Втората характеристика е въртенето на печатните преси. В САЩ, Великобритания, еврозоната и Япония централните банки през тази година създадоха нови резервни пари на стойност около 3.7 трлн. долара. Голяма част от тях се използва за закупуване на държавен дълг, което означава, че централните банки негласно финансират стимулите. Резултатът е, че дългосрочните лихвени проценти остават ниски дори при увеличаване на публичния дълг.

Нарастващата роля на държавата

Нарастващата роля на държавата като главен разпределител на капитала е третият аспект на новата ера. За да предотврати кредитна криза, Федералният резерв на САЩ, действайки заедно с Министерството на финансите, се насочи към финансовите пазари и изкупува облигации на AT&T, Apple и дори Coca-Cola и заема средства директно на всички - от дилъри на облигации до болници с нестопанска цел. Фед и Министерството на финансите сега общо държат 11% от американския корпоративен дълг. В богатия свят правителствата и централните банки следват този пример.

Последната характеристика е най-важната: ниската инфлация. Липсата на възходящ натиск върху цените означава, че няма незабавна необходимост от забавяне на растежа на балансите на централните банки или от вдигането на краткосрочните лихви от дъното им около нулата. Следователно ниската инфлация е основната причина да не се притеснявате за публичния дълг, който благодарение на приспособимата парична политика сега струва толкова малко за обслужване, че изглежда като безплатни пари.

Труден път към нормалното

Не се заблуждавайте, че ролята на държавата магически ще се върне към нормалното, когато пандемията премине и безработицата спадне. Да, правителствата и централните банки могат да намалят своите разходи и гаранции. Но новата ера на икономиката отразява кулминацията на дългосрочните тенденции. Още преди пандемията инфлацията и лихвените проценти бяха ниски въпреки бума на работните места. Днес пазарът на облигации все още не показва признаци на притеснения от дългосрочна инфлация. Ако това е така, бюджетният дефицит и печатането на пари може да се превърнат в стандартните инструменти за управляването на паричните политики в продължение на десетилетия.

В същото време нарастващата роля на централните банки на финансовите пазари отразява стагнацията на функцията на банките като посредници и възхода на иновативните и сенчестите банки на капиталовите пазари. В миналото, когато търговските банки управляваха основния капитал, централните банки действаха за тях като кредитори в краен случай. Сега централните банки все по-често трябва да си "изцапат ръцете" на Уолстрийт и на други места, като действат като гигантски "участници на пазара в крайни случаи".

По-широкият и по-дълбок обхват на държавната намеса в цялата икономика все пак създава някои възможности. Ниските лихвени проценти правят по-евтино за правителството да взема заеми за изграждане на нова инфраструктура - от научни лаборатории до електрически мрежи, което ще стимулира растежа и ще се справи със заплахи като пандемията и изменението на климата. Със застаряването на населението увеличаването на разходите за здравеопазване и пенсии е неизбежно - ако произтичащите от това дефицити помогнат да осигурят необходим стимул за икономиката, то е още една причина в подкрепа на увеличаващата се държавна намеса в икономиката.

Но новата ера също съдържа сериозни рискове. Ако инфлацията скочи неочаквано, цялата планина от дълг ще се разклати, тъй като централните банки ще трябва да повишат лихвени проценти и от своя страна да изплащат огромни суми за лихви по новите резерви, които са натрупали за закупуване на облигации. И дори инфлацията да остане ниска, новите системи са уязвими от намесата на лобисти, синдикати и други играчи.

Един от основните плюсове на монетаризма беше, че увеличаването на участието на политиците в макроуправлението доведе до безкрайни възможности за тях да вземат определящите решения на пазара. Те решават кои фирми получават данъчни облекчения и на кои работници трябва да се плащат от държавата, за да изчакат отново да се появят старите им работни места. Скоро някои заеми за частния сектор ще се влошат и тогава правителствата ще трябва да избират кои фирми да фалират. Когато парите са безплатни, защо да не спасите всички компании, да осигурите старите работни места и да спасите инвеститорите?

Въпреки огромните възможности с новите стимули, това се превръща в рецепта за изкривени пазари, огромен морален риск и нисък растеж. Страхът от късогледството на политиците беше причината много държави да делегират правомощията си към независимите централни банки, които разполагаха с един лесен инструмент - лихвените проценти, за управлението на икономическия цикъл. Въпреки това днес лихвените проценти, които са близки до нула, изглеждат безсилни и директорите, които управляват централните банки в света, са по-скоро служители, работещи за правителствена институция за управление на дълга.

Безплатни пари и безплатен обяд

Всяка нова ера на икономиката е изправена пред ново предизвикателство. След 30-те години задачата беше да се предотвратят икономически депресии. През 70-те и началото на 80-те години светият граал беше да се прекрати стагфлацията. Днес задачата за създателите на политики е да направят рамка, която позволява да се управлява бизнес цикълът и да се преодолеят финансовите кризи без политизирано поглъщане на икономиката. Това може да включва делегиране на фискална огнева мощ на технократите или реформиране на финансовата система, за да се даде възможност на централните банки да приемат дълбоко отрицателни лихви и да се използва революционното пренасочване на потребителите от стария стил банкиране към финтех и цифровите плащания. Промените са големи. Провалът ще означава, че за безплатните пари в крайна сметка ще трябва да платим потресаваща цена.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved