Очаква се общият държавен дълг да нарасне от 86% от БВП до над 100% в целия валутен блок, докато държавите се стремят да се справят с икономическото въздействие на кризата от коронавируса, пише Financial Times. "Пандемията представлява средносрочно предизвикателство за устойчивостта на публичните финанси," предупреждава ЕЦБ.

Натиск от инвеститорите

Очаква се публичният дълг да достигне 200% от БВП в Гърция, 160% в Италия, 130% в Португалия и малко под 120% във Франция и Испания, прогнозира ЕЦБ и добавя: "Свързаното увеличение на публичния дълг също би могло да предизвика преоценка на суверенния риск от участниците на пазара и да подновят натиска върху по-уязвимите държавни активи."

Италия трябва да рефинансира над 15% от дълга си през следващата година, докато Франция, Испания, Белгия, Финландия и Португалия - над 10%.

Преди десетилетие модерното икономическо мислене застъпваше тезата, че нива на държавния дълг над 90% от БВП се приемат за неустойчиви. Въпреки че повечето икономисти сега не вярват, че съществува толкова ясна граница, мнозина все още смятат, че продължаване на нарастването на публичния дълг заплашва да подкопае разходите на частния сектор, което ще доведе до задържане на растежа.

Нивата на дълга нарастват в целия свят, докато страните се насочват към капиталовите пазари, за да финансират разходите си за мерките срещу икономическото въздействие на коронавируса. Клубът на богатите страни в ОИСР прогнозира, че членовете му ще поемат най-малко 17 трлн. долара допълнителен публичен дълг в резултат на кризата, увеличавайки средните дългове от 109 на 137% от БВП.

ЕЦБ, която трябва да актуализира икономическите си прогнози и да преразгледа паричната си политика през следващата седмица, прогнозира по-рано, че еврозоната ще претърпи най-дълбоката си следвоенна рецесия през тази година, като БВП може да се свие с между 5 и 12%. А днес президентът на банката Кристин Лагард обяви, че спадът се очаква да бъде между 8 и 12%.

Правителствата на еврозоната са предвидили да вземат 1.2 трлн. евро допълнителен дълг през тази година, въпреки че ЕЦБ ще посрещне голяма част от това търсене чрез програмата си за изкупуване на облигации за 750 млрд. евро, която започна през март.

ЕЦБ заявява в доклада си, че въпреки че фискалните мерки на правителствата помага за смекчаване на икономическата цена на кризата, по-сериозен и продължителен икономически спад "би могъл да породи рискове за устойчивост на дълга в средносрочен план".

Опасност от напускане на еврозоната

Според финансовата институция пандемията може да добави допълнителен стрес към съществуващите финансови уязвимости на еврозоната заради надценени активи, ниска рентабилност на банките, висока държавна задлъжнялост и кредитни рискове в небанковия сектор. Заради високите нива на държавен дълг има рискове за понижаване на рейтина на определени държави или на банките. Това важи в особена степен за Италия, Португалия и Испания.

Банката също така предупреждава, че пандемията е повишила риска от напускане на страни от еврозоната. "Ако мерките на национално и европейско ниво за облекчаване на задлъжнялостта на правителствата се окажат недостатъчни, реденоминация - напускане на отделни страни членки или дори пълно разпадане на еврозоната, ще е много вероятна", пише ЕЦБ.