След колапса на Lehman Brothers през 2008 г. повечето банки и някои мултинационални компании се изтеглиха. Търговията и чуждите инвестиции стагнираха спрямо БВП - един процес, който Economist нарече забавизация. След това дойдоха търговските войни на президента Доналд Тръмп, които смесват опасенията за работните места и за автократичния капитализъм на Китай с по-разширената платформа за шовинизъм и презрение към съюзите. В момента, в който вирусът за първи път започна да се разпространява в Ухан миналата година, митата на САЩ върху вноса се бяха върнали до най-високите си равнища от 1993 г. насам и както Америка, така и Китай бяха започнали да разделят своите технологични индустрии.
2 коментара
"...безгрижния свят на свободно придвижване и свободна търговия...", както казва Economist, на него партнира и един друг местен, този път, лозунг, от близкото минало в страната, а именно - "Искам всичко и сега!", познат е на всички. "...но появилата се през 90-те години на миналия век търговска система отиде по-далеч от всякога..." твърди пак Economist. Но за да се вгледаме в "пъпа на нещата", както твърди отново Economist, трябват хора, а те не са много в глобален мащаб, тъй като повечето искат отново да се радват на "свободното придвижване на хора и стоки".
А натискът веригите за доставки да се върнат обратно у дома заради устойчивостта се увеличава. На 12 май индийският премиер Нарендра Моди обяви, че започва нова ера на икономическа самодостатъчност. Японските стимули заради пандемията включват субсидии за фирми, които репатрират фабрики в страната. Представители на ЕС говорят за "стратегическа автономия" и създават фонд за закупуване на дялове в компании. САЩ карат Intel да построи фабрики у дома.
Е, дано Бьлгария запоне отново да отглежда домати, краставици, патладжани, дини и пъпеши, а не да ги внася от Турция, Гърция и Полша! и за Бога братя, не произвеждайте компютри Правец!