Страната, където жените трябва да изгреят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страната, където жените трябва да изгреят

Жените продължават да бъдат неизползваният икономически потенциал на Япония

Страната, където жените трябва да изгреят

Следващият японски премиер ще трябва да направи това, което Шиндзо Абе не успя с включването на жените в икономиката

Светломира Гюрова
1907 прочитания

Жените продължават да бъдат неизползваният икономически потенциал на Япония

© Reuters


Абеномиката е политически бранд, който ще живее дълго след като неговият създател се оттегли от управлението. Когато през 2012 г. стана премиер на Япония за втори път, Шиндзо Абе дойде със заявката за шокова терапия, която да събуди третата икономика в света от дългата кома на стагнацията и хроничната дефлация. Планът, станал известен като Абеномика, се състои от три "стрели" - рязко увеличаване на паричния поток от страна на централната банка, което да изкорени дефлацията; гъвкави фискални стимули за раздвижване на търсенето без повишаване на огромния публичен дълг и структурни реформи, които да съживят производителността и да вдигнат растежа.

Като част от третия елемент Абе обеща да създаде "Япония, в която жените блестят". Тази негова инициатива, приела името Womenomics (буквално - икономика на жените), цели да увеличи участието на японките в икономиката. Логиката зад нея е, че жените са най-големият неизползван потенциал на японската икономика и според изследване на Goldman Sachs изравняването на заетостта и заплатите им с тези на мъжете може да повиши БВП с 15%.

Когато в края на август най-дълго управлявалият японски премиер изненадващо обяви, че подава оставка заради здравословни проблеми, в страната се завихриха бурни политически маневри за определяне на негов наследник. Това ще се случи в средата на септември, но отсега е ясно, че който и да бъде приемникът на Абе, той ще продължи неговия курс.

Възхвалявана и критикувана в равни дози, Абеномиката няма алтернатива в Япония и нейните успехи и провали са интересни и за други държави. Редица развити икономики сякаш са прихванали японската болест, чиито симптоми включват население с побеляващи коси, малък растеж, голям дълг и упорито отказваща да помръдне нагоре инфлация, въпреки рекордно ниските лихви. Както отбеляза миналата година Джейкъб Киркегаард от Peterson Institute for International Economics, "вероятно сега всички сме японци". И това беше още преди пандемията от COVID-19 да раздуе дълговете и дефлацията.

Работа до смърт и живот в стрес

Япония е световен лидер сред богатите държави в множество негативни статистики - най-застаряващо население, най-бързо свиваща се работна сила, най-висок дълг, най-ниска раждаемост. В страната има повече регистрирани домашни любимци, отколкото деца под 15-годишна възраст. Миналата година броят на родените бебета е паднал до най-ниското ниво от поне 1899 г., когато започва да се води подобна статистика. Прогнозите са до 2055 г. работната сила да се свие с 40%.

Йоши Комуро, основател и президент на консултантската компания Work-Life Balance, предлага рецепта, която адресира всички тези проблеми на демографията и икономиката: слагане на край на убийствената - буквално - японска култура на дълги часове работа. "Консултирала съм над 900 компании как да намалят извънредната работа. Защото данните показват, че дори да свият работното време, бизнесът им не страда от това, дори напротив. Япония е страната с най-голям дял хора, работещи над 80 часа месечно допълнително, но производителността на труда е най-ниската сред развитите страни. Защото хората са изтощени, нямат личен живот и когато отиват на работни срещи, не могат да предложат идеи. Това е негативен цикъл", казва Комуро пред "Капитал".

Балансът между работата и личният живот ще определи икономическото бъдеще на Япония, смята консултантът Йоши Комуро
Източник: Личен архив

Освен че консултира компании като Toyota Motors как да променят корпоративната си култура и да помогнат на служителите си да имат по-добър баланс между работата и личния живот, Йоши Комуро е и член на няколко комисии, които съветват правителството. Според нея в последните години при управлението на Абе Япония е направила истинска революция по отношение на политиките за включване на жените. Един от примерите е въвеждането на лимит за часовете допълнителна работа месечно. Това помага мъжете да прекарват повече време със семействата си и да помагат с грижите за децата и възрастните родители. Проучванията показват, че когато съпрузите се включват в домашните задължения, жените са по-склонни да имат второ дете. Друга ключова стъпка е удължаването на работното време на детските градини и увеличаването на броя им.

"Правителството осъзна, че това просто трябва да се случи, спешно е и нямаме време за губене. В противен случай работната сила се свива драстично и държавните финанси ще колабират. От друга страна компаниите се противопоставят, от тях идва най-голямата съпротива, защото гледат в краткосрочен план. И това е причината скоростта на случване на промените да е малко бавна", казва Йоши Комуро.

Дори и най-прогресивните политики означават малко, когато се сблъскват с вкоренени културни стереотипи. Макар по закон мъжете да имат право на отпуск по бащинство, равен с този по майчинство, едва 6% от тях се възползват от него. Причината е, че често, когато се върнат на работа, биват подложени на тормоз. "Имаше случай в компания, където мъж се беше осмелил да си вземе две седмици от полагащата му се година отпуска по бащинство. При връщането си беше преместен в тъмна стая без прозорци в най-отдалечения край на офиса", разказва Йоши Комуро.

Но има и зрънца надежда. През май Японската централна банка назначи жена на висша управленска позиция за първи път в 138-годишната си история. Миналата година младият вицепремиер Коидзуми Синджиро, изгряваща звезда в управляващата партия, предизвика фурор, когато си взе отпуск по бащинство и осмя критиците си като "закостенели" и "старомодни".

С промяна или без бъдеще

Въпреки всичко резултати има. При управлението на Абе делът на жените в работоспособна възраст, които ходят на работа, се е повишил от 73.6% до близо 78%. Което означава, че над 2 млн. жени са влезли на трудовия пазар.

Въпросът е, че заетостта на жените се е увеличила като количество, но не и като качество. И много от тях нямат работната сигурност, на която се радват мъжете - над половината все още работят на непълен работен ден или с временни договори. И това се усеща особено силно сега, когато се оказва, че работещите жени са по-уязвими и понасят основния шок от корона рецесията. През април например, по време на най-строгите пандемични мерки, точно тези "нередовни" заети са били най-тежко ударени от съкращения. От освободените 970 000 работещи 710 000 са били жени.

Всъщност най-големият урок от Абеномиката е, че никоя държава не може да компенсира проблемите си с демографията, производителността и конкурентоспособността с печатане на пари и бюджетни мерки. Силата на централните банки и фискалните стимули стига донякъде и оттам нататък могат да помогнат единствено реформи, които да променят структурата на икономиката. Наследникът на Абе ще трябва да направи с Womenomics това, което той не успя. Защото, както казва Йоши Комуро, "балансът между работата и личния живот ще определи икономическото бъдеще на Япония".

Абеномиката е политически бранд, който ще живее дълго след като неговият създател се оттегли от управлението. Когато през 2012 г. стана премиер на Япония за втори път, Шиндзо Абе дойде със заявката за шокова терапия, която да събуди третата икономика в света от дългата кома на стагнацията и хроничната дефлация. Планът, станал известен като Абеномика, се състои от три "стрели" - рязко увеличаване на паричния поток от страна на централната банка, което да изкорени дефлацията; гъвкави фискални стимули за раздвижване на търсенето без повишаване на огромния публичен дълг и структурни реформи, които да съживят производителността и да вдигнат растежа.

Като част от третия елемент Абе обеща да създаде "Япония, в която жените блестят". Тази негова инициатива, приела името Womenomics (буквално - икономика на жените), цели да увеличи участието на японките в икономиката. Логиката зад нея е, че жените са най-големият неизползван потенциал на японската икономика и според изследване на Goldman Sachs изравняването на заетостта и заплатите им с тези на мъжете може да повиши БВП с 15%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    С тази раждаемост, само гонитба на кариерно развитие при жените им трябва. Направо ще ги занули, като останалия свят...

    Не казвам, че жените правят нещо лошо или нямат право на равни кариерни възможности. Въпреки това обективните факти показват, че кариерното развитие отлага средната възраст за първо раждане и броя на родените деца.

    Едва ли Япония има нужда от това в момента.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK