Дигитално разделение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дигитално разделение

Reuters

Дигитално разделение

Борбата за облагане на с допълнителни данъци на интернет гигантите се ожесточава

The Economist
2242 прочитания

Reuters

© Reuters


Основният фокус на министрите на финансите на страните от Г-20 по време на срещата на 18 и 19 юли беше избягването нова търговска война. Правителствата по света планират да запълнят дефицитите в бюджетите си чрез данъци върху онлайн услугите. Но САЩ считат това като опит за отнемане на процент от печалбите на своите компании и обмислят ответни мерки срещу десет предложения за "интернет" данъци. На 10 юли САЩ заявиха, че ще отговорят на данъка на Франция, като ударят френските луксозни стоки като чанти, червила и сапуни с мита от 25%. Ако не се постигне примирие, тарифите ще влязат в сила през януари.

Изоставане от развитието на технологиите

Основната причина за спора е недостатък в международната данъчна система. За да се избегне данъчното облагане на бизнеса два пъти, правителствата обикновено прилагат корпоративния данък за фирми, които имат законна регистрация на територията на страната или имат местна физическа база и свързват облаганата сума с местоположението на активите и производството. Но сега много компании предоставят онлайн услуги и могат да прехвърлят интелектуалната собственост към страни с ниски данъчни режими с едно натискане на бутона. Така тази система, предназначена да спре твърде голямото данъчно облагане на печалбата, позволява компаниите да се облагат твърде малко.

Данъчните убежища

През 2017 г. 40% от печалбите, реализирани от международни фирми извън тяхната страна, бяха преместени в данъчни убежища, смятат Томас Торслов, сега в датското министерство на данъчното облагане, и Людвиг Виер и Габриел Зукман от Калифорнийския университет в Бъркли. Това означава повече от 200 млрд. долара пропуснати данъчни приходи, което се равнява на 10% от световните постъпления от корпоративен данък. Сумата е относително малка. За сравнение - правителствата в световен мащаб са задействали стимули от 5.4 трлн. долара в отговор на пандемията от коронавирус. Но въпросът е символичен и дразни данъкоплатците, които трябва да запълнят дупката.

Вече няколко години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която членуват най-развитите страни, съветва правителствата с надеждата да запълни течовете. Идеята беше на срещата на Г-20 да се положат основите, така че на срещата на ОИСР, планирана за октомври, да се реши проблемът.

Какво се предлага

Разговорите обхващат две предложения, или стълбове според ОИСР. Първото е предназначено да насочи повече от глобалния данък към местата, където живеят клиентите на дигиталните фирми. Корпоративното данъчно задължение ще зависи не от това дали компаниите физически присъстват в дадена държава, а от това дали те имат "устойчиво и значително участие" на нейна територия. Вторият стълб установява глобален минимален данък. ОИСР смята, че двете предложения могат заедно да повишат приходите от корпоративен данък с до 4%.

За втория стълб има по-голям шанс да бъде постигнато съгласие - и би донесъл повече приходи. Идеята за въвеждане на глобален минимум е по този начин да се намалят стимулите на компаниите да прехвърлят печалбите в юрисдикции с ниски данъци. Все още обаче трябва да се следят компаниите за нарушения. Но е необходимо да се постигне някакво споразумение дори само защото правителствата могат да въведат сами данъци и вече го правят. Американците например въведоха своя версия през 2017 г. с данък върху глобалния нематериален доход. Страните с данъчни облекчения могат да предложат всички бонуси, които искат, но американските компании все още са изправени пред поне 10.5% данък в САЩ върху парите им в чуждестранните филиали.

Това може да обясни защо финансовият министър на САЩ Стивън Мнучин беше положително настроен по отношение на втория стълб миналия месец. Но той иска да забави разговорите за първия. През декември Мнучин предложи новата система да бъде незадължителна за американските фирми. Предложението, което в действителност ще доведе до нови правила, беше лошо прието от други страни. Но както изглежда, планът на ОИСР е небалансиран: той изисква от САЩ да предаде правото да облага с данъци компаниите си на други страни, без да получава много в замяна.

Без споразумение за стълб, който да реши данъчните задължения, ще се стигне до раздвояване на схемите за цифрово данъчно облагане. (Решителността на Европейския съюз да приложи такъв данък може би е е станала по-голяма след загубата на 15 юли на голямото данъчно дело срещу Apple.) Отделните данъци ще са много по-груба корекция от решението за общ данъчен стълб. Компаниите могат да се сблъскат с куп от наложени данъци от различни страни. Данъците ще се прилагат върху приходите, а не върху печалбите и често ще се опитват да фаворизират местни компании. Всичкото това е перфектна рецепта за глобален търговски конфликт.

Планът на ОИСР изисква от САЩ да предадат правото да облагат с данъци компаниите си на други страни, без да получават много в замяна.

Ако не се постигне договореност, може да се стигне до нов глобален търговски конфликт.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Основният фокус на министрите на финансите на страните от Г-20 по време на срещата на 18 и 19 юли беше избягването нова търговска война. Правителствата по света планират да запълнят дефицитите в бюджетите си чрез данъци върху онлайн услугите. Но САЩ считат това като опит за отнемане на процент от печалбите на своите компании и обмислят ответни мерки срещу десет предложения за "интернет" данъци. На 10 юли САЩ заявиха, че ще отговорят на данъка на Франция, като ударят френските луксозни стоки като чанти, червила и сапуни с мита от 25%. Ако не се постигне примирие, тарифите ще влязат в сила през януари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK