Три урока от полската опозиция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три урока от полската опозиция

Опозиционният кмет на Варшава Рафал Тшасковски се размина на косъм от победата на президентските избори в Полша

Три урока от полската опозиция

Авторитарните популисти печелят избори след избори, защото опонентите им са вечно разделени от вътрешни конфликти

2101 прочитания

Опозиционният кмет на Варшава Рафал Тшасковски се размина на косъм от победата на президентските избори в Полша

© Капитал


Яцек Ростовски, бивш министър на финансите и вицепремиер на Полша 2007 - 2013 г. от"Гражданска платформа" на Доналд Туск, в анализ за "Проджект синдикейт"

Въпреки че кметът на Варшава Рафал Тшасковски не успя да спечели полските избори за президент, резултатът от тях е повратна точка в европейската политика. Ако трябва да перифразираме известния коментар на Уинстън Чърчил след втората битка при Аламейн през 1942 г., това може и да не е началото на края на модерния авторитарен национализъм, но поне е краят на началото му.

Бъдете сигурни, че управляващата в Полша "Право и справедливост" (PiS) ще продължи конфликта си с Европейския съюз заради подкопаването на независимостта на съдебната система и върховенството на закона в страната. Председателят ѝ Ярослав Качински ще продължи усилията си да превземе следващите в списъка на авторитарния му дневен ред независими медии. И доколкото няма да има нов и враждебен на интересите му президент, правителството на PiS ще продължи да саботира европейския проект отвътре.

И все пак антипопулистите могат да намерят утеха във факта, че полският президент Анджей Дуда беше едвам преизбран въпреки пълната подкрепа на спонсорираните с парите на данъкоплатците държавни медии. Изненадващо силният резултат на полската опозиция всъщност предлага няколко урока за всички, които все още вярват в конституционната демокрация и върховенството на закона, без значение къде живеят.

1. Срещу популистко правителство е жизненонеобходимо да се изгради възможно най-широка коалиция. Авторитарните популисти в държави като Турция и Унгария печелят избори след избори, защото опонентите им са вечно разделени от вътрешни конфликти. Антипопулистите трябва да загърбят дългогодишни несъгласия за културни въпроси и икономическа политика, за да могат да се концентрират над ключовата задача - да бъдат изкарани популистите от властта. Отказът от обединение обрече каузата Remain във Великобритания на провал миналата година.

2. Антипопулистите трябва също да се научат да консолидират базата си толкова бързо и ефективно, колкото популистите. Поляризацията, най-типичната популистка политическа тактика, за жалост се е превърнала в неразделна част от модерната политика. Веднага след като популисти спечелят властта или се върнат на власт, антипопулистките сили са изправени пред години очерняне от страна на правителството и рискуват да се демобилизират.

3. Когато "те" използват удари под кръста, силите в опозиция трябва да отвърнат със същото. Истината е, че за изкарване на популистите от властта "положителните послания" са безсмислени. Същото важи и за усилията за създаването на изцяло нова партия или "ядро" в антипопулисткото движение.

Демократичната опозиция в Полша пропиля няколко години с три нови партии, които трябваше да символизират свежо, недискредитирано начало и "положителна" алтернатива на PiS. А накрая "Гражданската платформа" на Доналд Туск, бивш полски премиер и президент на Европейския съвет, замалко не изтръгна президентството от хватката на Качински.

Популистите процъфтяват от противопоставянето, но трудно управляват ефективно. Когато политиците са отдадени на обсебването на почасовия новинарски поток и на политически театър, им остава твърде малко време за ефективно решаване на проблемите от реалния свят. Изводът е, че докато институциите на основаната на правила демокрация могат да бъдат опазени (особено свободната и независима преса), популистките правителства ще са преходни явления. Още повече че PiS ще бъде изправена пред все по-дълбок структурен проблем - докато Дуда спечели основно сред хората над 50 години, Тшасковски спечели по-младите с преднина от 22 процентни пункта.

Единствената защита на PiS срещу неумолимия марш на часовника е да става все по-авторитарна, докато не мине към отявлена диктатура. Това ще я постави в директен конфликт със Западна Европа, ЕС, а вероятно и САЩ след изборите пред ноември. Стига опонентите на Тръмп да научат уроците от изпуснатата на косъм победа на Тшасковски.

Яцек Ростовски, бивш министър на финансите и вицепремиер на Полша 2007 - 2013 г. от"Гражданска платформа" на Доналд Туск, в анализ за "Проджект синдикейт"

Въпреки че кметът на Варшава Рафал Тшасковски не успя да спечели полските избори за президент, резултатът от тях е повратна точка в европейската политика. Ако трябва да перифразираме известния коментар на Уинстън Чърчил след втората битка при Аламейн през 1942 г., това може и да не е началото на края на модерния авторитарен национализъм, но поне е краят на началото му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK