Космическият и строителен конгломерат Kale group произвежда и сглобява части за двигатели за американски изтребители F-35 от 2005 г. Но когато миналата година турският президент Реджеп Ердоган купи противоракетна отбранителна система от Русия, американското правителство изрита съюзника си от НАТО от програмата за F-35. Военновъздушните сили на Турция поръчаха 100 самолета, но не получиха нито един. Компаниите изгубиха договори за 9 млрд. долара. Kale е сред най-засегнатите компании. А след това дойде COVID-19.
Трябва да си смел
Правенето на бизнес в Турция изисква кураж. През последните пет години страната преживя няколко проблема, които биха могли да подкопаят увереността на бизнеса: множество терористични атаки, опити за насилие, следвани от репресии срещу дисиденти, валутна криза, дипломатически търкания с Америка и Европа и седем напрегнати, причиняващи разногласие избори. Но нищо не създава проблеми толкова много, колкото пандемията.
Задава се сериозна рецесия. Износът намаля въпреки поевтиняването на лирата, а безработицата може да достигне рекордно високи нива. Туристическата индустрия, която носи приходи от 35 млрд. долара годишно, преживява най-лошата си година от десетилетия. Kale се придържа към плановете си, завършвайки планираната дейност по договора за F-35, снабдявайки турския отбранителен сектор и произвеждайки части за граждански самолети, но продължава да изпитва сътресения.
Тъй като въвеждането на карантина засегна веригите на доставки, Kale се бореше да си осигури материали от чужбина. Останалите без пари, местни клиенти отказват поръчките. "Работим с капацитет между 50 и 70%", казва главният изпълнителен директор на фирмата Зейнеп Бодур Октай. Компанията не е намалила работните места. Правителството на Ердоган наложи шестмесечна забрана на работодателите да уволняват служители.
Място за оптимизъм
За някои фирми може да има място за оптимизъм въпреки мрачното положение. Мултинационалните компании започнаха да преосмислят голямата си зависимост от Китай още преди да избухне пандемията и е още по-вероятно да го правят и сега. Турция трябва да е в състояние да пожъне ползи от това. Ниските разходи за работна ръка, които се понижиха още повече заради слабата лира, близостта до европейските пазари и митническият съюз с ЕС означават, че страната може да укрепи позициите си на световните вериги за доставки, споделя Алисия Гарсия-Ереро от анализаторската компания Bruegel.
Турските производители на текстил видяха някои доказателства за това в началото на годината. Производителят на мъжки дрехи Gurmen отчита ръст в поръчките от 4-6% през януари и февруари в сравнение със същи я период на миналата година, когато карантината в Китай принуди европейските ритейлъри да се оглеждат за продукти другаде. Като цяло шивашкият сектор в Турция отчита 7% ръст на износа на облекла за същия период в сравнение с 2019 г., преди спада от около 28% през март, когато пандемията остави всички у дома.
Турските компании ще трябва да привличат чужди инвестиции. Нестабилността през последните години, както и загубата на независимост на централната банка и превземането на ключови институции от недостатъчно квалифицирани привърженици на режима на Ердоган накараха западните инвеститори да стоят далеч от Турция. Китайците са по-предпазливи. Към днешна дата Китай е направил по-малко инвестиции в Турция, отколкото във Венецуела. Освен ако не реформира институциите си, най-вече централната банка и съдебната система, както и връзките си с Америка и Европа, чужденците ще стоят настрана и ще оставят турските фирми да се възстановяват от пандемията сами.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
