Индия и Китай се сблъскаха за Кашмир
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Индия и Китай се сблъскаха за Кашмир

Китай не потвърди за жертви, но обвини Индия в навлизането на китайска територия.

Индия и Китай се сблъскаха за Кашмир

Според Делхи 20 индийски войници са били убити при ръкопашен бой от китайската армия

Кирил Кирчев
3976 прочитания

Китай не потвърди за жертви, но обвини Индия в навлизането на китайска територия.

© Reuters


Най-малко 20 индийски войници са загинали при ръкопашен сблъсък с китайските сили в Ладак в оспорвания регион Кашмир, твърдят индийски представители. Инцидентът следва нарастващото напрежение и е първият смъртоносен сблъсък в граничната зона от поне 45 години. Индийската армия първоначално заяви, че трима нейни войници са били убити, добавяйки, че и двете страни са претърпели жертви, съобщава британската BBC. Но по-късно във вторник обяви, че много тежко ранени войници са починали от раните си.

Индийското министерство на външните работи обвини Китай за нарушаване на споразумение, постигнато предишната седмица за спазване на Линията на контрол (LAC) в долината на Галуан. Според индийското изявление насилието е било в резултат на опит на китайската страна да промени едностранно статуквото там.

Китай не потвърди за жертви, но обвини Индия в навлизане на китайска територия. Говорител на китайското външно министерство заяви, че Индия е преминала границата два пъти в понеделник, "провокира и атакува китайски персонал, което води до сериозно физическо сблъскване между граничните сили на двете страни", предава AFP.

Местни медии съобщават, че индийските войници са били "пребити до смърт", но няма потвърждение от военните.

LAC в действителност е твърде променлива заради наличието на реки, езера и снежни върхове, а войниците на двете от най-големите армии в света се изправят лице в лице в много части от нея.

САЩ, които имат все по-големи проблеми с Китай, но виждат Индия като нов съюзник в региона, заявиха, че се надяват на "мирно разрешение" и наблюдават внимателно ситуацията. ООН призова двете страни да "упражняват максимална сдържаност", съобщава AFP.

Спорът е от години

И Индия, и Китай твърдят, че през четирите мирни десетилетия не е изстрелян куршум между тях, а индийската армия заяви във вторник, че това не е станало и по време на последните спречквания. През последните седмици между двете ядрени сили има изострена конфронтация. Индия обвини Китай, че изпраща хиляди войници в долината на Галуан в Ладак и казва, че Китай заема 38 хил. кв. км от територията й. Няколко кръга от преговори през последните три десетилетия не успяха да разрешат граничните спорове.

Източник: Reuters

Двете държави са водили само една война досега, през 1962 г., когато Индия претърпя унизително поражение. През май десетки индийски и китайски войници се сблъскаха физически на границата в североизточния щат Сиким. И през 2017 г. двете страни се спречкаха в региона, след като Китай се опита да разшири граничен път през оспорвано плато.

Защо се стигна до проблемите

Има няколко причини, поради които напрежението се увеличава сега, но конкурентните стратегически цели лежат в основата и двете страни се обвиняват взаимно. Индия изгради нов път на територия, която според експертите е най-отдалечената и уязвима зона по протежение на LAC в Ладак. А решението на Индия да разшири инфраструктурата изглежда вбеси Пекин. Пътят може да повиши способността на Делхи да придвижва бързо военни и стоки в случай на конфликт.

Индия оспорва и част от Кашмир - етнически разнообразен регион в Хималаите, обхващащ около 140 хил. кв. км, с Пакистан.

През изминалата седмица индийските медии съобщиха, че войските от двете страни постепенно се придвижват обратно към началните си позиции и се правят усилия за деескалиране на напрежението. Така че за мнозина последните сблъсъци с убити индийски войници не са изненада.

Последният път, когато двете страни си размениха стрелба по границата, беше 1975 г., когато четирима индийски войници бяха убити в отдалечен проход в североизточния щат Аруначал Прадеш.

Източник: Reuters

Подробностите за последната схватка и спешните мерки, които сега се вземат, все още не са ясни. Какъвто и да е резултатът, последният инцидент вероятно ще предизвика нова вълна от антикитайски настроения в Индия. Той също така ще постави нови предизвикателства пред външната политика и сигурността пред индийския премиер Нарендра Моди и неговото правителство, което се бори да задържи разрастването на заразата от коронавирус и да съживи икономика, която се насочва към рецесия.

Най-малко 20 индийски войници са загинали при ръкопашен сблъсък с китайските сили в Ладак в оспорвания регион Кашмир, твърдят индийски представители. Инцидентът следва нарастващото напрежение и е първият смъртоносен сблъсък в граничната зона от поне 45 години. Индийската армия първоначално заяви, че трима нейни войници са били убити, добавяйки, че и двете страни са претърпели жертви, съобщава британската BBC. Но по-късно във вторник обяви, че много тежко ранени войници са починали от раните си.

Индийското министерство на външните работи обвини Китай за нарушаване на споразумение, постигнато предишната седмица за спазване на Линията на контрол (LAC) в долината на Галуан. Според индийското изявление насилието е било в резултат на опит на китайската страна да промени едностранно статуквото там.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    Weiss avatar :-|
    Weiss

    Доста неточно заглавие. В Ладакх (част от Джаму и Кашмир, населена с будисти и емигранти тибетци), на линията на контрола, както я наричат и двете страни, е имало масово сбиване на граничари. Употребата на огнестрелно оръжие се отрича и от двете страни, жертвите са пострадали в мелето с камъни и други подръчни материали. Било е голям бой, правокиран от луди глави, но не и сблъсък на ядрени сили, тъй като и двете страни се опитват да тушират напрежението и да не раздухват огъня (имат си маса други проблеми). Просто "стрелка" като онази на агитките в Пловдив преди няколко дена, само между по-мотивирани и подготвени опоненти.

  • 2
    dpnps avatar :-|
    dpnps

    Ето малко исторически сведения по въпроса.

    Ладакхския регион, с надморска височина около 5000 метра, е на границата на Пакистан, Китай, Индия и през вековете е бил в голямата си част практически безлюдна територия. През летните месеци оттам е милавал маршрутът на керваните по едно от разклоненията на Пътя на Коприната, свързващо днешните провинции Синдзян и Тибет. И между другото оттам минава и днешната магистрала между двете Китайски провинции.

    В края на 30те години на 19 век, Индия (тогавашната Сикхска империя) нахлува с войски в региона и го използва като подстъп за кампания за завладяване на Тибет. Кампанията стартира 1841 година и е неуспешна. Китайските войски на империята Цин отблъскват нашествениците и на свой ред окупират региона Ладакх и град Лех. 1842 година е подписан договор между Китай и Индия, в който двете страни се задължават да оставят нещата както са си били, и да се запазят "старите граници", без да се упоменава изрично какви са те.

    1846 година обаче, Великобритания завладява Сикхската империя и с това започват проблемите. Британците искат да преговарят с Китайците за демаркацията на границата, но Китайците не проявяват интерес. Британците самосиндикално приемат за граница южния бряг на езерото Пангонг. Територията отвъд езерото остава неопределена. Но реално и двете страни са били удовлетворени от "традиционната" съществуваща граница до момента, която в голямата си част е очертана от природни бариери като проходът Каракорум или езерото Пангонг. Регионът Аксай чин не е бил с ясна демаркация, но това е удовлетворявало Британците и Китайците в онзи момент.

    В последствие на няколко пъти Британците предлагат различни линии за демаркация на границата, които навлизат все по навътре в Китайската територия. Повечето от тях не са дори съгласувани с Китай, и са предложени по време на вътреполитически проблеми в Китай. Например Линията на Джонсън от 1865 година е предложена по времето на Дунганското Възстание (1862 - 1877) в Китай, когато Китайците реално нямат дори контрол върху границата си. Джонсън, който е служител в Британска Индия тогава, предлага тази граница, а Махараджата на Кашмир, на базата на това настъпва в Китайски територии и окупира региона Аксай чин (площ 18,000 км2). 1878 след като потушават Дунганското възстание, Китайската империя си връща контрола по границите и завладява отново Аксай чин като дори поставя демаркации по прохода Каракорум.

    В последствие след като Китай губи война с Япония, Британците в лицето на Sir John Ardagh, предлагат нова линия на границата през 1897, която демаркация вкючва също планининския масив Кун Лун, на север от река Яркенд.

    През 1899 Британски служители предлагат на Китайците нова демаркация на границата. Така наречената Линия Макартни-Макдоналд, защото е предложена от сър Макдоналд с нота до Китайското правителство. Правителството на династия Цин дори не отговаря на нотата. Когато през 1911 година Династия Цин пада, Британците приемат още по дръзка демаркация на границата, но не предприемат военни или окупационни действия. 1927 година правителството на Британска Индия се връща на демаркацията през прохода Каракорум.

    В последствие след като добива независимост 1947 година, Индия логично се спира на една от най-благоприятните за нея граници, които Британците са чертали през годините, самосиндикално, без да се консултират с Китай. Индия се спира на тази граница на базата, цитирам “chiefly by long usage and custom.”. Тоест така си били свикнали да си чертаят границата и така си я приели. Това териториално разпределение обаче, както може да се предположи, е неблагоприятно за Китай.

    В отрязъците от границата, които не са установени в гореупоменатите линии, Индийското правителство ползва решенията на конференцията в Симла или така наречената МакМахън линия. На конференцията в Симла има прдставители на Китай, Тибет и Великобритания. Китай не се съгласява на условията и в последсвтвие Макмахън подписва споразумението за демаркацията на границата само с Тибетската страна, което е в разрив с политиката на Лондон. (Макмахън е бил инструктиран да подпише договор само ако Китайците са в него) Освен това този договор е в разрив и с международното право по онова време, защото Великобритания и Русия имат договор от 1907 според който двете страни имат право да преговарят с Тибет само чрез посредничеството на Китайското правителство. Това е и причината Споразумението на Конференцията в Симла да се държи в тайна от Британското правителство чак до 1938, защото реално е в разрив с техните международни договорености и задължения по онова време.

    Това обаче не пречи на Индийците след 1947 година да се позоват на Макмахън споразумението когато очертават границата с Китай. Нищо, че по всички правила на международното право това споразумение има нулева сойност.

    След като гражданската война в Китай приключва 1949 година. Китайците строят 1200 километров път свързващ провинциите Синдзян и Тибет, като 179 км от него минават през региона Аксай чин, който Индия счита за свой, в разрив с международното право. Понеже обаче Аксай чин се намира отвъд проходът Каракорум и е лесно достъпен за Китай но много по трудно достъпен за Индийците, Индия реално дори не научава за съществуването на този път до 1958 година, когато пътят е отбелязан на Китайските карти.

    Премиерът Неру казва че Аксай чин бил неразделна част от Индия векове наред и част от района Ладакх (нищо че на Индийците очевидно им е трудно дори физически да се доберат до тоя район) и границата била твърда и не подлежала на преговори.

    Премиерът на Китай, Джо Енлай, на свой ред казва че според линията Макартни-Макдоналд този регион си влиза в границите на Китай. И че това е единствената линия официално представена на Китайското правителство. Това е фактологически вярно. Останалите линии и чертежи са правени без участието и дори с незнанието на Китай. Когато Британската Империя предава нотата с предложението границата да е по линията Макартни-Макдоналд, Китайците не дават отговор, но това не променя факта, че това е единствената демаркация, която им е представена за одобрение.

    Днес регионът Ладакх е оспорван от Пакистан, Индия и Китай като всяка страна администрира някаква част, но границите продължават да не са ясно установени.

  • 3
    abdulhazred avatar :-|
    abdulhazred

    Доста хубава природа през лятото

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "Weiss":

    Източтиците, от които преписва Капитал са доста ялови откъм информация, защото са пропагандно нахъсени срещу Китай.
    Точно това, което пишете, четох и аз.
    Добре че е форумът. Жив зян са. Нищо не остана от големия Капитал.

  • 5
    teob avatar :-|
    Теодоси Бялков

    До коментар [#2] от "dpnps":

    Благодаря за изчерпателната информация !

  • 6
    ss avatar :-P
    SS

    Да не спорят !
    На времето от там сигурно е минавал Александър Македонски , тъй че територията е Македонска ...

  • 7
    antipa avatar :-P
    D-r D

    Класическо меле между граничари заради десетина пъти преправяна в ущърб на Китай граница от страна на робовладелската Британска империя е представено в Капитал - аха! - като предверие към ядрена война...

    Какво ли ще прочетем тук (когато Ройтерс даде материал за преразказ, де) за взривения вчера по нареждане на Ким Чен Ун център за междукорейски връзки?
    Отсега е сигурно, че местният Ангел Каралийчев няма да нарече това аутодафе катастрофа на политиката на Тръмп към Пхенян.
    А какво е тогава?

  • 8
    voda avatar :-|
    The investor

    Кашмир е индийски!
    Точка!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK