Лидерите на ЕС не постигат споразумение за фонда за възстановяване от пандемията

Лидерите на ЕС, които трябва да договорят фонд за възстановяване от пандемията на стойност 750 млрд. евро, не постигнаха споразумение след 13 часа на дискусии по време на срещата в петък в Брюксел. Разговорите бяха подновени в събота, но те осветлиха дълбокото разделение относно правилата за разпределянето на стотиците милиарди евро, които ЕС ще взема назаем на капиталовите пазари. Неспособността за постигане на компромис през уикенда вероятно ще доведе до друга среща на върха преди края на този месец, пише Financial Times.

Настояването на холандския премиер Марк Рюте за национално вето относно харченето на средствата за възстановяване доведе до напрежение с някои страни. По време на официалната вечеря се е стигнало до размяна на реплики, когато българският премиер Бойко Борисов е заявил, че Рюте се опитва да бъде "полицаят на Европа", който да решава дали националните реформи на държавите са достатъчно амбициозни, за да оправдаят паричната подкрепа от ЕС.

Лидерите преговарят за плана за 750 млрд. евро за възстановяване на европейските икономики от рецесията, предизвикана от коронавирусната пандемия, и дългосрочния бюджет на съюза за периода 2021 - 2027 г., възлизащ на 1.074 трлн. евро. Основният проблем е съпротивата на четирите "пестеливи" държави - Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция - срещу увеличаването на бюджета и желанието на източноевропейските страни да се запазят и дори увеличат фондовете за кохезия и регионално развитие. Деликатна за източноевропейските страни е и темата за обвързването на средства от бюджета и фонда с уважение към върховенството на закона.

Вето или "извънредна спирачка"

Сблъсъкът за това как да се управляват отпусканите стимули от възстановителния фонд засенчи напредъка по сложния въпрос за определянето на критериите, според които да се решава каква сума да получи всяка страна. Наложи се председателят на Европейския съвет Шарл Мишел да прекара нощта в двустранни срещи, за да спаси споразумението. Дебатът е допълнително усложнен, тъй като е обвързан с разговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Спорът на практика е следният - Рюте твърди, че даването на грантове на държавите трябва да бъде последвано от по-стриктно наблюдение дали парите са харчени правилно в сравнение с обикновените заеми. Някои страни обаче са против мониторинга, който например беше осъществяван върху Гърция по време на дълговата криза.

След заседание на лидерите на няколко ключови държави, продължило до 3 часа тази нощ, в събота председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че е предложил коригиран вариант на плана за съживяване на 27-те икономики. Първата промяна е за намаляване с 50 млрд. евро на грантовете и със същата сума да се увеличат средствата за кредити, които ще се отпускат като изгодни кредити на нуждаещите се страни. Досега сумите бяха в пропорция 500 млрд. евро грантове и 250 млрд. кредити. Така се запазва цялостният размер от 750 млрд. евро за фонда, но се променя балансът между заеми и грантове.

Друго ново предложение е за т.нар. суперспирачка - това е механизъм, според който една страна от съюза може да предизвика спиране на достъпа до евросредствата на някоя държава, ако прецени, че те не отиват по предназначение. Това е и компромис относно притесненията на Рюте. По този начин една страна ще разполага с правомощията да възрази относно плащанията към страна членка, но само ако го направи в рамките на "прозорец" от три дни. Тогава диспутът ще трябва да бъде разрешен от финансовите министри на ЕС или да бъде прехвърлен към лидерите на ЕС, ако не се постигне решение.

Шарл Мишел беше критикуван също така, че не се е фокусирал достатъчно върху цялостния размер на предлагания пакет, който остава неопределен. Предвид блокажа има съмнения колко скоро председателят на Европейския съвет ще успее да представи работещ компромисен план. Същевременно обаче има напредък спрямо въпроса как ще се разпределят грантовете сред страните. Преди срещата Мишел предложи 30% от плащанията да бъдат задържани до 2021 г. Тези средства ще бъдат разделени на две части - половината ще бъдат обвързани с БВП на държавите само през 2020 г., а другата половина - с БВП през 2020 и 2021 г. Така се тушират притесненията, че някои страни ще бъдат губещи, ако имат добро икономическо възстановяване през 2021 г.

Още неясноти

Въпросът остава с размера на пакета за възстановяване и със седемгодишния бюджет на ЕС. Австрия отхвърля предложението за раздаване на грантове в размер на 500 млрд. евро. Дания, Швеция и Холандия също искат орязване на цялостния размер на пакета. Повечето страни настояват за запазване на базисните 310 млрд. евро под формата на грантове, предложени от Европейската комисия. Което означава, че орязването ще бъде в други области, сред които инвестиционната подкрепа на ЕС.

Друг проблем е дали и как средствата за възстановяване да бъдат обвързани със задължението дадената държава да спазва върховенството на закона. Унгария, подкрепяна от Полша, заплашва с вето всяко споразумение, което поставя като условие за получаването на парите спазването на европейските ценности.

Българската позиция

След като западните медии разпространиха информация, според която на официалната вечеря Бойко Борисов е заявил, че Рюте се опитва да бъде "полицаят на Европа", който да решава дали националните реформи на държавите са достатъчно амбициозни, за да оправдаят паричната подкрепа от ЕС, от пресцентъра на Министерския съвет разпространиха официална версия на казаното от Борисов.

"Премиерът Бойко Борисов изтъкна, че държавите, които участват с по-голям финансов ресурс, имат правото да търсят и по-голям контрол върху разходването на средствата. По думите му това е нормално и изрази подкрепа за т.нар. четворка на спестовниците. Същевременно Борисов изтъкна, че в устройството на ЕС органът, който упражнява контрол, е Европейската комисия. Българският министър-председател изрази подкрепа за холандския премиер и по отношение на инструмента, предвиждащ възможността всяка държава да поставя определен въпрос, който счита за важен, за разглеждане от министрите от ЕКОФИН. "Това е добър компромис", отбеляза Борисов."

От позицията на Борисов става ясно, че премиерът има предвид контрола на изразходването на средствата, а не на достъпа до тях. Освен това той настоява не всяка държава да проверява другите, а това да е в ръцете на Европейската комисия.