Защо нулевите лихви могат да доведат до нестабилност за валутите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо нулевите лихви могат да доведат до нестабилност за валутите

Reuters

Защо нулевите лихви могат да доведат до нестабилност за валутите

Няма възможност за адаптиране на лихвите към икономическите проблеми

The Economist
3519 прочитания

Reuters

© Reuters


Английските фенове на крикета знаят, че австралийците са трудни за побеждаване. През по-голямата част от последните две десетилетия Австралия поддържа високи лихвени проценти. Но това вече не е така. През март Aвстралийската централна банка (rba) намали основния лихвен процент до 0.25%. Това са най-ниските лихви, които някога са имали или някога ще имат в Австралия. За да сигнализира за намеренията си, че лихвените проценти ще останат непоклатими, централната банка пое ангажимент да фиксира доходността на тригодишните облигации на 0.25%.

Глобален феномен

Примерът с Австралия е показателен. Лихви близо до нулата са нормата в развитите страни. Много ниски лихви са често срещани и на други места. Всъщност сред възникващите пазари само Индонезия, Мексико, Русия и податливата на инфлация Турция имат краткосрочни лихви над 4%. Ниските лихвени проценти се превърнаха в глобален феномен в много по-голяма степен, отколкото след финансовата криза през 2007 - 2009 г. И много централни банки като австралийската се ангажират да поддържат ниски лихви.

Естествено е да се мисли, че ако лихвените проценти са залепени за тяхната ефективна долна граница, валутните курсове ще се представят по подобен начин. Аксиома на анализа на валутните курсове е, че изместването на курса на паричната политика или в очакванията за курса на политиката движат валутите нагоре и надолу. И все пак свят с нулеви лихви може да доведе по-голяма нестабилност за валутите. Става все по-трудно лихвените проценти да се адаптират към икономическата обстановка. Така че ще трябва друг инструмент. Валутният курс е най-вероятният кандидат.

За да разберете защо, започнете с идеята, че търговските и капиталовите потоци са огледални образи. Да приемем например, че всяка държава има дефицит по текущата сметка на стойност 10 млрд. долара всяка година. За да се финансира, заема 10 млрд. долара от чужбина. Колкото по-високи са краткосрочните лихвени проценти в сравнение с другите страни, толкова повече дадена страна привлича такива средства. Но краткосрочните заеми не са единственият начин дадена страна да запълни дефицита си по текущата сметка. Вместо това може да продаде част от активите си - национална собственост или акции, да речем, или дори цели бизнеси - на други държави. Важно е да се отбележи, че валутният курс е в основата на оценяването и размяната на активи. Валутата намира ниво, което поддържа текущите и капиталовите сметки в баланс.

Сега поставете нашата хипотетична страна в свят с нулева лихва. Да предположим, че износът е разделен между суровини и производствени стоки. И представете си икономически шок, който намалява търсенето на суровини. Валутният курс на страната ще падне, което ще спомогне за повишаване на търсенето стоките от нейните производители. Ако лихвите бяха положителни, централната банка може да ги намали, за да увеличи потребителските харчове в страната и да компенсира недостига на износ на суровини. Но при нулеви лихви това не е възможно. Следствие от това е, че валутният курс ще трябва да свърши повече от работата по поддържането на икономиката, отбелязва Стив Енгландер от банката Standard Chartered.

Вероятният резултат от широко разпространените ниски лихви е променливостта на валутата. Ако валутният курс е единствената променлива, колкото по-затворена е икономиката, толкова повече ще трябва да пада. При по-отворена икономика валутата ще падне по-малко.

Нестабилна валута

Какво друго може да намали нестабилността на валутата? Фискалната политика може да изглежда като очевидния отговор. Колкото повече правителството харчи в отговор на шок, толкова по-малко стимулиране е необходимо чрез други средства, включително чрез обезценяване на валутата.

Богатите страни имат повече фискално пространство, отколкото някога са си представяли, смята Кит Джукс от Société Générale. Но фискалния стимул трябва да бъде използван. Определянето на времето и ефективността на правилния фискален стимул е сложно. Неправилно преценен или недисциплиниран фискален стимул би бил лош заместител за намаляване на лихвите. Неправилната фискалната политика може да увеличи нестабилността на валутата, а не да я намали.

Което ни връща към капиталовите потоци. Ключово влияние върху нестабилността на валутата има привлекателността на паричните активи на дадена държава. Колкото по-широк е обхватът на предлаганите активи и колкото по-лесно е да се купуват или продават, толкова по-малко валутата трябва да пада, за да примами чуждите инвеститори. Обратно, колкото по-строги са ограниченията на дадена държава за трансгранични продажби на активи, толкова по-нестабилна е нейната валута. Казано по-просто, ако атрактивните лихви и растежът, които чужденците обичат, липсват, валутата ви е изложена на по-голям риск в свят с нулева ставка.

Поуката е, че определянето на проценти на практика не означава, че капиталовите и търговските потоци също са стабилни. Ако лихвените проценти на централните банки не могат да се адаптират към променящите се икономически обстоятелства, тогава трябва да се случи нещо друго. Затова не се изненадвайте, ако новата ера на глобализираната политика с нулев лихвен процент доведе до валутна нестабилност.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Английските фенове на крикета знаят, че австралийците са трудни за побеждаване. През по-голямата част от последните две десетилетия Австралия поддържа високи лихвени проценти. Но това вече не е така. През март Aвстралийската централна банка (rba) намали основния лихвен процент до 0.25%. Това са най-ниските лихви, които някога са имали или някога ще имат в Австралия. За да сигнализира за намеренията си, че лихвените проценти ще останат непоклатими, централната банка пое ангажимент да фиксира доходността на тригодишните облигации на 0.25%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK