Турската икономика: С воден пистолет срещу кризата

Коронавирусът оголи съществуващите слабости в много държави. В случая с Турция той болезнено изостри хроничните проблеми със светещ на червено платежен баланс, висока инфлация и президент, упорито противопоставящ се на повишаване на лихвите, което да помогне по първите две точки.

Турция отдавна е причислявана към клуба на "крехката петица" - групата на нововъзникващите пазари, уязвими към отлив на капитали. Сега с отчаяните си опити да спре потъването на турската лира, което би помогнало за намаляване на дефицита по платежния баланс, Анкара рискува да изпадне във финансова и ликвидна криза. И то точно когато пандемията доведе до свиване на икономиката с 11% през второто тримесечие в сравнение с първото - най-дълбокият срив, откакто се води подобна статистика.

На този фон президентът Реджеп Тайип Ердоган, самообявил се за "враг на лихвите", заяви наскоро, че "с божията помощ" те "ще продължават да вървят надолу". На последното си заседание в края на август Турската централна банка не свали основния лихвен процент, но и не посмя да го вдигне и го остави на ниво 8.25%. При инфлация от близо 12% реалните лихви са отрицателни и едни от най-ниските сред големите нововъзникващи икономики. Това означава отлив на чуждестранни капитали, от които Турция силно се нуждае. Според Bloomberg за последната година чуждестранни инвеститори са продали турски активи за близо 12 млрд. долара. В тази ситуация лирата и икономиката наистина имат нужда от божията помощ.

Грешни залози

От началото на годината турската лира е изгубила над една пета от стойността си спрямо американския долар. Официални данни за интервенциите на Турската централна банка в подкрепа на лирата не са налични, но според изчисления на Goldman Sachs само през юни и юли тя е похарчила 65 млрд. долара от резервите си в чуждестранна валута в опит да спре обезценката. В резултат нетните чуждестранни активи на банката (при приспадане на задълженията в чуждестранна валута и заетите средства чрез валутни суапове с местни банки) са дълбоко в негативната територия и възлизат на минус 41 млрд. долара (виж графиката).

Пресъхването на резервите, което рискува да остави централната банка без разполагаема твърда валута, обяснява защо от август тя се отказа от масираните преки интервенции, с които на практика се опитваше да поддържа фиксиран курс на лирата спрямо долара. И тя отново тръгна надолу.

"В краткосрочен план турското правителство се опитва да предотврати рязко обезценяване на лирата чрез изливане на нужните и силно ограничени резерви на централната банка и търговските банки. Това е като да сложиш лепенка на спукана гума. Няма как да проработи. И правителството би трябвало да го знае. Смятам, че управляващите се опитват да купят време, вероятно надявайки се, че ще успеят да осигурят суап линия с Китай за валутна ликвидност или че глобалната корона рецесия ще е свършила преди следващите избори в Турция", казва пред "Капитал" Фират Демир, професор по икономика от университета в Оклахома. Той добавя, че Анкара прави постъпки и за осигуряване на суап линия от Вашингтон, но за момента тези опити, изглежда, търпят провал отчасти заради политическото напрежение между Турция и САЩ.

Залогът, че приходите от туризма и износа на автомобили, текстил и бяла техника, които са важен източник на чуждестранна валута за Турция, ще се възстановят бързо, засега също не се оправдава. През миналата година 45 млн. чужденци са посетили страната и туризмът е генерирал паричен поток от 34.5 млрд. долара. Но за първите шест месеца на 2020 г. чуждестранните посетители са намалели със 75%, като през юни сривът е 96%. С ограниченията за пътуване, предизвикани от опасенията за нова вълна на заразяване с коронавируса, туризмът едва ли ще се върне скоро на предишните нива. Силно засегнато от пандемията е и производството на автомобили и части за тях, в което Турция е номер пет на Стария континент. Проблемът е, че 80% от турската продукция е предназначена за Европа, където в момента се купуват значително по-малко автомобили от обичайното. И както прогнозира пред вестник Handelsblatt Алпер Канджа, председател на Съюза на доставчиците на автомобилни части TAYSAD, "конкуренцията между производителите ще стане убийствена".

Вътрешна криза, външни врагове

Надеждите в Анкара, че колапсът на глобалните цени на енергията - най-скъпият внос на Турция, ще компенсира спада в туризма и износа, също не се оправдават. За първите пет месеца на годината дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е почти 17 млрд. долара. По прогноза на Barclays до края на годината ще достигне 30 млрд. долара, което е около 4% от БВП.

След като предишният управител на турската централна банка беше уволнен заради отказ да сваля лихвите, неговият наследник едва ли ще се осмели да ги вдигне без позволението на президента. А Ердоган, който в едно свое изказване нарече лихвите "майката и бащата на всичко зло", очевидно продължава да смята, че вдигането им повишава инфлацията, нищо, че учебниците по икономика твърдят обратното. И вместо да използва този инструмент, правителството се опитва да спре отлива на парични потоци чрез силови методи. Финансовият министър и президентски зет Берат Албайрак намеква, че може да бъдат въведени мерки за капиталов контрол и наказателно преследване на хората, считани за отговорни за бягството на капитали. Което не звучи като рецепта за привличане на инвеститори. "Всъщност различни форми на капиталов контрол вече са въведени. През май например Турция повиши таксата за закупуване на чуждестранна валута от 0.002% до 0.1%, което е значимо вдигане", посочва проф. Фират Демир.

Докато международните институции прогнозират турската икономика да се свие с 4.3% през 2020 г., турското правителство продължава да разчита на бърз отскок и отбелязване на ръст за годината. За да постигне тази цел, Анкара прибягва да обичайното си оръжие - помпане на растежа с евтини кредити. Освен че централната банка свали основната лихва с 15.75% през последните 12 месеца, тя насърчава банките да раздават заеми на бизнеса и домакинствата. Ръстът на кредитирането е 24% за година по данни на Barclays. "Това чупи всякакви статистики. Настина е масирано, близо до исторически прецедент", отбелязва пред вестник Financial Times Робин Брукс, главен икономист на Institute of International Finance.

Но ако рискованата стратегия на Анкара за надбягване с рецесията се провали, резултатът ще е болезнен крах. "Всичко това ще направи последващата криза по-голяма и по-дълбока. Разбира се, не бива да подценяваме силата на Ердоган да намира вътрешни и външни врагове, върху които да хвърля вината за икономическите провали. Нарастващото напрежение с Гърция, Израел, Кипър и Египет в Източното Средиземноморие може да бъде интерпретирано като опит за отвличане на вниманието на публиката от икономическите и политическите грешки. Междувременно турските граждани ще платят цената с по-ниски заплати, по-висока безработица и осезаемо по-лош стандарт на живот," обобщава проф. Фират Демир.