Фондът за възстановяване на ЕС съживява дебата за общите данъци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фондът за възстановяване на ЕС съживява дебата за общите данъци

Reuters

Фондът за възстановяване на ЕС съживява дебата за общите данъци

Но за всеки предложен данък може да бъде наложено национално вето

The Economist
3863 прочитания

Reuters

© Reuters


Според Бенджамин Франклин нищо на този свят не е сигурно освен смъртта и данъците. Но г-н Франклин никога не се изправял срещу правилото за единодушие на Европейския съюз (ЕС). Еврократите отдавна се стремят да увеличат бюджета на ЕС със "собствени ресурси", т.е. приходи, които се натрупват в него, а не парични средства, предоставени от държавите членки въз основа на националния доход. Но почти всеки опит за централизиране на данъчното облагане се разпада под натиска на националното вето. Последната голяма реформа за осигуряването на средствата в бюджета на ЕС беше преди повече от три десетилетия.

Откъде ще дойдат допълнителните средства в бюджета

Някои смятат, че увеличаващите се заеми в съюза ще доведат до ускорение на разговорите. На 21 юли 27-те национални лидери на ЕС се съгласиха да разрешат на Европейската комисия да заеме до 750 млрд. евро от финансовите пазари и да раздаде повече от половината под формата на безвъзмездни заеми, за да помогне на държавите да се възстановят от рецесията, причинена от COVID-19.

Останалата част са кредити, погасяването на които ще започне едва през 2028 г., а нови "собствени ресурси" според лидерите на държавите членки трябва да допринесат за европейския бюджет. Някога скептични към идеята, някои държави сега откровено подкрепят общоевропейския данък. "Страните виждат по-ясно, че данъците ще трябва да бъдат събирани от ЕС или да бъдат включени в националните вноски", смята Марио Монти, бивш италиански премиер, който не подкрепи идеята за европейски данък през 2017 г. За феновете на "повече Европа" общ данък в комбинация с общия дълг биха били решаваща стъпка към утвърждаване на фискалния съюз.

Силата на националното вето

Данъкът на ЕС за пластмасовите отпадъци може да насочи около 7 млрд. евро годишно към бюджета на съюза от 2021 г. Но ангажиментът на отделните страни към сделката варира. Логиката на националното вето не се е променила, отбелязва Еулалия Рубио от института "Жак Делор". Всяко предложение среща противопоставяне на едно или друго правителство. Една от идеите е приходите от схемата на ЕС за намаляване на вредните газове да се насочат към Брюксел. Но това може да лиши националните бюджети от доходи и Германия и Полша са скептични.

За феновете на "повече Европа" общ данък в комбинация с общия дълг биха били решаваща стъпка към утвърждаване на фискалния съюз.

Друга идея е данък "единен пазар" върху компаниите. Но нидерландците и ирландците не са склонни да притискат своите фирми от страх да не ги загубят. Някои страни членки отдавна облагат с данък финансовите транзакции. Но както споделя Джеймс Тобин, един от радетелите на данъка върху финансовите транзакции, идеята за налог е като чудовището от Лох Нес - понякога се появява за кратко, а след това изчезва с години.

Националните вета могат да направят данъчното облагане на чуждестранните компании да изглежда като привлекателна идея. Европейските лидери казаха, че ще се опитат да приложат два такива данъка до 2023 г. Първият е "механизъм за коригиране на въглеродните емисии" (мито върху вноса, който вреди на климата), който може да осигури от 5 до 14 млрд. евро годишно. И вторият - не дотолкова широко приетият данък върху (главно американски) технологичните компании. Но и тези два данъка се сблъскват с проблеми. Механизмът за облагане на "вредните" за климата стоки е дяволски труден за проектиране и ще бъде оспорван от Световната търговска организация. Противопоставянето на САЩ срещу цифров данък е спряло успореден подобен процес в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и е стопирало за момента правителствата, които се опитват да налагат свои собствени версии на данъка.

Трудно решение

Вноските на страните членки въз основа на националния доход отдавна съставляват по-голямата част от бюджета на ЕС (вижте графиката). На всеки седем години държавите в ЕС договарят незначителни корекции във вноските; срещите на върха за бюджета са изтощителни, но правителствата успяват да намерят общ език. Инвестирането на нови собствени ресурси би приобщило страните - членки на съюза, смята Валери Айер, френски евродепутат, и би дало предимство на общите приоритети, като например климата. Европейският парламент, който трябва да одобри постигнатото миналия месец споразумение, ще се стреми да гарантира, че правителствените обещания за собствените ресурси не са "напразни", добавя тя. И все пак Европейският парламент не може да принуди страните членки да приемат мярката.

Ако дискусията за приноса на собствените ресурси в бюджета на ЕС се провали, страните могат просто да плащат повече в следващия бюджет, за да изплатят дълга, натрупан за създаването на възстановителния фонд. Но историята показва, че правителствата под фискален натиск предпочитат да намалят разходите на ЕС, казва г-жа Рубио. За да се договори създаването на фонда, бяха намалени някои съвместни инвестиции, като например за научни изследвания. Все пак много неща може да се случат преди 2028 г. - преди година изглеждаше като немислима идея ЕС да заеме от пазара и да преразпредели стотици милиарди евро. "Темата за собствените ресурси никога не е била привлекателна, казва г-н Монти. Сега започва да се харесва."

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Според Бенджамин Франклин нищо на този свят не е сигурно освен смъртта и данъците. Но г-н Франклин никога не се изправял срещу правилото за единодушие на Европейския съюз (ЕС). Еврократите отдавна се стремят да увеличат бюджета на ЕС със "собствени ресурси", т.е. приходи, които се натрупват в него, а не парични средства, предоставени от държавите членки въз основа на националния доход. Но почти всеки опит за централизиране на данъчното облагане се разпада под натиска на националното вето. Последната голяма реформа за осигуряването на средствата в бюджета на ЕС беше преди повече от три десетилетия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK