Американската икономика се е сринала с 32.9% през второто тримесечие

Мащабният срив слага край на надеждите за V-образно възстановяване

Американската икономика се е свила с 32.9% на годишна база през второто тримесечие, показват предварителните правителствени данни. Това е най-мащабният еднократен икономически срив в историята на страната, като за три месеца е била изтрита една трета от общия брутен вътрешен продукт (БВП) - постижение, което не се е случвало дори по време на Голямата депресия. Така и съвсем официално САЩ са в рецесия, след като през първото тримесечие спадът на икономиката бе 5%. Донякъде успокояващ момент е, че предварителните очаквания бяха за контракция от 34.5%.

Причината за контракцията е, общо казано, една: COVID-19, който затвори цялата страна, а в един момент близо 95% от населението беше под различна форма на карантина. Това доведе до затваряне на огромен брой бизнеси, както и на невиждан досега в историята скок на броя хора, обявили се за безработни. През февруари нивото на безработица в страната бе около историческия минимум - 3.5%. За два месеца то скочи до 14.7%, а по последни данни в момента е 11.1%.

Освен бизнес активността има рязък спад в потребителските разходи, които са ключови за щатската икономика, допринасяйки с две трети за нея - за тримесечието те са надолу с 34.6%. За разлика от предишни рецесии, когато основни движещи фактори бяха производството и спадът в запасите, сега корона кризата удари потреблението, след като американците бяха принудени да седят вкъщи през март и април. Фактор, който повлия и на други големи икономики.

САЩ са безспорно най-силно засегнатата страна в света от коронавируса, с общо 4.44 млн. заразени и над 151 хил. смъртни случая. Нещо повече - докато на повечето места в света заразата бе овладяна и броят на дневно заразените бе свален, САЩ продължават да отбелязват нови рекорди по брой заразени, а смъртните случаи се увеличават с около хиляда на ден.

Въпреки че пазарите са изконсумирали предварително новината, реалните данни оцветиха индексите на Уолстрийт в червено. Това до голяма степен се дължи и на охладения оптимизъм по време на срещата на Федералния резерв.

Краят на надеждите

Лоши данни дойдоха в четвъртък и в други направления: производството в страната се е сринало с 9.5%, най-лошия удар от 1947 г. насам, а броят на обявилите се за безработни през последната седмица остава висок - 1.43 млн. души, повече, отколкото седмица по-рано. Тези данни слагат край на надеждите и на икономисти, и на политици, че е възможно V-образно възстановяване, при което икономиката се връща на нивото си след еднократна контракция.

Положението може да стане и по-лошо за безработните в страната, които досега се възползваха от историческия икономически пакет на Конгреса, приет през март, който удвои помощите за безработни - но само за три месеца, които изтичат в края на юли.

Вчера Федералният резерв остави непроменени основните лихвени проценти. Централната банка печата рекордно количество пари от март месец насам, като в най-тежките дни през март и април вливаше по трилион долара в икономиката всеки ден. Президентът на Фед Джером Пауъл снощи отново предупреди, че нарастващия брой случаи на заразени с коронавируса - и, общо казано, невъзможността пандемията да бъде овладяна - ще продължи да тежи на икономиката и потенциала за бързо възстановяване.