Временно прощаване със златната ера на алкохолния бизнес

Преди година журналист се присъединява на пътуване с яхта до Айли, остров в Западна Шотландия, известен с торфеното си малцово уиски, което може да опърли косъмчетата в ноздрите ви. Яхтата акостира пред дистилерията Ardbeg, чието име е изписано с големи черни букви върху бяла варосана стена, гледаща към морето. Закуската включва хагис и глътка скоч. След това идва ред на обиколка във фабриката и още дегустации. Дори през нощта въздухът е пропит от димни изпарения, идващи от смачкания в бъчви малц. Работниците нощна смяна баят на спиртната напитка, докато тя преминава през тръбите. Те споделят, че търсенето е толкова високо, че производството е денонощно.

Благодарение на отдадеността на тези производители през последните години бизнесът със спиртни напитки за 1.5 трлн. долара се превръща в златоносен. За добре обутите (или за носещите мокасини), марки като Ardbeg, собственост на френската група за луксозни стоки LVMH редките видове уиски могат да се продават за над 100 долара за бутилка. Шампанското направи огромен оборот миналата година, а сред негазираните вина дълго неодобряваното от ценители розе се превърна в престиж. От финансова гледна точка най-големите компании за напитки проявиха изключително чувство на миксология, която би накарала един барман да се изчерви. Тъй като на запад общите обеми намаляват, компании като Diageo и Pernod-Ricard успяха да убедят хората да харчат повече за марки от по-висок клас и рязко увеличиха печалбите си. Пивоварите, водени от Anheuser-Busch InBev и Heineken, придобиха конкурентите си и намалиха разходите, създавайки дуопол с висок марж на някои нововъзникващи пазари.