Стимулите в еврозоната са по-малко, отколкото при минали кризи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стимулите в еврозоната са по-малко, отколкото при минали кризи

ЕЦБ ще трябва да купи 1.6 трлн. евро държавен и частен дълг през 2020 г., което се равнява на 14% от БВП за миналата година.

Стимулите в еврозоната са по-малко, отколкото при минали кризи

До края на годината ще има нужда от нова подкрепа

The Economist
2032 прочитания

ЕЦБ ще трябва да купи 1.6 трлн. евро държавен и частен дълг през 2020 г., което се равнява на 14% от БВП за миналата година.

© Reuters


Тези, които се стараят да се преборят с лошите навици, трябва да вземат пример от еврозоната. По време на световната финансова криза и последвалата дългова във валутния съюз тя направи твърде малко, за да стимулира растежа - на моменти паричната и фискалната политика бяха затегнати точно когато трябваше да бъдат разхлабени. За разлика от тогава отговорът на пандемията от новия коронавирус не е толкова бавен.

Обмислете събитията от първите три седмици на юни. Германското правителство, което обикновено не е разточително, обяви пакет от стимули за най-малко 130 млрд. евро (146 млрд. долара). Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че ще купи още 600 млрд. евро облигации. Лидерите на ЕС обсъдиха създаването на фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро - идеята, която за пръв път се появи в началото на април.

Сериозната слабост

Въпросът е дали политиката може да отстрани сериозна слабост: страните, които са изправени пред най-големи икономически щети, са и тези с най-малко фискално пространство за действие.

Заразата в Германия беше сравнително по-лека и блокирането на икономиката беше по-слабо. Новата програма на правителството ще увеличи общия фискален стимул тази година до 9% от БВП според икономистите от швейцарската банка UBS. Това е повече от спасителните пакети в САЩ. Но Франция, Италия и Испания, които бяха ударени по-тежко от вируса и наложиха по-строги мерки, рискуват да загубят ценни приходи от туризъм през лятото. Те също така имат по-висок държавен дълг, съотнесен към БВП, а фискалната подкрепа не е толкова голяма.

Добрата новина е, че политиците в ЕС се опитват да отстранят този дисбаланс. Отчасти благодарение на новата щедрост на Германия фондът за възстановяване би могъл да насочи пари към държавите според нуждите, а не според приноса в него. Предложението на Европейската комисия предполага, че Италия би могла да получи безвъзмездни средства, равняващи се на около 5% от нейния БВП, и заеми на стойност още 5%, казва Джейкъб Нел от американската инвестиционна банка Morgan Stanley. Германия и Холандия може да получат средства от фонда на стойност само 1% от техните БВП.

Лошата новина е, че въпреки че много икономисти очакват да бъде постигнато споразумение, няколко държави - като Холандия и Швеция, тепърва ще трябва да бъдат убеждавани. В резултат фондът може да отпуска средства при по-строги правила. Нещо повече, средствата ще започнат да стигат до страните едва през 2021 г. и ще бъдат разпределени в продължение на няколко години.

Това означава, че ЕЦБ тази година трябва да продължи да действа. Тя ще трябва да купи 1.6 трлн. евро държавен и частен дълг през 2020 г., което се равнява на 14% от БВП за миналата година. Подобно на Европейската комисия, банката се е отклонила от обичайния си подход - вместо да купува активи според приноса на всяка страна в капитала на банката, който от своя страна е пропорционален на размера на икономиката, ЕЦБ се стреми да ограничи разликата между доходността на облигациите на по-рисковите страни и тези на Германия.

Около 22% от покупките чрез пандемичната програма и по-старата схема на банката за количествено облекчаване през април и май са на италиански облигации, докато делът на Италия в капитала на ЕЦБ е 17%, казва Свен Яри Стен от американската инвестиционна банка Goldman Sachs. Това означава, че ЕЦБ може косвено да финансира целия дефицит на Италия през тази година.

Поле за действие

Въпреки всичко това еврозоната все още не е задействала достатъчно стимули за 2020 г. Макар че изглежда вероятно да понесе по-голям икономически удар от Америка, нейната обща фискална подкрепа е по-малка. Темпът на изкупуване на облигации от ЕЦБ е по-бавен от този на Федералния резерв в САЩ. Малко икономисти смятат, че съществуващите стимули ще ускорят инфлацията, която упорито беше под целта на ЕЦБ дори преди COVID-19.

Следователно вероятното увеличение на изкупуваните облигации е на масата. Фондът за възстановяване би могъл да създаде прецедент, надява се Джейкъб Нел, който да позволи използването на общ фискален инструмент в други случаи при нужда. Веднъж създадени, добрите навици трябва да се спазват.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Тези, които се стараят да се преборят с лошите навици, трябва да вземат пример от еврозоната. По време на световната финансова криза и последвалата дългова във валутния съюз тя направи твърде малко, за да стимулира растежа - на моменти паричната и фискалната политика бяха затегнати точно когато трябваше да бъдат разхлабени. За разлика от тогава отговорът на пандемията от новия коронавирус не е толкова бавен.

Обмислете събитията от първите три седмици на юни. Германското правителство, което обикновено не е разточително, обяви пакет от стимули за най-малко 130 млрд. евро (146 млрд. долара). Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че ще купи още 600 млрд. евро облигации. Лидерите на ЕС обсъдиха създаването на фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро - идеята, която за пръв път се появи в началото на април.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK