Лидерите на ЕС преговаряха за плана за справяне с икономическите последици от кризата от петък. Размерът на възстановителния фонд ще бъде общо 750 млрд. евро. Делът на безвъзмездните средства в крайна сметка беше намален от предложението през май от Германия и Франция 500 млрд. евро на 390 млрд. под натиск от страна на група от тн пестеливи държави, водени от Нидерландия и Австрия. Останалите 360 млрд. евро ще бъдат предоставени като заеми.

Лидерите подписаха и следващия седемгодишен бюджет на ЕС, който ще бъде на стойност 1.074 трлн. евро.

Преговарящите постигнаха споразумение и по силно противоречивия въпрос дали средствата на ЕС могат да бъдат намалени в бъдеще, ако се наруши върховенството на закона. Те се договориха да има такава възможност и решението да се вземе с квалифицирано мнозинство от Съвета на държавите в съюза, но предстоят да се уточнят подробности.

Германският канцлер Ангела Меркел приветства споразумението, което определя "финансовите основи на ЕС за следващите седем години". Лидерите се бориха да постигнат споразумение, след като "пестеливите" държави - Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция - бяха против идеята ЕС да взема кредити и да ги раздава като бюджетни разходи на държавите. След началото на срещата на върха те продължиха да настояват да не се дават грантове, преди окончателно да се съгласят със сумата от 390 млрд. евро.

На "пестеливите" държави бяха предложени отстъпки за постигане на споразумение. Цената беше увеличение на отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС - Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3.5 млрд. евро на година.

Новият бюджет

За да постигнат споразумение, лидерите се съгласиха да съкратят средствата в някой програми на ЕС в сравнение с предишни предложения - решение, което председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, определи като будещо "съжаление".

Така новия бюджет за периода от 2021 до 2027 г., ще е 1.074 трлн. евро, като се планира 30% от средствата да бъдат за дейности за опазването на околната среда. Предвижда се от догодина в ЕС да се въведе въведен данък върху пластмасата, а очакванията са Европейската комисия да предложи начини за облагане на въглеродните замърсители и онлайн търговците от 2023 г.

Намаляват се парите за кохезия, устойчивост и ценности - от 380 млрд. евро на близо 378 млрд. Сериозно свиване ще има и за фонда за справедлив преход, който трябва да помогне за трансформацията към зелена и дигитална Европа - от 30 млрд. на 10 млрд. евро.

Аварийната спирачка

Продължителните преговори показаха дълбоките различия как да се харчат средствата от страните в ЕС. Нидерландският премиер Марк Рюте осигури аварийна спирачка, която ще позволи на всяка страна да изрази опасения, че друга не изпълнява обещанията за реформи на икономиката си и временно ще спре трансферите на средства за възстановяване от ЕС. Но механизмът е ограничен във времето. В последния текст се казва, че лидерите на ЕС "като правило" ще имат не повече от три месеца, за да разглеждат всяка жалба. Окончателното решение официално се оставя в ръцете на Европейската комисия.

Другият проблем по време на разговорите беше как да се обвърже използването на средствата със спазването на върховенството на закона. Критиците смятат, че независимостта на съдебната система в Полша е нарушена, а демократичните правила в Унгария се подкопават. Но унгарският премиер Виктор Орбан заплаши с блокиране на целия пакет за възстановяване, което отново доведе до компромис.

Група лидери, водени от Меркел и латвийския премиер Крисханис Каринс, работиха върху компромисен план, който би позволил на квалифицирано мнозинство от правителствата на ЕС да блокират плащанията на дадена държава заради нарушения на закона. Към текста за върховенството за закона е добавено, че трябва да се спазват принципите на обективност, недискриминиране и еднакво третиране на страните членки, както и че процесът трябва да се извършва на подход, основан на доказателства.

Dnevnik.bg пише, че в заключенията върховенството на закона се споменава с думите: "Европейският съвет подчертава важността на защитата на финансовите интереси на ЕС. Европейският съвет подчертава значението на уважението на върховенството на закона. На тази база се въвежда режим на условност за защита на бюджета... Комисията ще предложи мерки в случаи на нарушение да се приложат от Съвета с квалифицирано мнозинство."

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел отхвърли твърденията, че Съветът се е огънал под натиска на Унгария. Резултатите в документа потвърждават, че действително ще има механизъм за санкциониране на държави, чиито действия противоречат на принципите на правовата държава, но точното му съдържание предстои да бъде уточнено. Ако то трябва да се утвърди от Съвета, е възможно да бъде блокирано на следваща среща на върха.

След срещата Ангела Меркел заяви, че механизмът на върховенството на закона няма да "отдели една или две държави", което е знак към възражения от Полша и Унгария, че този механизъм е предназначен да санкционира техните правителства.