Кой ще властва в небето над Либия
Стратегическият баланс на силите за контрола над петрола в Северна Африка започна да се променя
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Бушуващата на приливи и отливи 9-годишна гражданска война за контрола над Либия - най-богатата на петрол държава на африканския континент и ключова точка за миграцията към Европа, изненадващо навлезе в нова фаза. В края на миналата седмица силите на източната военна коалиция (ЛНА), ръководена от самопровъзгласилия се военачалник Халифа Хафтар, бяха принудени безславно да се оттеглят от последното предградие на либийската столица Триполи, слагайки точка на 15-месечната обсада на града. 76-годишният генерал ренегат, който първоначално е беглец от режима на Муамар Кадафи в САЩ, а впоследствие - аватар на египетските, саудитските и руските интереси в Либия, в момента е принуден да търси поне временно примирие с официално признатото правителство на националното съгласие, което той като че ли беше притиснал в ъгъла през миналата пролет.
Това, което изглеждаше като почти спечелена решителна битка, рязко претърпя обрат през последните пет месеца, след като на страната на официалното правителство се намеси Реджеп Ердоган. Турския президент изпрати военна помощ под формата на военни съветници, паравоенни формирования с боен опит в Сирия, специални части и най-вече ударни дронове, които осигуриха въздушно превъзходство в либийското небе. Символичната повратна точка дойде миналия четвъртък, когато ЛНА изгуби контрола над международното летище на Триполи. "Нашите сили изцяло освободиха международното летище на Триполи. Преследваме милициите на Хафтар, които бягат към Гаср Ген Гашир, на около 20 км южно от столицата", триумфално обяви правителственият говорител Мохамад Гнуну.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
4 коментара
Доста мърляво. Никакъв "стратегически баланс" не се е променил. От страната на Хафтар са: Египет, Франция, Гърция, Кипър, Русия, Израел, ОАЕ, а Сарадж до дондуркат Турция, Катар, Италия и местната Ислямска държава.
С такива коне с капаци Капитал е абсолютно обречен. Всъщност неможенето им докара някогашния лидер на журналистиката до там над водата днес да го държат само грантовете на Америка за БГ.
Доста сложните отношения в и около Либия са се оказали прекомерно голяма хапка за козяшкия ветропоказател Капитал в слугинското преповтаряне на задокеански пропагандни шаблони.
Обидно непрофесионално е пропусната вече брадатата новина, че „руските“ изтребители в Либия всъщност не са руски, а беларуски. Ама кой да ти се занимава с такива подробности – руски, беларуски...Мислят, че оредяващата публика на Капитал не прави разлика.
Пропусната е и новината, че преди седмица Франция, Гърция, Египет, Кипър и Израел са сключили ВОЕННА договореност за ограничаване на турското участие в Либия. Като резултат ген. Ас Сиси дислоцира ерипетски танкови части на границата с Либия, а Франция изпраща есминец. Париж с всички сили подкрепя Хафтар заради интересите на Тотал, противопоставяйки се на НАТО-вския си и ЕС съюзник Италия, която пък поддържа ПНС на Сарадж заради интересите на ЕНИ в Либия.
Не Русия е драмата в Либия, както го тръби машата на Ам. за БГ.
Драмата е фамозният договор на Ердоган със Сарадж отпреди Нова година, който чертае някаква ефимерна обща граница през Източното Средиземно и цепи през икономическите зони на Египет, Израел, Кипър, Гърция, Сирия. Според тая подялба гръцкият от векове о. Крит е в турската зона... Газовите и петролни находища – също.
Това е причината за мини Антантата срещу Турция и за турските усилия да се задържи Сарадж на власт. Защото падне ли ПНС, в канала оттича и договора, който дава на Турция Източното Средиземноморие.
Нито една от официално съюзените държави-противници на Турция няма да остави Ердоган да сложи ръка на нефто-газовите им находища.
Така че в и около Либия тепърва ще се появяват съвсем ясно обозначени египетски, френски, гръцки, израелски и кипърски военни кораби и самолети.
До коментар [#1] от "D-r D":
Нищо не се е променило :-)
До коментар [#2] от "Veselin Chenkov":
Всъщност по-точно е да се каже, че се подготвя много кардинална промяна в района. Затова и африканското ЮЕс командване вместо да си натиска парцалите (защото веднага изниква логичния въпрос: какво правят американска армия в Африка?), нервно се обажда.
Разковничето са въглеводородите в Средиземно. Голямо находище има в ИИЗ на Египет, друго в Израелската, трето в Кипърската. ЕС има интерес да прокара тръбопровод оттам до Италия и да се обезопаси от Русия. От друга страна единствено Ексън, Шеврон и Газпром могат да реализират тоя колосален проект. Европа все повече резигнира към Америка, не обича и Русия, но все на някоя от двете трябва да си вдигне полите...
Турция в случая е димката, чиято задача е просто да замъглява картината. Вагнер - също.
"Като млад офицер завършва военни академии в Египет и СССР."
-----------------------------
Последното автоматично означава завербуване от ГРУ.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.