Възхвалявана и критикувана в равни дози, Абеномиката няма алтернатива в Япония и нейните успехи и провали са интересни и за други държави. Редица развити икономики сякаш са прихванали японската болест, чиито симптоми включват население с побеляващи коси, малък растеж, голям дълг и упорито отказваща да помръдне нагоре инфлация, въпреки рекордно ниските лихви. Както отбеляза миналата година Джейкъб Киркегаард от Peterson Institute for International Economics, "вероятно сега всички сме японци". И това беше още преди пандемията от COVID-19 да раздуе дълговете и дефлацията.

Работа до смърт и живот в стрес

Япония е световен лидер сред богатите държави в множество негативни статистики - най-застаряващо население, най-бързо свиваща се работна сила, най-висок дълг, най-ниска раждаемост. В страната има повече регистрирани домашни любимци, отколкото деца под 15-годишна възраст. Миналата година броят на родените бебета е паднал до най-ниското ниво от поне 1899 г., когато започва да се води подобна статистика. Прогнозите са до 2055 г. работната сила да се свие с 40%.

Йоши Комуро, основател и президент на консултантската компания Work-Life Balance, предлага рецепта, която адресира всички тези проблеми на демографията и икономиката: слагане на край на убийствената - буквално - японска култура на дълги часове работа. "Консултирала съм над 900 компании как да намалят извънредната работа. Защото данните показват, че дори да свият работното време, бизнесът им не страда от това, дори напротив. Япония е страната с най-голям дял хора, работещи над 80 часа месечно допълнително, но производителността на труда е най-ниската сред развитите страни. Защото хората са изтощени, нямат личен живот и когато отиват на работни срещи, не могат да предложат идеи. Това е негативен цикъл", казва Комуро пред "Капитал".

Балансът между работата и личният живот ще определи икономическото бъдеще на Япония, смята консултантът Йоши Комуро

Източник: Личен архив

Освен че консултира компании като Toyota Motors как да променят корпоративната си култура и да помогнат на служителите си да имат по-добър баланс между работата и личния живот, Йоши Комуро е и член на няколко комисии, които съветват правителството. Според нея в последните години при управлението на Абе Япония е направила истинска революция по отношение на политиките за включване на жените. Един от примерите е въвеждането на лимит за часовете допълнителна работа месечно. Това помага мъжете да прекарват повече време със семействата си и да помагат с грижите за децата и възрастните родители. Проучванията показват, че когато съпрузите се включват в домашните задължения, жените са по-склонни да имат второ дете. Друга ключова стъпка е удължаването на работното време на детските градини и увеличаването на броя им.

"Правителството осъзна, че това просто трябва да се случи, спешно е и нямаме време за губене. В противен случай работната сила се свива драстично и държавните финанси ще колабират. От друга страна компаниите се противопоставят, от тях идва най-голямата съпротива, защото гледат в краткосрочен план. И това е причината скоростта на случване на промените да е малко бавна", казва Йоши Комуро.

Дори и най-прогресивните политики означават малко, когато се сблъскват с вкоренени културни стереотипи. Макар по закон мъжете да имат право на отпуск по бащинство, равен с този по майчинство, едва 6% от тях се възползват от него. Причината е, че често, когато се върнат на работа, биват подложени на тормоз. "Имаше случай в компания, където мъж се беше осмелил да си вземе две седмици от полагащата му се година отпуска по бащинство. При връщането си беше преместен в тъмна стая без прозорци в най-отдалечения край на офиса", разказва Йоши Комуро.

Но има и зрънца надежда. През май Японската централна банка назначи жена на висша управленска позиция за първи път в 138-годишната си история. Миналата година младият вицепремиер Коидзуми Синджиро, изгряваща звезда в управляващата партия, предизвика фурор, когато си взе отпуск по бащинство и осмя критиците си като "закостенели" и "старомодни".

С промяна или без бъдеще

Въпреки всичко резултати има. При управлението на Абе делът на жените в работоспособна възраст, които ходят на работа, се е повишил от 73.6% до близо 78%. Което означава, че над 2 млн. жени са влезли на трудовия пазар.

Въпросът е, че заетостта на жените се е увеличила като количество, но не и като качество. И много от тях нямат работната сигурност, на която се радват мъжете - над половината все още работят на непълен работен ден или с временни договори. И това се усеща особено силно сега, когато се оказва, че работещите жени са по-уязвими и понасят основния шок от корона рецесията. През април например, по време на най-строгите пандемични мерки, точно тези "нередовни" заети са били най-тежко ударени от съкращения. От освободените 970 000 работещи 710 000 са били жени.

Всъщност най-големият урок от Абеномиката е, че никоя държава не може да компенсира проблемите си с демографията, производителността и конкурентоспособността с печатане на пари и бюджетни мерки. Силата на централните банки и фискалните стимули стига донякъде и оттам нататък могат да помогнат единствено реформи, които да променят структурата на икономиката. Наследникът на Абе ще трябва да направи с Womenomics това, което той не успя. Защото, както казва Йоши Комуро, "балансът между работата и личния живот ще определи икономическото бъдеще на Япония".