Когато Меркел удари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато Меркел удари

Когато Меркел удари

Германският канцлер този път действа бързо и амбициозно в кризата. Това е добре и за Германия, и за ЕС

Кирил Кирчев, Светломира Гюрова
5590 прочитания

© Reuters


"Вълшебство крие новото начало." С този цитат от Херман Хесе германският канцлер Ангела Меркел описа атмосферата на първата визита на френския президент Еманюел Макрон в Берлин преди три години. Сякаш за да остане вярна на прагматизма си, Меркел добави, че магията ще действа само ако доведе до резултати.

А такива в последните три години нямаше. Напротив - след първоначалните сърдечни прегръдки Меркел и Макрон се вкопчиха в нещо, което Йозеф Йофе от Die Zeit определя като "тиха битка за Европа". Германският канцлер отстояваше реформистки устрем и фискална добродетелност - никакви спасителни помощи, никакви еврооблигации и долу ръцете от нашата хазна. Докато френският президент проповядваше повече разходи, преразпределение и централизиране.

И така докато връхлетя коронавирусът и Меркел започна да прави немислими доскоро неща. Пред лицето на катастрофалния икономически срив и заплахата за единството на ЕС политиката й на малки и предпазливи стъпки беше заменена от големи и решителни скокове.

Първо Берлин състави пакет за спешна помощ за икономиката в размер на 353 млрд. евро заедно с 820 млрд. евро под формата на кредитни гаранции. След това през май Меркел заедно с Макрон обяви революционен план за възстановителен фонд на ЕС, който да подкрепи най-тежко засегнатите от кризата страни. Изненадата беше повсеместна - заради амбицията, размаха, но най-вече заради обратния завой на Меркел по отношение на еврооблигациите. И после в началото на юни Германия отново зададе тона с масивни стимули за възстановяване на икономиката на стойност 130 млрд. евро.

На висотата на момента

Недорешените проблеми от дълговата криза в еврозоната, шокът от Brexit, дълбоките течения на популизма, враждебните отношения със САЩ на Доналд Тръмп, Китай и Русия, прилагащи политиката "разделяй и владей" - ЕС си имаше достатъчно драми и преди катастрофата с COVID-19. Но точно вирусът беше катализаторът за обрата в Берлин. Причините са няколко. Германия е изправена пред дълбока рецесия - индустрията и износът са в колапс, а над 7 млн. души са на съкратено работно време. В Берлин са наясно, че само на ниво ЕС може да бъде мобилизирана помощ за тежко ударените от кризата държави, а усещането за солидарност е жизнено важно за оцеляването на съюза. А скокът на вътрешната подкрепа за правителството на Меркел на фона на ефективното справяне с пандемията осигурява на канцлера пространство за действие. Всичко това обяснява защо Меркел и Макрон реагираха с бързина и дързост, които така липсваха по време на дълговата криза в еврозоната преди десетилетие.

В същото време COVID-19 засегна неравномерно страните в ЕС и ударът върху икономиките ще бъде различен. Прогнозите засега сочат, че тази година БВП на Италия ще се срине с 11% срещу 7% на Германия. Вероятно спадът ще е още по-голям, ако има втора вълна на заразата. Европейската централна банка действа решително и в началото на юни обяви, че засилва пандемичната си програма с допълнителни 600 млрд. евро за покупка на облигации.

Но тъй като ЕЦБ няма как да се справи сама, предложението на Берлин и Париж за нов фонд от 500 млрд. евро и последвалото увеличение до 750 млрд. евро от Европейската комисия е жизненоважно. Като икономическа реакция на кризата това може да не е достатъчно, но от гледна точка на политическия сигнал за бъдещето на ЕС определено е. Най-малкото защото показва ангажимента на Германия и Франция да направят всичко необходимо за запазването на ЕС.

Солидарност на хоризонта

Непосредственият отговор на икономическата криза ще дойде най-вече от фискалните политики на страните, подкрепени сериозно от ЕЦБ. Възстановителният фонд на Брюксел, в чиято основа е френско-германското предложение, вероятно ще претърпи промяна заради отпора на "пестеливата четворка" - Холандия, Австрия, Дания и Швеция, към която се присъедини и Финландия.

Предложението на Меркел и Макрон обаче е много по-значимо, отколкото предполага скромният му размер. То включва две иновации: способността на Европейската комисия да взема заеми и така да създава нов клас облигации на ЕС и фактът, че заемите трябва да се финансират от нови европейски данъци върху въглеродните емисии или финансови и дигитални операции.

На практика този план демонстрира солидарност в съюза от най-големите и важни страни, а през последните години ЕС беше често обвиняван за липсата на такава. Какъвто и да е окончателният план за възстановяването в ЕС, това е моментът на Меркел - тя е считана за внимателен политик, но сега направи амбициозен ход. Зад него, разбира се, стои и интересът на Германия, която ще се стреми да изправи на крака икономиката си максимално бързо, а това минава през възстановяването на партньорите й от ЕС, които поемат износа й.

Отчаяни времена, отчаяни мерки

На вътрешния фронт Берлин действа със същата решителност при приемането на поредица от спасителни планове за бизнеса и гражданите. Германия трябваше да се отрече от "черната нула" в бюджетната си политика и да увеличи дълга и дефицита, за да се опита да се справи с кризата.

В интервю за телевизия ARD след приемането през миналата седмица на последния икономически пакет на стойност 130 млрд. евро Меркел защити мерките и отхвърли критиките, че на следващите поколения се прехвърля твърде тежко бреме. Според канцлера бездействието би довело до значително по-голямо нарастване на дълговете и загубите. Тя призна, че тази сума е твърде висока за "нормални времена". "Но сегашните времена на коронавирус не са нормални и затова са нужни необикновени мерки", казва Меркел. Затова според нея милиардите, които ще бъдат отпуснати за стимулиране, са правилна стъпка.

Факт е, че Германия е много по-подготвена от редица европейски страни за подобна криза не само в икономически, но и в здравно отношение. И е нормално да използва това предимство, за да укрепи лидерската си позиция в Европа. "Нито една държава в Европа не е в по-добра позиция от Германия, що се отнася до финансирането на вътрешното икономическо възстановяване", твърди Тобиас Кайзер от Die Welt. Но и посочва, че в Брюксел, Рим и Мадрид политиците виждат това като потенциален проблем - притесняват се, че по-малко икономически стабилните страни могат да бъдат ударени по-силно от пандемията и така Германия и още няколко силни икономики да разширят пропастта с останалата част на ЕС.

Критици на Берлин например изтъкват, че макар да настоява другите страни да спазват икономическите правила на Европа, когато това е от полза за Германия, правилата за държавна помощ бързо се променят. Не е случайно, че близо половината от разрешената в ЕС държавна помощ след началото на пандемията е за германски компании. А това може да им даде нужната финансова стабилност за изгодни придобивания в други страни от ЕС.

Мотото в Берлин винаги е било, че силна Германия означава силна Европа. И този път Меркел го прилага по най-добрия възможен начин.

Единен ЕС срещу Китай

Отношенията с Китай ще бъдат един от приоритетите на германското председателство на ЕС, което започва в началото на юли. Германия иска да разработи стабилна стратегия на ЕС за Китай през следващите шест месеца. Срещата на върха ЕС-Китай през септември беше отложена поради пандемията и засега няма насрочена нова дата. Целите обаче остават същите - да се коригират отношенията между ЕС и Китай, да се подготви споразумение за защита на инвестициите, съвместни мерки срещу изменението на климата, както и да се обсъдят ролята на ЕС и Китай в развитието на Африка. А германският външен министър Хайко Маас заяви, че най-добрият начин според него да се повлияе на Китай е Пекин да разбере, че ЕС е много единен.

"Вълшебство крие новото начало." С този цитат от Херман Хесе германският канцлер Ангела Меркел описа атмосферата на първата визита на френския президент Еманюел Макрон в Берлин преди три години. Сякаш за да остане вярна на прагматизма си, Меркел добави, че магията ще действа само ако доведе до резултати.

А такива в последните три години нямаше. Напротив - след първоначалните сърдечни прегръдки Меркел и Макрон се вкопчиха в нещо, което Йозеф Йофе от Die Zeit определя като "тиха битка за Европа". Германският канцлер отстояваше реформистки устрем и фискална добродетелност - никакви спасителни помощи, никакви еврооблигации и долу ръцете от нашата хазна. Докато френският президент проповядваше повече разходи, преразпределение и централизиране.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK