Когато Меркел удари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Когато Меркел удари

Когато Меркел удари

Германският канцлер този път действа бързо и амбициозно в кризата. Това е добре и за Германия, и за ЕС

Кирил Кирчев, Светломира Гюрова
5412 прочитания

© Reuters


"Вълшебство крие новото начало." С този цитат от Херман Хесе германският канцлер Ангела Меркел описа атмосферата на първата визита на френския президент Еманюел Макрон в Берлин преди три години. Сякаш за да остане вярна на прагматизма си, Меркел добави, че магията ще действа само ако доведе до резултати.

А такива в последните три години нямаше. Напротив - след първоначалните сърдечни прегръдки Меркел и Макрон се вкопчиха в нещо, което Йозеф Йофе от Die Zeit определя като "тиха битка за Европа". Германският канцлер отстояваше реформистки устрем и фискална добродетелност - никакви спасителни помощи, никакви еврооблигации и долу ръцете от нашата хазна. Докато френският президент проповядваше повече разходи, преразпределение и централизиране.

И така докато връхлетя коронавирусът и Меркел започна да прави немислими доскоро неща. Пред лицето на катастрофалния икономически срив и заплахата за единството на ЕС политиката й на малки и предпазливи стъпки беше заменена от големи и решителни скокове.

Първо Берлин състави пакет за спешна помощ за икономиката в размер на 353 млрд. евро заедно с 820 млрд. евро под формата на кредитни гаранции. След това през май Меркел заедно с Макрон обяви революционен план за възстановителен фонд на ЕС, който да подкрепи най-тежко засегнатите от кризата страни. Изненадата беше повсеместна - заради амбицията, размаха, но най-вече заради обратния завой на Меркел по отношение на еврооблигациите. И после в началото на юни Германия отново зададе тона с масивни стимули за възстановяване на икономиката на стойност 130 млрд. евро.

На висотата на момента

Недорешените проблеми от дълговата криза в еврозоната, шокът от Brexit, дълбоките течения на популизма, враждебните отношения със САЩ на Доналд Тръмп, Китай и Русия, прилагащи политиката "разделяй и владей" - ЕС си имаше достатъчно драми и преди катастрофата с COVID-19. Но точно вирусът беше катализаторът за обрата в Берлин. Причините са няколко. Германия е изправена пред дълбока рецесия - индустрията и износът са в колапс, а над 7 млн. души са на съкратено работно време. В Берлин са наясно, че само на ниво ЕС може да бъде мобилизирана помощ за тежко ударените от кризата държави, а усещането за солидарност е жизнено важно за оцеляването на съюза. А скокът на вътрешната подкрепа за правителството на Меркел на фона на ефективното справяне с пандемията осигурява на канцлера пространство за действие. Всичко това обяснява защо Меркел и Макрон реагираха с бързина и дързост, които така липсваха по време на дълговата криза в еврозоната преди десетилетие.

В същото време COVID-19 засегна неравномерно страните в ЕС и ударът върху икономиките ще бъде различен. Прогнозите засега сочат, че тази година БВП на Италия ще се срине с 11% срещу 7% на Германия. Вероятно спадът ще е още по-голям, ако има втора вълна на заразата. Европейската централна банка действа решително и в началото на юни обяви, че засилва пандемичната си програма с допълнителни 600 млрд. евро за покупка на облигации.

Но тъй като ЕЦБ няма как да се справи сама, предложението на Берлин и Париж за нов фонд от 500 млрд. евро и последвалото увеличение до 750 млрд. евро от Европейската комисия е жизненоважно. Като икономическа реакция на кризата това може да не е достатъчно, но от гледна точка на политическия сигнал за бъдещето на ЕС определено е. Най-малкото защото показва ангажимента на Германия и Франция да направят всичко необходимо за запазването на ЕС.

Солидарност на хоризонта

Непосредственият отговор на икономическата криза ще дойде най-вече от фискалните политики на страните, подкрепени сериозно от ЕЦБ. Възстановителният фонд на Брюксел, в чиято основа е френско-германското предложение, вероятно ще претърпи промяна заради отпора на "пестеливата четворка" - Холандия, Австрия, Дания и Швеция, към която се присъедини и Финландия.

Предложението на Меркел и Макрон обаче е много по-значимо, отколкото предполага скромният му размер. То включва две иновации: способността на Европейската комисия да взема заеми и така да създава нов клас облигации на ЕС и фактът, че заемите трябва да се финансират от нови европейски данъци върху въглеродните емисии или финансови и дигитални операции.

На практика този план демонстрира солидарност в съюза от най-големите и важни страни, а през последните години ЕС беше често обвиняван за липсата на такава. Какъвто и да е окончателният план за възстановяването в ЕС, това е моментът на Меркел - тя е считана за внимателен политик, но сега направи амбициозен ход. Зад него, разбира се, стои и интересът на Германия, която ще се стреми да изправи на крака икономиката си максимално бързо, а това минава през възстановяването на партньорите й от ЕС, които поемат износа й.

Отчаяни времена, отчаяни мерки

На вътрешния фронт Берлин действа със същата решителност при приемането на поредица от спасителни планове за бизнеса и гражданите. Германия трябваше да се отрече от "черната нула" в бюджетната си политика и да увеличи дълга и дефицита, за да се опита да се справи с кризата.

В интервю за телевизия ARD след приемането през миналата седмица на последния икономически пакет на стойност 130 млрд. евро Меркел защити мерките и отхвърли критиките, че на следващите поколения се прехвърля твърде тежко бреме. Според канцлера бездействието би довело до значително по-голямо нарастване на дълговете и загубите. Тя призна, че тази сума е твърде висока за "нормални времена". "Но сегашните времена на коронавирус не са нормални и затова са нужни необикновени мерки", казва Меркел. Затова според нея милиардите, които ще бъдат отпуснати за стимулиране, са правилна стъпка.

Факт е, че Германия е много по-подготвена от редица европейски страни за подобна криза не само в икономически, но и в здравно отношение. И е нормално да използва това предимство, за да укрепи лидерската си позиция в Европа. "Нито една държава в Европа не е в по-добра позиция от Германия, що се отнася до финансирането на вътрешното икономическо възстановяване", твърди Тобиас Кайзер от Die Welt. Но и посочва, че в Брюксел, Рим и Мадрид политиците виждат това като потенциален проблем - притесняват се, че по-малко икономически стабилните страни могат да бъдат ударени по-силно от пандемията и така Германия и още няколко силни икономики да разширят пропастта с останалата част на ЕС.

Критици на Берлин например изтъкват, че макар да настоява другите страни да спазват икономическите правила на Европа, когато това е от полза за Германия, правилата за държавна помощ бързо се променят. Не е случайно, че близо половината от разрешената в ЕС държавна помощ след началото на пандемията е за германски компании. А това може да им даде нужната финансова стабилност за изгодни придобивания в други страни от ЕС.

Мотото в Берлин винаги е било, че силна Германия означава силна Европа. И този път Меркел го прилага по най-добрия възможен начин.

Единен ЕС срещу Китай

Отношенията с Китай ще бъдат един от приоритетите на германското председателство на ЕС, което започва в началото на юли. Германия иска да разработи стабилна стратегия на ЕС за Китай през следващите шест месеца. Срещата на върха ЕС-Китай през септември беше отложена поради пандемията и засега няма насрочена нова дата. Целите обаче остават същите - да се коригират отношенията между ЕС и Китай, да се подготви споразумение за защита на инвестициите, съвместни мерки срещу изменението на климата, както и да се обсъдят ролята на ЕС и Китай в развитието на Африка. А германският външен министър Хайко Маас заяви, че най-добрият начин според него да се повлияе на Китай е Пекин да разбере, че ЕС е много единен.

"Вълшебство крие новото начало." С този цитат от Херман Хесе германският канцлер Ангела Меркел описа атмосферата на първата визита на френския президент Еманюел Макрон в Берлин преди три години. Сякаш за да остане вярна на прагматизма си, Меркел добави, че магията ще действа само ако доведе до резултати.

А такива в последните три години нямаше. Напротив - след първоначалните сърдечни прегръдки Меркел и Макрон се вкопчиха в нещо, което Йозеф Йофе от Die Zeit определя като "тиха битка за Европа". Германският канцлер отстояваше реформистки устрем и фискална добродетелност - никакви спасителни помощи, никакви еврооблигации и долу ръцете от нашата хазна. Докато френският президент проповядваше повече разходи, преразпределение и централизиране.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK