Уби ли COVID-19 глобализацията

Дори преди пандемията глобализацията беше в беда. Отворената система на търговия, доминираща световната икономика от десетилетия, претърпя ударите от финансовата криза и от китайско-американската търговска война. Сега тя се олюлява от третия удар на фона на карантинните мерки, затворили границите и блокирали търговията. Броят на пътниците на летище Heathrow спадна с 97% на годишна база; мексиканският износ на автомобили се понижи с 90% през април; 21% от транстихоокеанските превози на контейнери през май бяха анулирани. С отварянето на икономиките активността ще се възстанови, но не очаквайте бързо връщане към безгрижния свят на свободно придвижване и свободна търговия. Пандемията ще политизира пътуванията и миграцията и ще доведе до тенденция за самодостатъчност. Това вглеждане навътре в себе си ще обезсили възстановяването, ще остави икономиката уязвима и ще донесе геополитическа нестабилност.

Светът е преживявал няколко епохи на интеграция, но появилата се през 90-те години на миналия век търговска система отиде по-далеч от всякога. Китай стана световната фабрика, а границите се отвориха за хора, стоки, капитали и информация. След колапса на Lehman Brothers през 2008 г. повечето банки и някои мултинационални компании се изтеглиха. Търговията и чуждите инвестиции стагнираха спрямо БВП - един процес, който Economist нарече забавизация. След това дойдоха търговските войни на президента Доналд Тръмп, които смесват опасенията за работните места и за автократичния капитализъм на Китай с по-разширената платформа за шовинизъм и презрение към съюзите. В момента, в който вирусът за първи път започна да се разпространява в Ухан миналата година, митата на САЩ върху вноса се бяха върнали до най-високите си равнища от 1993 г. насам и както Америка, така и Китай бяха започнали да разделят своите технологични индустрии.