Европейският план "Маршал"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Парите от ЕС и моделът "Борисов"

Европейският план "Маршал"

Тандемът "Меркел – Макрон" показа, че може да работи с бързина и решимост, които доскоро изглеждаха невъзможни.

Европейският план "Маршал"

Въпреки постигнатото споразумение за спасителния фонд за 750 млрд. евро дълбоките различия сред европейските лидери остават

Кирил Кирчев, Марина Станева
4610 прочитания

Тандемът "Меркел – Макрон" показа, че може да работи с бързина и решимост, които доскоро изглеждаха невъзможни.

© Reuters


Това беше втората най-дълга среща в историята на ЕС. След четири дни на безкрайни преговори, напрегнати работни вечери и извънредни двустранни договорки европейските лидери най-накрая отговориха на призивите на германския канцлер Ангела Меркел и на френския президент Еманюел Макрон за пакет от 750 млрд. евро, който да помогне на икономиките в ЕС да се възстановят от удара от коронавируса. Сделката показа, че членовете на съюза проявяват солидарността, необходима за колективно реагиране на криза от такъв мащаб, но същевременно тя беше трудно сключена и осветли вътрешните разцепления. Те са по оста север и юг, както и изток и запад, което твърде често подкопава общата цел и ограничава възможността за действие.

Създаването на фонд за възстановяване от коронавируса се основава на предложението на Меркел и Макрон. Това беше техният отговор на заплахата, че заразата може да изостри икономическото разделение в ЕС, тъй като тежко засегнатите от вируса държави и тези с големи дългове са изправени пред много по-дълбока рецесия от страните с по-малко здравни проблеми и по-нисък дълг.

"Общият резултат не е този, на който се надяваха повечето еврочленки. Той обаче беше посрещнат като триумф в Париж, Берлин и други държави, които залагат на по-мощен и по-федерален ЕС", отбелязва сп. Economist. Пред в. Financial Times зам.-директорът на института Bruegel Мария Демерцис посочва: "Ако преди година ми бяхте казали, че ЕС ще се договори за такова масивно издаване на колективен дълг в комбинация с новия седемгодишен бюджет от 1.074 трлн. евро, щях да кажа, че сънувате. Пакетът може официално да е временна кризисна мярка, но може да стане постоянна въпреки скептицизма на някои членки."

Сблъсък на различните концепции за Европа

След срещата в Брюксел Макрон призна, че преговорите са били "белязани от трудности, понякога от сблъсъци и различни концепции за Европа". Италианският премиер Джузепе Конте стигна дори по-далеч, като обвини някои от страните членки, че "изнудват Европа". Трябва да се отбележи обаче, че дълбоките различия не изтриват политическата значимост на момента, а именно, че ЕС пое по пътя на фискалните трансфери и на издаването на колективен дълг - нещо, което досега беше само надежда на федералистите. Но не трябва и да се забравя, че идеологическите разцепления не са изчезнали - споразумението за възстановителния фонд може и да ги е посмекчило, в същината си обаче остават неразрешени.

Европейската комисия първоначално беше предвидила 500 млрд. евро безвъзмездни средства и 250 млрд. евро заеми. Най-важното е, че пакетът трябваше да бъде финансиран с облигации, емитирани от комисията - така за първи път страните от ЕС ще издадат такова огромно количество колективен дълг.

Но на предложението за отпускане на безвъзмездни средства силно се противопоставиха група по-богати страни, предимно северни и нетни платци в бюджета на ЕС, наречени "пестеливите". Водената от Нидерландия група включва още Австрия, Дания, Швеция и Финландия. Нидерландският премиер Марк Рюте настояваше, че страните, получаващи грантове, трябва да провеждат икономически реформи и всяка отделна държава трябва да има правото да наложи вето на плана на всяка друга как да изразходва помощта, ако тя не провежда реформи. Тъй като срещата в Брюксел се проточи четири дни, държавите, които най-много имат нужда от еврофинансиране - Италия, Испания и Португалия, упрекнаха "пестеливите", че не правят компромиси.

В крайна сметка тези спорове бяха решени чрез старомодна търговия - Рюте и останалите страни от неговата група успяха да намалят размера на безвъзмездните средства до 390 млрд. евро, докато заемите бяха увеличени на 360 млрд. евро. Те получиха и отстъпки в нетните си вноски в бюджета на ЕС. За да бъдат задоволени всички искания, в крайна сметка в общия бюджет на ЕС за следващите седем години бяха направени съкращения на средствата за научни изследвания, индустриални инвестиции, развитие на селските райони и други. Според анализаторите тези орязвания в други части от бюджета ще навредят на съюза в дългосрочен план.

Сделката беше постигната и за сметка на двусмисленост по въпроса за обвързването на изплащането на средства с върховенството на закона. Европейските лидери се договориха една държава да може да бъде обявена за нарушителка чрез вот с квалифицирано мнозинство, но точната форма на този механизъм ще се нуждае от одобрението на правителствата в ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан обяви, че е постигнал "голяма победа", като е "спрял обвързването на европомощта с начина на управление". И докато неговото твърдение е оспорвано от някои в съюза, сключеното споразумение оставя отворен въпроса дали Брюксел има желанието или инструментите да се справи с тези членки, които системно подкопават демокрацията. Роса Балфур, директор на Carnegie Europe, смята, че макар "песимистите" да твърдят, че Орбан "е спечелил на всички фронтове", все още има възможност за "остър механизъм", който да защити върховенството на закона. "Това ще изисква едни солидни ЕК и страни членки, които да гарантират, че той е прилаган на практика", посочва тя пред Financial Times.

Според Аделина Марини, главен редактор на euinside.eu, повечето международни журналисти са били фокусирали твърде много върху съпротивата на "пестеливите" държави срещу по-голямото количество грантове, но те също така са настоявали и за обвързването на тези пари с върховенството на закона. "За мен поведението на "скръндзите" е повече от конструктивно и добре, че ги имаше. Това вдигна значително демократичната легитимност в самия Европейски съвет, който досега винаги е бил в сивата зона на европейската демокрация. С други думи, орбаноидите определено не печелят. Или поне не засега. И това дължим на "скръндзите", както и до голяма степен на Франция", коментира Аделина Марини.

Не всички мнения обаче са толкова положителни. "В известен смисъл всички спечелиха по малко - Орбан със сигурност, Рюте също, освен това Меркел и Макрон. Тоест има много малки победители и един голям губещ, който е Европа. Дори да имаше резултат от срещата, видяхме картината от Брюксел. Преди няколко месеца всички бяхме по балконите, ръкопляскахме и показвахме солидарност, а сега имахме четири дни на наистина агресивни дискусии и орязване на средствата", казва пред "Капитал" Улрике Геро, директор на Департамента по европейски политики и изследване на демокрацията към Дунавския университет в Кремс, Австрия.

Фондът в числа

Договорената спасителна програма е еквивалентна на 4.7% от БВП на ЕС - значима сума, която се добавя към големите стимулиращи пакети на всяка страна. Тя е добра новина и за финансовите пазари, защото ЕС за първи път издаде толкова мащабен единен заем, което ще осигури значителни фискални ресурси за борба с рецесията. Съпротивата на Рюте и колегите му от "пестеливите" страни се базираше на това, че след като Европа се съгласи да използва колективен дълг веднъж, вероятно ще го направи отново. За привържениците на по-силен ЕС това не е притеснение, а надежда, защото съюзът реално е изправен пред най-голямата рецесия от десетилетия.

Парите от фонда трябва да се използват ударно през следващите две години - 70% до края на 2022 г., а остатъкът през следващата. Целта на ЕК е по този начин държавите да успеят да изплуват от кризата - последните прогнози на Брюксел са, че връщане към икономическото ниво от края на 2019 г. ще има в най-добрия случай в края на 2022 г., и то ако заразата бъде овладяна и не се стигне до нови вълни и карантинни мерки.

Пари срещу реформи

Водачът на "пестеливите държави" - нидерландският премиер Марк Рюте, стана известен като "Г-н Не, не, не!"
Източник: Reuters

Успех за "пестеливите" държави, които успяха да намалят с над 100 млрд. първоначално планираните грантове, е и въвеждането на т.нар. извънредна спирачка - средствата от кризисния фонд да се отпускат срещу реформи, но всяка страна да може да сигнализира, ако смята, че някоя членка не изпълнява ангажимента си, като така може да предизвиква дебат на ниво икономически министри или държавни и правителствени ръководители. Това е компромис с настояването на Нидерландия всяка държава да може да налага вето на отпускането на средства за страна, за която смята, че не осъществява обещаните реформи.

На практика сега парите ще бъдат отпускани без строгия надзор, който обтегна отношенията между ЕС и Гърция по време на дълговата криза. От правителствата ще се очаква да изготвят сами своите планове за възстановяване, включително насърчаващи растежа мерки. Ако една държава се съмнява в ангажиментите на друга да се реформира, тя може да забави изплащанията до три месеца и да отнесе въпроса към лидерите на ЕС за дебат. Това може да доведе до безкрайни спорове на срещите в Брюксел, но на практика не е националното вето спрямо плановете за харчене, искано от Нидерландия.

Всъщност проблемът с липсата на реформи е един от големите за членките на ЕС след финансовата криза. Европейските правителства разчитат основно на подкрепата на Европейската централна банка и евтиното финансиране, а заради страха от загуба на избори не провеждат необходими реформи, за което многократно призоваваше бившият президент на централната банка на еврозоната Марио Драги, а сега и неговият наследник Кристин Лагард. Брюксел също така отдавна има проблем с по-скоро формалния контрол над изразходването на евросредствата. Чиновниците в ЕК нямат интерес да са толкова стриктни поради простата причина, че фондовете се пълнят от данъците на всички европейски граждани и компании, а не от Брюксел. Така например милиарди евро се наливат в проекти, които реално не увеличават конкурентността на региона или страната, като в най-добрия случай имат еднократен ефект за съответната икономика. За този избор обаче са отговорни националните правителства, които определят приоритети за финансиране.

В заключение може да се обобщи, че договорената сега сделка осветли множеството различия в ЕС - между "пестеливите" северняци и "нуждаещите се" южняци, както и между западните "платци" и източните популисти. Но все пак в този случай съюзът демонстрира бързина и решителност, които доскоро изглеждаха невъзможни.

Германски завой на 180 градуса

В развилата се световна пандемична криза Меркел бързо осъзна, че коронавирусът ще удари тежко целия ЕС без значение как ще се развие заразата в отделните страни. Ако големите икономики страдат по-съществено от затворените предприятия, малките и отворените страни търпят щети от техните проблеми, защото износът за тях рязко намалява. Това накара Берлин да промени позицията си на 180 градуса от времето на дълговата криза и заедно с Париж да предложи възстановителен фонд, който да се финансира с общи еврооблигации, издадени от ЕК. Това може да се приеме като добро намерение, защото дава възможност на по-слабите икономики като българската да получат сериозни средства, които няма как да си осигурят на такава цена от други източници. По-богатите страни - не само Германия и Франция, разполагат с далеч по-големи финансови възможности да се противопоставят на кризата. А така се създава сериозна предпоставка след пандемията пропастта между развитите страни и догонващите ги в ЕС да се увеличава. Ако планът сработи, това означава да се повиши отново търсенето на стоки и услуги в съюза.

Какво включва

(За какво ще се използват 750 млрд. евро от фонда за възстановяване Next Generation EU)

- Фондът за възстановяване и устойчивост е най-голямото перо - грантовете и заемите, за които се договириха лидерите в Брюксел - 672.2 млрд. евро.

- ReactEU е нова инициатива, която се прицелва в най-тежките поражения на кризата, сред които младежката безработица, като увеличава парите за кохезия - 47.5 млрд. евро.

- Фондът за справедлив преход се отнася до инициативите за постигане на въглеродна неутралност - 10 млрд. евро.

- Перото "Развитие на селските райони" трябва да подкрепи именно тях в структурните промени, необходими за опазването на биоразнообразието и борбата с климатичните промени - 7.5 млрд. евро.

- InvestEU е водещата програма за инвестиции на ЕС, започнала като "Плана Юнкер" - 5.6 млрд. евро.

- "Хоризонт Европа" разпределя финансирането на научните програми - 5 млрд. евро.

- RescEU е механизмът за гражданска защита на ЕС, който трябва да подготви съюза за бъдещи кризи - 1.9 млрд. евро.

Източник: ЕК

Очаквано възстановяване

(Кога БВП на страните от Г-7 ще се върне на нивото отпреди коронавируса)

САЩ - трето тримесечие 2022 г.

Германия - четвърто тримесечие 2022 г.

Франция - четвърто тримесечие 2022 г.

Италия - трето тримесечие 2024 г.

Великобритания - четвърто тримесечие 2023 г.

Япония - четвърто тримесечие 2024 г.

Канада - четвърто тримесечие 2022 г.

Източник: Economist Intelligence Unit

Това беше втората най-дълга среща в историята на ЕС. След четири дни на безкрайни преговори, напрегнати работни вечери и извънредни двустранни договорки европейските лидери най-накрая отговориха на призивите на германския канцлер Ангела Меркел и на френския президент Еманюел Макрон за пакет от 750 млрд. евро, който да помогне на икономиките в ЕС да се възстановят от удара от коронавируса. Сделката показа, че членовете на съюза проявяват солидарността, необходима за колективно реагиране на криза от такъв мащаб, но същевременно тя беше трудно сключена и осветли вътрешните разцепления. Те са по оста север и юг, както и изток и запад, което твърде често подкопава общата цел и ограничава възможността за действие.

Създаването на фонд за възстановяване от коронавируса се основава на предложението на Меркел и Макрон. Това беше техният отговор на заплахата, че заразата може да изостри икономическото разделение в ЕС, тъй като тежко засегнатите от вируса държави и тези с големи дългове са изправени пред много по-дълбока рецесия от страните с по-малко здравни проблеми и по-нисък дълг.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK