"Tрамплинът" на Мъск проработи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Tрамплинът" на Мъск проработи

Полетът на Crew Dragon е първото изстрелване на американски астронавти с американски космически кораб от 9 години насам

"Tрамплинът" на Мъск проработи

Защо успешният тестов полет на орбиталната капсула Crew Dragon е преломен за САЩ и света

Момчил Милев
10601 прочитания

Полетът на Crew Dragon е първото изстрелване на американски астронавти с американски космически кораб от 9 години насам

© SpaceX


Когато през 2014 г. Русия анексира Крим, а в отговор американският президент Обама наложи санкции на Москва, тогавашният вицепремиер и настоящ ръководител на "Роскосмос" Дмитри Рогозин беше особено гневен и метафоричен. "След анализ на санкциите срещу нашата космическа индустрия препоръчвам на САЩ да превозват своите астронавти до Международната космическа станция (МКС), използвайки... трамплини", саркастично обяви той в своя Twitter профил.

Намекът на Рогозин беше повече от ясен: след пенсионирането на последната космическа совалка през 2011 г. американската космическа агенция НАСА изгуби възможност самостоятелно да изстрелва хора в Космоса и трябваше да прибягва до услугите на Русия. На практика съществуването на МКС (най-скъпото съоръжение в човешката история на стойност около 150 млрд. долара към 2010 г.) напълно зависеше от благоволението на Кремъл и стана разменна монета в глобалния геополитически шахмат. Заплахата на руския вицепремиер никога не се осъществи на практика, но продължаваше да виси над главата на САЩ (а също и на останалите космически партньори в МКС - ЕС, Япония и Канада) като дамоклев меч в продължение на близо шест години. Междувременно цената на едно място за превоз на астронавт на борда на руския космически кораб "Союз" достигна астрономическите 90 млн. долара.

Краят на руския монопол

Всичко това обаче приключи тази събота, 30 май, и то не благодарение на НАСА или някоя друга мощна държавна агенция, а на една частна, допреди няколко години неголяма фирма. Тя успешно изстрелва първата си ракета едва през 2008 г. и то чак от четвъртия опит, когато вече е на ръба на фалита. Вероятно се досещате, че става дума за SpaceX - първата частна компания, успяла да достигне околоземна орбита, и първата, създала ракети за многократна употреба. В края на миналата седмица космическата фирма на технологичния милиардер Илън Мъск най-накрая успя да се закичи с още един златен медал, ставайки първият частен оператор на пилотирани полети до Международната космическа станция благодарение на орбиталната капсула Crew Dragon. Така руският монопол при изпращането на космонавти в орбита е на крачка да отиде в историята.

Астронавтите Боб Бенкен (вляво) и Дъг Харли са първите хора, които полетяха в околоземна орбита на борда на частен космически апарат
Източник: SpaceX

Тук трябва да се направи важното уточнение, че това е само първият тестов полет на частния орбитален апарат с хора на борда. Също така до момента е приключила само неговата първа част - изстрелването и приземяването на ракетата-носител, както и скачването на пилотираната капсула с МКС. През следващите един до три месеца предстои по-рисковата фаза - обратното навлизане на Crew Dragon в атмосферата и неговото приводняване в Атлантическия океан. Според Илън Мъск това е частта от мисията, която в най-голяма степен го тревожи. Пътувайки със скорост около 8 километра в секунда, капсулата ще трябва да се освободи от своята товарна секция и соларните панели, след което да забави скоростта си благодарение на триенето между атмосферата и нейния термичен щит, направен от термоустойчивата сплав PICA-X. До момента Crew Dragon е правил това едва веднъж, и то превозвайки на борда си само сензорен динамичен манекен, но не и живи хора.

Чак след безопасното завръщане на астронавтите изпитатели Боб Бенкен и Дъг Харли НАСА ще сертифицира частния орбитален апарат за регулярни космически полети. Ако всичко мине гладко, първият официален екипаж от трима американци и един японец ще се качи на борда на Crew Dragon на 30 август. Въпреки това обаче още в събота Илън Мъск спонтанно възкликна, индиректно отговаряйки на Дмитри Рогозин с близо шест години закъснение: "Трамплинът проработи!"

Пазарна икономика в орбита

Мисията на Crew Dragon от събота е исторически поврат поради още една причина. 12-минутният полет на капсулата от космодрума във Флорида до околоземна орбита и последвалото 19-часово "преследване" на Международната космическа станция всъщност са кулминация в дългогодишните усилия на НАСА да смени изцяло философията си за космическите изследвания. Идеята е всички операции в близкото околоземно пространство постепенно да се приватизират и да се прехвърлят на компании като SpaceX. По този начин агенцията се опитва постепенно да еволюира от производител на космическо оборудване в потребител на услуги на конкурентен принцип. Според визията на американската космическа администрация така ограничените ресурси ще могат да се използват по-ефективно, а собственият производствен капацитет на НАСА ще бъде запазен най-вече за мисии, които за момента са извън интересите и възможностите на частния сектор.

Екипажът на тестовата мисия, наречена Demo-2, ще прекара на един до три месеца на борда на МКС
Източник: SpaceX

За целта през 2010 г. НАСА дава началото на инициативата Commercial Crew Development, която впоследствие се преименува на Commercial Crew Program. По силата на тази програма през 2011 г. агенцията отпуска целево финансиране на четири фирми, които да започнат разработката на свои орбитални апарати - гиганта Boeing, Blue Origin на мултимилиардера Джеф Безос, SpaceX на Илън Мъск и Sierra Nevada Corporation, разработваща минисовалката Dream Chaser. До третата фаза на проекта обаче достигат само две компании - Boeing и SpaceX. През септември 2014 г. те подписват договори с НАСА и получават гигантски грантове - съответно 4.2 млрд. и 2.6 млрд. долара, които трябва да бъдат отпускани на траншове в рамките на 5 години. Впоследствие финансирането набъбва съответно на 5.1 и 3.1 млрд. долара. Срещу тези суми Boeing трябва да разработи капсулата CST-100 Starliner от нулата, а SpaceX - да модифицира товарния кораб Dragon в две версии, така че да може да превозва не само екипировка, но и астронавти.

И въпреки че през повечето време Boeing се радва на по-щедро финансиране и почти открито е фаворизирана от НАСА, на финала компанията на Мъск се откъсна едни гърди напред. Причината: CST-100 Starliner се сблъсква със сериозни технически проблеми - първоначално имаше течове в двигателната система, по време на аварийния катапултен тест се отвориха само два от трите парашута, а накрая орбиталният безпилотен полет (за разлика от този на SpaceX) се оказа полупровал, след като софтуерна грешка предизвика хаотично запалване на двигателите, прекомерно изхабяване на гориво и невъзможност да се достигне до Международната космическа станция. След неколкомесечен анализ на данните от мисията НАСА реши да поиска повторен безпилотен тест на CST-100 Starliner и отложи евентуалния полет на астронавти с капсулата за 2021 г.

Около 3.9 млрд. долара е платила НАСА на Русия за полети с корабите "Союз" от 2006 г. до сега. Оттук нататък обаче двете държави ще си разменят места на своите капсули на бартерен принцип
Източник: SpaceX

Така на финала SpaceX се оказаха последната надежда на САЩ да възстановят способността за пилотирани полети в Космоса, преди да изтече действащият им договор с "Роскосмос". След евентуалния успешен завършек на настоящата мисия на Crew Dragon взаимоотношенията на НАСА с руснаците вероятно ще преминават в качествено нова плоскост - вместо САЩ да плащат за полет на борда на "Союз", двете космически агенции ще си разменят места на двете капсули на бартерен принцип. Полетът на всеки астронавт с Crew Dragon също така ще струва на НАСА по 55 млн. долара, което е осезаемо по-малко от тарифата на "Роскосмос". Или дори на Boeing за Starliner, където всяко място също е около 90 млн. долара.

SpaceX демонстрира нагледно, че "приватизацията" на космоса може да е печеливш бизнес
Източник: Reuters

По всичко личи, че това е само началото на космическата приватизация. В началото на май НАСА обяви три гранта за разработката на частни спускаеми апарати, които трябва да приземят следващите американски астронавти на Луната през 2024 г. по линия на програмата Artemis. Те ще отидат при Blue Origin, SpaceX и консорциума Dynetics. SpaceX (а в бъдеще - евентуално и Boeing) получи и зелена светлина да изстрелва космически туристи с Crew Dragon, включително и по двама посетители на МКС всяка година. A ако съдим по изявленията на директора на НАСА Джим Брайденстайн, един от бъдещите посетители на орбиталния комплекс действително може да се окаже актьорът Том Круз, който да заснеме първия филм в безтегловност...

Когато през 2014 г. Русия анексира Крим, а в отговор американският президент Обама наложи санкции на Москва, тогавашният вицепремиер и настоящ ръководител на "Роскосмос" Дмитри Рогозин беше особено гневен и метафоричен. "След анализ на санкциите срещу нашата космическа индустрия препоръчвам на САЩ да превозват своите астронавти до Международната космическа станция (МКС), използвайки... трамплини", саркастично обяви той в своя Twitter профил.

Намекът на Рогозин беше повече от ясен: след пенсионирането на последната космическа совалка през 2011 г. американската космическа агенция НАСА изгуби възможност самостоятелно да изстрелва хора в Космоса и трябваше да прибягва до услугите на Русия. На практика съществуването на МКС (най-скъпото съоръжение в човешката история на стойност около 150 млрд. долара към 2010 г.) напълно зависеше от благоволението на Кремъл и стана разменна монета в глобалния геополитически шахмат. Заплахата на руския вицепремиер никога не се осъществи на практика, но продължаваше да виси над главата на САЩ (а също и на останалите космически партньори в МКС - ЕС, Япония и Канада) като дамоклев меч в продължение на близо шест години. Междувременно цената на едно място за превоз на астронавт на борда на руския космически кораб "Союз" достигна астрономическите 90 млн. долара.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    ss avatar :-|
    SS

    Руската далавера с превозите секна !

  • 2
    hermes avatar :-|
    HERMES

    Безаналоговите пак си останаха само с космичите.

  • 4
    cap_shakespeare avatar :-P
    Captain Shakespeare

    Иде реч не за ТРАМПлин, а за БАТУТ....

  • 5
    ysy30649588 avatar :-|
    ysy30649588

    До коментар [#3] от "realismisthename":

    Не е лошо да си пише хапчетата, превъзбуден си и отново буйстваш, трольо ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK