От какво се страхуват автократите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

От какво се страхуват автократите

От какво се страхуват автократите

Бухалките и спринцовките може да задържат Лукашенко и Путин на власт. Но за колко още?

The Economist
3150 прочитания

© RIA Novosti


Няма нищо по-вдъхновяващо от това хората да излязат на улицата в защита на свободите си - и нищо не ужасява така диктаторите, срещу които те се опълчват. Напомняйки за бунтовете от 1989 г., стотици хиляди души излизат на протест в Беларус въпреки заплахата от държавно насилие след нагласените президентски избори. В руския град Хабаровск десетки хиляди шестват седмица след седмица в протест срещу ареста на местния губернатор и налагането на волята на Москва в избора им. Владимир Путин очевидно се чувства разклатен. Защо иначе неуморният борец против корупцията и най-популярен съперник на Путин за президентския пост Алексей Навални лежи отровен в берлинска болница?

Режимите, които управляват чрез страх, живеят в постоянен страх. Те се страхуват, че един ден хората няма повече да търпят лъжите, кражбите и бруталността им. Те се опитват да останат вкопчени във властта чрез пропаганда, преследване на инакомислещите и протекция за удобните. Все повече и повече обаче изглежда, че Путин е останал без полезни номера, а проблемният му съюзник в Миннск Александър Лукашенко - без повече възможности да се задържи на власт. Ето защо и на двамата им се налага въпреки да разчитат на бухалката и на спринцовката. А с проточването на протестите сигурно вече се чудят дали оторизираното от държавата насилие може да опази режимите им.

И двамата лидери дойдоха на власт обещавайки да спрат хаоса облекчат хаоса след разпада на СССР. Путин предложи на руснаците сделка - стойте извън политика и ще получите ред и по-добри заплати. Лукашенко обеща приемственост на управлението в съветски стил. Путин имаше късмет, че цените на петрола скочиха и останаха дълготрайно високи след като взе властта. Редовите руснаци спечелиха от това (но въобще не толкова, колкото офицерите на режима). Путин построи държава на мафията, а Лукашенко - старомодна диктатура. И двамата демонстрират фасада на сила чрез питомните си медии - Лукашенко тази седмица дори се снима театрално с автомат Калашников в ръка, с който се изправя срещу мнимия западен заговор за свалянето му от власт.

Нито един от двата режима обаче няма капацитета да се самореформира. Те може единствено да използват държавните телевизии, за да обявяват виртуална промяна.

Режимите, които управляват чрез страх, живеят в постоянен страх.

Да вземем икономиката. Беларус e запазил опростена и изкривена адаптация на старата съветска система. Износът на страната се състои главно от поташ (калиев карбонат) и продукти от преработката на руски петрол. Икономиката на Русия е различна - по-отворена и не толкова монолитна, но стратегическити водещи бизнеси в индустрията и финансите са в ръцете на олигарси от доверения кръг на Кремъл. По тази причина Путин не може да осигури истинска среда на конкуренция и динамизъм за бизнеса без да разстрои връзките, които го държат на власт. Той не успя да диверсифицира упованието в износа на въглеводороди, заради което скорошният двоен шок от ниски цени на петрола и пандемията с covid-19 вкара икономиката на страната в дълбока криза. А докато коланите се затягат, Путин няма какво друго да предложи на хората освен национализъм и носталгия.

Този коктейл губи силата си. През последните две десетилетия пропагандата на Путин изгради едно въображаемо велико минало на руската държава, изпълнено със слава, изобилие и сигурност от времената на съветската и царистката империя. Режимът му е пионер в дезинформацията. Той изобрети фабриката за тролове и създаде медийна среда, в която, както един коментатор посочи, "нищо не е истина и всичко е възможно". И въпреки всичко посланието на Путин вече изглежда уморено и бледо пред това на Навални, чийто популярни видеа в YouTube резонират с растящото чувство на разочарование в обществото. Видеата на Навални също така са основани на изчерпателни разследвания в корупционните практики на режима - и следователно, на реалността.

Путин и Лукашенко се провалят не само в това да доведат до някакво икономическо и културно обновление, но и в обновлението на режимите си. Нито единият, нито другият има приемлив наследник. Лукашенко дори започна да изкарва пред медиите 15-годишния си син, облечен в бойно снаряжение. Путин не може лесно да подготви наследник без да настъпи някоя от факциите, които трябва да държи доволни. Тази година той се опита да реши проблема чрез промени в конституцията, с които да остане на власт до 2036, когато ще бъде на 84. Но това също е знак за изтощението на режима. В контраст Навални се зае с организацията на опозиционни вотове в регионалните избори на 13 септември. Възможно е да е премахнат от сцената, защото ако в Русия се надигне популярно движение като това в Беларус, той би бил естественият му лидер.

Отравянето на Алексей Навални е доказателство, че когато идеите на тези режими свършат, те прибягват до насилие. И все пак Беларус е пример за колко неефикасен инструмент се оказва насилието. Лукашенко опита с чудовищна репресия - с арести и мъчения на протестиращи, но засега това само ги насърчава повече и уронва още повече позициите му. Огромните протести от миналата неделя надвиха заплахите му да използва сила срещу тях. Лукашенко може и да е искал да убие стотици или хиляди души, но не може да си позволи да загуби лоялността на силите си за сигурност. Путин е наясно, че използването на сила срещу народа може да има обратен ефект, затова Кремъл не се саморазправя с демонстраторите в Хабаровск - с надеждата, че по някое време ще им омръзне. Но ако протестите започнат да се разпространяват от далечния руски Изток, Путин ще се окаже в положението на Лукашенко. Той може да арестува и да плаши елитите колкото иска, но хората, в достатъчно голям брой, са много по-трудни за контролиране.

Какво могат да направят другите държави за всичко това? Отговорът на този въпрос започва със защитата на принципа на човешките права. Европейският съюз и САЩ правилно отказаха да приемат резултатите от изборите в Беларус за легитимни. Това може да се коментира от пропагандаторите в Минск и Москва като доказателство, че протестите са тайна западна операция, но хората на улицата не им вярват. Външни фактори може да предупредят Русия, че всяко използване на сила в Беларус би било последвано от тежки санкции. Путин и Лукашенко няма да бъдат възпрени от морални, правни или дипломатически норми, но ако пролеят кръв, за да останат на власт, трябва да има последствия.

Никой не може да познае колко още тези два мрачни режима ще оцелеят. Те може да се държат на косъм с години, но хората винаги стигат до момент, в който по думите на един беларуски демонстрант "не могат да ги търпят повече". И това е моментът, от който диктаторите трябва да се страхуват.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Няма нищо по-вдъхновяващо от това хората да излязат на улицата в защита на свободите си - и нищо не ужасява така диктаторите, срещу които те се опълчват. Напомняйки за бунтовете от 1989 г., стотици хиляди души излизат на протест в Беларус въпреки заплахата от държавно насилие след нагласените президентски избори. В руския град Хабаровск десетки хиляди шестват седмица след седмица в протест срещу ареста на местния губернатор и налагането на волята на Москва в избора им. Владимир Путин очевидно се чувства разклатен. Защо иначе неуморният борец против корупцията и най-популярен съперник на Путин за президентския пост Алексей Навални лежи отровен в берлинска болница?

Режимите, които управляват чрез страх, живеят в постоянен страх. Те се страхуват, че един ден хората няма повече да търпят лъжите, кражбите и бруталността им. Те се опитват да останат вкопчени във властта чрез пропаганда, преследване на инакомислещите и протекция за удобните. Все повече и повече обаче изглежда, че Путин е останал без полезни номера, а проблемният му съюзник в Миннск Александър Лукашенко - без повече възможности да се задържи на власт. Ето защо и на двамата им се налага въпреки да разчитат на бухалката и на спринцовката. А с проточването на протестите сигурно вече се чудят дали оторизираното от държавата насилие може да опази режимите им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "...разчитат на бухалката и на спринцовката."

    У нас поне спринцовки не се използват, само това е разликата.

  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Къде е баланса между група лумпени, които чупят и палят, създават безредици и легитимното право на един народ да уволни лошите си държавни ръководители? Аз си мисля за балансиран подход между референдум и образователен ценз. Първо поне 50% + 1 глас да са пуснали бюлетина, после ако вот на недоверие се предлага от 20 депутата и срещу тях стоят 250 000 гласа толкова подписа би следвало да са достатъчни за нови избори. Трето не се гласува за БСП, ГЕРБ или някой друг, а за х% ДДС на книгите, против смъртното наказание, за влизане в еврозоната и т.н. 20,30 или колкото там са предложенията на партиите и хората събрани достатъчно дълго преди изборите и ако 4 партии искат смъртно наказание значи един глас се разпределя по 25% на всяка партия. Който не може да разбере какво му обещават значи е с невалидна бюлетина и гласът му не участва само е %та активност.

  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    И за Северна Корея се говориха подобни неща. Истината е, че единственото доказано работещо средство против диктатурите е да ги оставиш да се самоунищожат, подкрепено с икономическо побутване. Ако със СССР може, и с другите ще стане. Рано или късно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK