Правителствата не трябва да се изкушават от безплатните пари

Преобладаващо мнение е, че правителствата пропиляха световната финансова криза през 2007-2009 г., тъй като не успяха да преосмислят паричната си политика след възстановяването. Никой няма да каже същото за кризата, причинена от пандемията от COVID-19. Ситуацията се сведе до отчайваща борба за приемане на политики, които само допреди няколко месеца бяха или немислими, или крайни. В резултат се наблюдава дълбока промяна в икономиката, която се случва само веднъж на поколение. Подобно на 70-те години на миналия век, когато кейнсианството отстъпи мястото на суровия монетаризъм на Милтън Фридман, или на 90-те години, когато централните банки получиха своята независимост, пандемията бележи началото на нова ера. Нейният основен проблем ще бъде управляването както на възможностите, така и на големите рискове, произтичащи от огромната държавна намеса в икономиката и финансовите пазари.

Тази нова епоха има четири определящи характеристики. Първата е внушителните размери на днешните държавни заеми и на пръв поглед неограниченият потенциал за още. Международният валутен фонд прогнозира, че тази година богатите страни ще заемат 17% от комбинирания си БВП за финансиране на 4.2 трлн. долара допълнителни разходи и намаляване на данъците, за да стимулират икономиката.