Америка във война със себе си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Америка във война със себе си

Reuters

Америка във война със себе си

Страната е изправена пред гневно и размирно лято, в което се преплитат епидемията от COVID-19, рекордната безработица и събуждането на расовите демони

Светломира Гюрова
3945 прочитания

Reuters

© Reuters


Темата накратко
  • Америка е изправена пред гневно и размирно лято, в което се преплитат епидемията от COVID-19, рекордната безработица и събуждането на расовите демони.
  • Точно в този момент на наслагващи се кризи начело е президент, който се храни от поляризацията и ще я подклажда още повече с наближаването на изборите през ноември.
  • Тръмп на практика е абдикирал от поста, но дори да го изгуби, ще остави след себе си затънала в хроничен гняв и болезнено разделена страна.

Осем минути и четиридесет и шест секунди. Толкова дълго полицай Дерек Шовин притиска с коляно и с цялата си тежест врата на Джордж Флойд. В последните три минути поваленият с лице към земята 46-годишен чернокож мъж вече е безжизнен. Преди да изпадне в безсъзнание, той моли за пощада, призовава починалата си майка и хрипти: "Не мога да дишам." Трима колеги на Шовин наблюдават с безразличие убийството. Датата е 25 май, сцената на действието е Минеаполис, щата Минесота.

На 26 май се появява видео с инцидента, заснето с добро качество от мобилен телефон. Минеаполис, град с имиджа на спокоен, прогресивен метрополис, ръководен от либерален кмет и тъмнокож началник на полицията, пламва в протести, които още първата вечер приключват със сблъсъци със силите на реда и облаци от сълзотворен газ. През следващата нощ десетки магазини и сгради са нападнати и опожарени.

Протестите се разпространяват като пожар в близо 40 щата в САЩ и плъзват към Европа, Канада, Нова Зеландия и Австралия. Тв новините от Америка започват да включват страховити кадри: горящ полицейски участък в Минеаполис; полицейски камион, врязващ се в море от демонстранти в Ню Йорк; разграбени и обхванати от пламъци магазини. В над 20 щата е въведен полицейски час, националната гвардия е изкарана по улиците, а в един момент се стига дотам президентът Доналд Тръмп и семейството му да бъдат отведени в подземен бункер, докато около Белия дом протестират стотици хора.

Макар случилото се с Джордж Флойд да е фитилът, то разпали отдавна тлеещо недоволство
Източник: Reuters

Макар анархията да стихва и протестите да навлизат в по-мирна фаза, Америка е изправена пред гневно и размирно лято, в което се преплитат епидемията от COVID-19, рекордната безработица и събуждането на расовите демони. Начело е президент, който се храни от поляризацията и по всичко личи, че ще я подклажда още повече с наближаването на изборите за държавен глава през ноември. Както пише колумнистът на в. Financial Times Едуард Люс, финалните думи на Флойд "Не мога да дишам" са метафора на американското общество, задушаващо се във все по-токсичната политика.

Гроздовете на гнева

"Бунтът е езикът на тези, които остават нечути." Така през 1966 г. Мартин Лутър Кинг обяснява в интервю за CBS News назряващото черно недоволство. Сега този език звучи яростно от Санта Моника до Манхатън. И макар случилото се с Джордж Флойд да е фитилът, той разпали отдавна тлеещо недоволство. "Тези протести са в отговор на убийството на толкова много други чернокожи от полицията не само от последните години, а от поколения. И за мнозина американци това не може да продължава така. Те не виждат обещаваните промени в поведението на полицията и не знаят какво друго би могло да доведе до промяна освен привличането на вниманието на правителството и на цялото общество чрез многолюдни демонстрации", казва пред "Капитал" Кристофър Дивайн от Факултета по политически науки към University of Dayton, Охайо.

Освен за полицейска бруталност това е история и за расова несправедливост и икономическо неравенство
Източник: Reuters

Родни Кинг, бит жестоко от четирима полицаи в продължение на 15 минути в Лос Анджелис. Ерик Гарнър, също като Флойд задушен до смърт при арест в Ню Йорк. Бриона Тейлър, убита в дома си в Луисвил при обиск. Ахмад Арбъри, преследван и разстрелян от бивш полицай и сина му, докато прави джогинг посред бял ден в Джорджия. Това са само част от имената в дългия списък на чернокожи жертви на полицейска бруталност. Ето защо тълпите в американските градове тази дни скандират: "Горе ръцете, не стреляй" - лозунг, насочен към ненормално високия брой полицейски убийства в САЩ (над 1000 за миналата година). И както показва статистиката, чернокожите са изложени на три пъти по-висок риск да бъдат разстреляни от полицаи в сравнение с белите (виж графиките).

Автор: Капитал

Този път дори фактът, че Шовин беше бързо уволнен, арестуван и обвинен в убийство - изключение в подобни случаи - не помогна за стихване на яростта. Практиката показва, че извършилите убийство служители на реда в САЩ рядко се изправят пред правосъдието по куп причини - от силните полицейски синдикати, през "синята стена" на мълчанието и прикриването до неохотните прокурори и съдебни заседатели. Така значката понякога се оказва имунитет за полицейски произвол. През 2014 г. например полицейският синдикат в Ню Йорк застава плътно в защита на служителя, задушил до смърт Ерик Гарнър. Това прави бързите действия срещу Шовин, възмутените изявления от полицейски профсъюзи за убийството на Флойд и заставането на множество полицаи на страната на демонстрантите наистина забележителни.

Автор: Капитал

"Има няколко причини защо арестът и обвиненията срещу Шовин не са достатъчни за умиротворяване на протестите. Най-непосредствената е, че останалите трима полицаи, които са гледали отстрани, още са на свобода", посочва пред "Капитал" Кристофър Хейс, професор по градска история от Rutgers University в Ню Джърси. Ако Джордж Флойд беше убил Шовин и трима негови приятели бяха наблюдавали, преследването срещу тях не би закъсняло. "Това илюстрира част от начините, по които правосъдието третира полицаите различно. Втората причина е особената жестокост на убийството. Видеото показва ярко колко обезценен е животът на чернокожите и точно това е същността - случилото се в Минеаполис е типична американска история. Хората в цялата страна знаят, че е имало много джорж-флойдовци, но никой от тях не е бил толкова добре документиран", казва Кристофър Хейс. Или както го формулира актьорът Уил Смит: "Расизмът не се влошава. Просто се филмира."

Лятото на тяхното недоволство

Освен за полицейска бруталност това е история и за расова несправедливост и икономическо неравенство. Към които пандемията от COVID-19 насочи увеличителна леща. Точно както за чернокожите е много по-вероятно да бъдат вкарани в затвора или да пострадат от полицейско насилие, така се оказва, че са изложени и на много по-висок риск да станат жертви на коронавируса (виж карето). Корените и на трите проблема са дълбоки, стари и еднакви. Същото важи и за резултатите, до които те водят за черната общност - бедност, безработица, по-некачествено образование и по-лошо здравеопазване. "Непропорционалният ефект от COVID-19 върху чернокожите американци допринася за тревожността, фрустрацията и гнева, който виждаме по улиците. Много хора просто не вярват, че настоящият политически и социален ред в САЩ работи за тях и за техните интереси", казва Кристофър Дивайн.

Протестите се разпространиха като пожар в близо 40 щата в САЩ
Източник: Reuters

По отношение на безработицата например след средата на миналия век тя традиционно е два пъти по-висока сред афроамериканците, отколкото сред белите. През последните десет години тази пропаст е стеснена благодарение на почти пълната заетост в американската икономика преди избухването на пандемията. За компаниите е трудно да дискриминират, когато наистина имат нужда от служители. Но сега коронакризата разделя работещите в три групи - тези, които са изгубили работата си или поне част от заплатата си; тези, които се считат за "крайно необходими" и трябва да работят по време на епидемията, често с риск за здравето си; и тези, които нямат проблем да работят дистанционно и на практика са почти незасегнати. Афроамериканците попадат основно в първите две групи - или губят работата си, или трябва да работят на първа линия на незащитени и често нископлатени позиции (примерно продавачи в магазини, санитари, шофьори или чистачи), изправени пред дилемата дали да рискуват здравето си, или да останат без доходи. "Единствената причина в момента безработицата сред афроамериканците и белите да е почти равна (съответно 17% и 15% за миналия месец) е, че много чернокожи вършат работа, която сега е класифицирана като "крайно необходима" и излагат себе си и семействата си на невидимата заплаха от вируса", посочва Кристофър Хейс.

За политиците и хората

По своя обхват, многочисленост и разрушителност протестите от последните дни напомнят онези от 1968 г. след убийството на Мартин Лутър Кинг. Тогава Ричард Никсън влиза в Белия дом с обещанието да пречупи насилието и като кандидат с платформа да възстанови "закона и реда". Очевидно Тръмп се опитва да повтори историята. Но може би паралелите ще свършат дотук, тъй като за действащ президент би било по-трудно да постигне същия ефект. "През 2020 г. Тръмп няма как убедително да обвини Барак Обама и Джо Байдън за това, което се случва, въпреки че го прави и ще продължава да го прави. Така президентската динамика сега е доста по-различна от 1968 г., макар Тръмп да се опитва да повтори поне отчасти стратегията на Никсън. Но няма да му е лесно успешно да използва възстановяването на "закона и реда" като политическо оръжие, след като счупването на закона и реда се случва на четвъртата година от управлението му", казва Кристофър Хейс.

Видимо е, че Тръмп, който според последните проучвания изостава както в национален мащаб, така и в ключови щати след бившия вицепрезидент Джо Байдън, се опитва да повтори не само Никсън, но и собствената си агресивна кампания от 2016 г. За него всъщност протестите са добре дошли, за да отклонят фокуса от критиките за несправянето му с кризата с епидемията. Но начинът, по който Тръмп нагнетява напрежението, вече предизвиква недоволство дори сред собствената му партия. Рик Тейлър, бивш говорител на републиканския сенатор Тед Круз, обвинява Тръмп, че използва смъртта на Флойд, за да насажда политическо разделение: "Вместо да призовава за спокойствие, той избира да налива гориво в огъня с расистки туитове."

Когато е разкъсвана от гняв и наслагващи се кризи, Америка има президент, който провокира, вместо да успокоява, и разделя, вместо да обединява
Източник: Reuters

Спорно е дали тактиката му да заплашва, че ще изкара армията и опитите му да свърже крайнолявото движение "Антифа" с демократите и така индиректно да ги обвини за размириците, ще проработи. "Ако имаш 140 000 мъртви и 40 млн. безработни [заради коронавируса] и кръв по улиците, не виждам как можеш да спечелиш", казва Дейвид Гъргън, професор в Harvard University и бивш съветник на четирима американски президенти, цитиран от в. Financial Times.

Трагичното е, че когато е разкъсвана от гняв и наслагващи се кризи, Америка има президент, който провокира, вместо да успокоява, и разделя, вместо да обединява. "Той не управлява. Той играе голф, гледа кабелна телевизия и туитва. Нямайки отговор на нито една от монументалните кризи, които в момента разтърсват Америка, Тръмп на практика е абдикирал от поста", пише в свой текст в Guardian Робърт Рейч, бивш министър на труда и професор по публична политика в University of California at Berkeley. И дори да загуби през ноември, Тръмп ще остави след себе си една страна, затънала в хроничен гняв и във война със себе си.

Вирусът на неравенството

Covid-19 би трябвало да е демократичен убиец, който опустошава белите дробове на американците без разлика какъв е цветът на кожата им или визовият им статут. Но в САЩ епидемията, която вече прескочи психологическата граница от 100 000 смъртни случая и гони следващия вододел от 150 000, възлиза на расова катастрофа със срамни пропорции. Данни на APM Research Lab от 40 щата показват, че смъртността от Covid-19 сред афро-американците е близо три пъти по-висока в сравнение с белите. В Канзас например тъмнокожите е седем пъти по-вероятно да бъдат убити от коронавируса в сравнение с белите. В Мисури, Уисконсин и Вашингтон съотношението е шест пъти. В столицата афро-американците са под половината от населението, но съставляват 80% от починалите от болестта.

Автор: Капитал


Вирусната расова пропаст е особено видима в Ню Йорк. Според последните данни осем от десетте района с най-висока смъртност от Covid-19 в града са с преобладаващо чернокожо или латино население. Нито един от десетте не е в богатия, предимно бял Манхатън.

Администрацията на Тръмп обяснява огромното разминаване с факта, че афро-американците са по принцип с недобро здраве и това ги прави по-уязвими към коронавируса. Те имат "много по-рисков профил", по думите на здравния министър Алекс Азар.

Факт е, че чернокожите са най-бедната, живееща при най-лоши условия и най-нездрава голяма група от населението, с високи нива на заболеваемост от астма, диабет, затлъстяване и повишено кръвно налягане. Но Белият дом предпочита да не споменава, че всичко това е тясно свързано с десетилетия жилищна сегрегация, безработица, лоши болници, липса на здравни осигуровки, западащи училища. И сега просто вирусът оголва и изважда наяве неравенството. А също и дискриминацията при достъпа до тестване и лечение.

За чернокожите, живеещи в препълнени къщи и ходещи на нискоквалифицирана работа, която няма как да се върши дистанционно, е и далеч по-трудно да се изолират и предпазят. Веднъж разболели се, заради отсъствието на здравна застраховка е много вероятно да потърсят медицинска помощ твърде късно. Резултатът е, че например в Чикаго чернокожите са под една трета от населението, но отговарят за 72% от починалите он Covid-19. И както казва кметът на Чикаго Лори Лайтфут, "тези числа те оставят без дъх".
Темата накратко
  • Америка е изправена пред гневно и размирно лято, в което се преплитат епидемията от COVID-19, рекордната безработица и събуждането на расовите демони.
  • Точно в този момент на наслагващи се кризи начело е президент, който се храни от поляризацията и ще я подклажда още повече с наближаването на изборите през ноември.
  • Тръмп на практика е абдикирал от поста, но дори да го изгуби, ще остави след себе си затънала в хроничен гняв и болезнено разделена страна.

Осем минути и четиридесет и шест секунди. Толкова дълго полицай Дерек Шовин притиска с коляно и с цялата си тежест врата на Джордж Флойд. В последните три минути поваленият с лице към земята 46-годишен чернокож мъж вече е безжизнен. Преди да изпадне в безсъзнание, той моли за пощада, призовава починалата си майка и хрипти: "Не мога да дишам." Трима колеги на Шовин наблюдават с безразличие убийството. Датата е 25 май, сцената на действието е Минеаполис, щата Минесота.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    xld1410772858376895 avatar :-|
    Toni Shtereva

    Добре, че поне една сносна статия по темата циркулира в българските медии.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "Toni Shtereva":

    Не, статията не може да се нарече просто „сносна“.
    Учудващо аргументирана и въздържана от фриволни политически оценки е. И заглавието е попадение и поздравявам за него г-жа Гюрова. То казва всичко с две думи.

    През тия десет дни светът можа да види истинската Америка. Не оная на мощно веещото се райе и звездички, не тая на 5-ти, 6-ти, 7-ми американски, на ер форс 1, не Америката на налудните тиутове на Тръпм и на дваж по-налудните речи на Помпео и генералитета.

    Ситуацията в САЩ е толкова идиотска, че сритваните от бившия хегемон, самообявил се за морален авторитет на човечеството, „не демокрации“ имат широко поле за подигравки. Онзи ден иранският външен министър направи разкошен каламбур, като върху текста на една реч на Помпата, предричащ крах на „режима на аятолласите“ по повод протестите в Иран през м.г., замени „Иран“ със „САЩ“, „Хизбулла и Хамас“ с „поддръжка на диктаторски режими в Азия, Африка и Л.Америка“, и тук-таме е добавил „расизъм“. Смисълът не се загуби. Напротив – звучи много актуално за Америка днес.

    По-нагледна демонстрация за разминаването между американската реторика и реалността човек трудно може да си представи. Лицемерието, фалшът и насилието са понятията, с които явно се отъждествява не само външната политика на САЩ, а и с вътрешната, видимо от пожара, обхванал всичките щати.
    Пък и историята на САЩ е пълна с фалш и лицемерие. Черните протести през по-миналата година и днешните инициират поредната вълна от сваляне на паметници на видни дейци на Конфедерацията. Дори бащите на Америка – авторите на Декларацията за независимост – са били най-обикновени робовладелци. В целия цивилизован свят през 18-ти век единствено в Щатите е имало робство, което в една или друга форма е продължило чак до 1964 г, когато е премахнато деленето според цвета на кожата. Но явно не съвсем, което много ясно се вижда от графиките в статията.

    Много добра статия. Дава много плод за размисъл.

  • 3
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872

    До коментар [#2] от "D-r D":

    Разбиват и грабят магазини. Кой се интересува от паметници?

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "xte29566872":

    Рушенето на паметници е символ на разпада. Боледуващите общества - и варварите - са смятали, че изтривайки спомена, нулират историята. Примери колкото искаш: тотално рушене е имало при залеза на Атина, при краха на Рим, при Руската революция, при реформите на Ататюрк.

    В южните щати мемориалите за Гражданската (1861-65) ги наричат „паметници на ненавистта“. На 1 юни в Монгомъри, Алабама бутнали паметник на ген. Робърт Ли, в Ричмънд, Вирджиния предстои махането на паметниците на ген. Ли, на президента на Конфедерацията Джеферсън Джаксън, на ген. Стюърт. Събарят се или се оскверняват не само паметници на конфедерати, но е на по-късни политици с неприемливи от днешна гл.т. възгледи. М.г. бяха поливали с боя в галерията на Конгреса (!) бюстове на политици от Юга.

    Американският политолог проф. Уолтър Ръсел Мид прави съвсем логичното и за мен заключение, че събитията в Щатите показват, че американското общество навлиза в период на хаос, а политическата им система е в етап на блокаж и недееспособност и реално е приключила с лидерството в световните дела.

    Насред Тянънмън Си ще трябва да издигне паметник на полицая-удушвач, май...

  • 5
    dolcevita avatar :-|
    dolcevita

    Крушата обаче си има и опашка. Много е лесно причината винаги да се търси в някой друг.

  • 6
    unz00633015 avatar :-(
    unz00633015

    Много аргументирана и задълбочена статия, опитва се да намери причините, а не само резултите, които много хора виждат единствено както xte29566872 по-горе. Основното е, че за афроамериканците "общественият договор" не действа и те искат промяна. Но не еволюция, а революция.
    Трудно е някой да коментира обективно преди да е гледал видеото с последните 8 мин и 45 сек от живота на Джордж Флойд, за да разбере колко обезценен е животът ти от страна на полицията, която уж "Serve and Protect." Аз го гледах вчера за първи път и още не мога да се осъзная. Макар че съм гледал и много други и знаех какво ще видя.
    Друга причина, довела дотук, е политиката на Stop and Frisk (нещо като Спри, за да те обискирам), коят осе е прилага(ла) основно към афроамериканците. Полицаят може да реши да те спре и да те обискира само защото си афроамериканец (по-скоро оснобно защото си такъв) и да не открие нищо нередно, но това да се повтори още 10, 20 и дори 30 пъти, докато накрая неамери една доза трева и хоп ти отиваш в затвора - което обяснява част от непропорционално високия брой черни в затворите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK