Има ли живот в облаците на Венера
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли живот в облаците на Венера

Има ли живот в облаците на Венера

Откриването на фосфин в атмосферата на планетата може да е косвено доказателство за наличие на анаеробни микрооранизми

Момчил Милев
6679 прочитания

© NASA


Високо, в горните слоеве на атмосферата на Венера, астрономи са открили следи от газ, който често говори за наличието на живи организми. Изследователите, които обявиха своето открие в серия научни публикации в понеделник, са се натъкнали на химическото съединение фосфин, което според тях би могло да бъде синтезирано там единствено при наличието на анаеробни микроби, т.е. микроорганизми, способни да съществуват в бедна на кислород среда. "Убедени сме, че това е изключително откритие", коментира Клара Соса-Силва, молекулярен астрофизик в университета "Харвард" и един от авторите на изследването. И добавя: "Може и да не разберем обаче колко изключително е, без да се върнем на Венера".

Някои учени обаче подлагат под съмнение хипотезата за наличие на микроорганизми около най-близката планета до Земята и предполагат, че въпросният газ може да е синтезират при неизвестни на науката атмосферни и геологични процеси. Така например космическата сонда Cassini открива фосфин в атмосферите на Юпитер и Сатурн. Д-р Соса-Силва се съгласява с това и добавя, че въпросният газ не е задължително да е резултат от биогенна дейност. Според нея той може да бъде синтезиран от фосфор и водород при наличието на изключително високи температури и налягане, каквито има при планетите газови гиганти, но не и на Венера. В този контекст според авторите на изследването "по метода на изключването може да се каже, че фосфинът може да е резултат от наличието на живи организми".

"Откритието е толкова изумително, защото фосфинът не трябва да присъства в атмосферата на Венера. За да се синтезира, той се нуждае от големи количества водород, правилната температура и налягане. Това са условия, които са налични на Юпитер и Сатурн, но не и на Венера. Моят екип дълго време изучава всички възможни химични процеси и не успя да открие нито един, който лесно да генерира въпросния химикал на тази планета. Природни явления като вулканизъм, гръмотевици, метеорити, навлизащи в атмосферата на Венера, не могат да произведат и малка част от фосфина, които наблюдаваме", коментира и Сара Сийгър, професор по планетарни науки, физика и аерокосмическо инженерство в Масачузетския технологичен институт (MIT).

Най-шокиращото нещо в случая е, че от десетилетия учените пренебрегват Венера като място, където си заслужава да се търсят извънземни форми на живот, за сметка на други небесни тела като Марс или пък големите луни в слънчевата система като Европа, Титан или Енцелад, под чиято повърхност вероятно има огромни океани. Въпреки че се намира в потенциално обитаемата зона около Слънцето, условията на втората планета от нашата Слънчева система доста се доближават до представата ни за ада. Температурата на нейната повърхност надвишават 400 градуса по Целзий, а 96% от атмосферата й се състои от въглероден диоксид, чийто парников ефект допълнително я нажежава до нива, при които изследователските сонди оцеляват само няколко минути. Атмосферното налягане е 90 пъти по-високо от земното, което, грубо казано, е еквивалент на потапяне на 900 метра дълбочина в земния океан.

Не така обаче стоят нещата в горните слоеве на венерианската атмосфера. На височина между 48 и 60 км. температурата и налягането се доближават до условията на нашата планета. Там обаче има друг проблем, който прави невъзможно съществуването на живота такъв, какъвто го познаваме. Облаците на Венера са доста по-различни от земните си еквиваленти и в по-голямата си част са съставени от... сярна киселина. Според д-р Уилям Бейнс от MIT, ако там има някакви микроорганизми, те или са базирани на радикално различни биохимични процеси, или еволюционно са си създали някаква своеобразна "броня". "Говорим за бактерии, които са обвити с нещо по-издръжливо от тефлон и напълно са запечатани вътре. Но тогава как ще се хранят? Как ще извършват газообмен? Това е истински парадокс", коментира ученият пред BBC.

Обявяването на откритието в понеделник също така увеличава шансовете за възобновяване на програмите за изследване на Венера и изпращане на нова роботизирана мисия до най-близката планета до Земята. "Време е да приоритизираме Венера", написа в Twitter главният администратор на NASA Джим Брайденстайн. Според него "регистрирането на фосфин, страничен продукт от анаеробна биологична дейност, е най-значимото откритие в сферата на изследванията за извънземен живот".

За съжаление в момента около Венера обикаля само един функциониращ изкуствен спътник - японският апарат Akatsuki. Той и европейската сонда Venus Express (функционирала между 2006 и 2014 г.) са единствените изследователски апарати, изпратени в тази посока за последните 30 години. Специален интерес към Венера проявява и компанията Rocket Lab - втората частна фирма след SpaceX, способна да изстрелва товари в околоземна орбита. Нейният основател Питър Бек се надява да изпрати към планетата 27-килограмов частен изследователски апарат някъде през 2023 г. Настоящото откритие със сигурност увеличава шансовете на Rocket Lab да намери сериозно допълнително финансиране за своето амбициозно начинание.

Високо, в горните слоеве на атмосферата на Венера, астрономи са открили следи от газ, който често говори за наличието на живи организми. Изследователите, които обявиха своето открие в серия научни публикации в понеделник, са се натъкнали на химическото съединение фосфин, което според тях би могло да бъде синтезирано там единствено при наличието на анаеробни микроби, т.е. микроорганизми, способни да съществуват в бедна на кислород среда. "Убедени сме, че това е изключително откритие", коментира Клара Соса-Силва, молекулярен астрофизик в университета "Харвард" и един от авторите на изследването. И добавя: "Може и да не разберем обаче колко изключително е, без да се върнем на Венера".

Някои учени обаче подлагат под съмнение хипотезата за наличие на микроорганизми около най-близката планета до Земята и предполагат, че въпросният газ може да е синтезират при неизвестни на науката атмосферни и геологични процеси. Така например космическата сонда Cassini открива фосфин в атмосферите на Юпитер и Сатурн. Д-р Соса-Силва се съгласява с това и добавя, че въпросният газ не е задължително да е резултат от биогенна дейност. Според нея той може да бъде синтезиран от фосфор и водород при наличието на изключително високи температури и налягане, каквито има при планетите газови гиганти, но не и на Венера. В този контекст според авторите на изследването "по метода на изключването може да се каже, че фосфинът може да е резултат от наличието на живи организми".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK