"По време на управлението си Абе се сблъска с министерски оставки и скандали, но неговите "тефлонови" качества бяха подсилени от отсъствието на заслужаваща доверие опозиция", обобщава анализ на в. Guardian. Оставката му слага край на управленски период, който започна с обещания за реформа на икономиката след десетилетия на стагнация, за противопоставяне на нарастващото влияние на Китай в региона и за стимулиране на японските сили за самоотбрана.

Абе слиза от поста със смесена оценка у дома и в чужбина на постигнатото. Това, за което силно съжалява, е, че не е успял да изпълни намерението си за ревизия на пацифистката конституция на страната. Въпреки че не можа да пренапише текста й, той използва контрола си над парламента, за да прокара закон през 2015 г., позволяващ на въоръжените сили да се включват в колективна самоотбрана, тоест правото да се притекат на помощ на съюзник, дори когато самата Япония не е атакувана. В икономически план Абе въведе огромни фискални стимули и парично облекчение по-рано при управлението си, но се успя да изпълни т.нар трети стълб на своята програма, станала известна като Абеномика - структурни реформи, насочени към разрешаването на проблемите със застаряващото японско население и с липсата на жени на висши позиции.

Цели във външната политика

Що се отнася до външната политика, Абе постигна леко затопляне в отношенията с Китай, които бяха достигнали историческо дъно заради припокриващи се претенции за острови в Източнокитайско море. Но същевременно връзките между Япония и Южна Корея не са добри, тъй като двете държави не успяха да разрешат спора си относно военновременната сексуална и трудова експлоатация.

Според Guardian Абе е отишъл по-далеч от всеки друг лидер на голяма икономика в опитите си да спечели симпатията на американския президент Доналд Тръмп, използвайки споделената им любов към голфа, за да подчертае важността на ангажиментите на САЩ към Япония. Причина за това са както все по-влиятелният Китай, така и ядрените амбиции на Северна Корея.