Възстановяване на две скорости и с много неизвестни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Възстановяване на две скорости и с много неизвестни

Най-засегнатите страни са тези, при които сред водещите отрасли е автомобилостроенето.

Възстановяване на две скорости и с много неизвестни

Неравномерното излизане от кризата ще има политически и социални последици

Кирил Кирчев
3344 прочитания

Най-засегнатите страни са тези, при които сред водещите отрасли е автомобилостроенето.

© Reuters


В началото на годината Испания беше във възход и икономиката й растеше много по-бързо от средното за еврозоната. Германия беше на ръба на рецесията, а износът й - ударен от търговската война между САЩ и Китай. Половин година и една пандемия по-късно положението се обърна на 180 градуса. БВП на Испания за първите шест месеца се срина с 22%, близо два пъти повече от този на Германия, който се понижи с 12%. Възстановяването също върви по различен път - продажбите на дребно в Германия се върнаха на нивото отпреди пандемията, докато тези в Испания продължават да страдат.

Икономиката на еврозоната и целия Европейски съюз тази година се очаква да отчете най-голямото си свиване от 25 години заради корона кризата. Но не само влизането, но и излизането от рецесията се очертава различно в различните държави. Ако перифразираме клишето, че богатият при криза става по-богат, а бедният - по-беден, възстановяването на богатите северни страни в ЕС ще е по-бързо от това на по-бедните южни.

Опитът от глобалната финансова криза през 2007-2009 г. показва, че тя се разви за две години и отне още две за връщане на икономиката до нивото от преди. Голямата разлика сега е, че сривът беше предизвикан не от икономически дисбаланси, а от здравен проблем, за който все още не е открито решение. Поради това страхът от неизвестното - и за справянето с вируса, и за работните места, все още кара хората да харчат по-малко, което пък предполага, че възстановяването сега ще е по-бавно. Последната прогноза на Европейската централна банка (ЕЦБ) от септември е за икономически спад в еврозоната от 8%, който да бъде компенсиран най-рано в началото на 2023 г.

По-богатите на първа скорост

Северът отново ще има възможност да се справи по-успешно и по-бързо от проблемния юг, а структурните различия в развитието им отново излязоха на преден план. Северните страни влязоха в пандемията от по-солидна позиция - години на по-добър растеж и по-добри държавни финанси. Освен това тези държави бяха по-слабо ударени от първата вълна на коронавируса, а ограничителните мерки бяха по-щадящи в сравнение с южните като Испания, Италия и Гърция. Те не са и толкова зависими като южните от туризма, който практически отчита нулев сезон. Структурните слабости също се оголиха в кризата - пазарът на труда в южните страни е неефективен, като безработицата сред младежите в много от тях надхвърля 25%, а Испания дори е над 40%. На юг има и по-голям дял малки компании, които не разполагат с достатъчно резерви, за да издържат на кризата.

Германия наля досега стотици милиарди евро в подкрепа на бизнеса, което не е по силите на юга. И въпреки че поскъпването на еврото отслабва конкурентоспособността на германските износители, Мелвин Краус от института "Хувър" посочва, че най-вероятно по-силното евро ще удари повече южноевропейските износители, защото те са по-чувствителни към цените.

Икономистите предупреждават, че това възстановяване на две скорости, при което фискално по-мощният европейски север се изправя на крака много по-бързо от по-силно задлъжнелия юг, ще доведе до увеличаване на стреса на паричния пазар, до по-голям натиск върху правителствата и ще усложни работата на политиците в Брюксел и на ЕЦБ. "Пандемията разшири структурните различия между северната и южната част на еврозоната и това подчертава трудностите при определянето на паричната политика за целия регион", коментира пред в. Financial Times Лена Комилева, главен икономист на G-Plus Economics.

Брюксел залага на повече регулации за бъдещо развитие, което може да доведе до реципрочни мерки от страна на конкурентите на ЕС.

Освен традиционното разделението север - юг сегашната криза очерта и Централна и Източна Европа като регион със специфично развитие. Правителствата в тази част на континента приложиха относително бързо мерки за ограничаване на разпространението на вируса и програми за държавна подкрепа. "Към момента предвид последните данни за БВП през второто тримесечие може да се заключи, че рецесията в региона на ЦИЕ ще бъде по-слаба, отколкото в Западна Европа. Независимо от това се очаква всички страни да отбележат отрицателни темпове на растеж тази година с възстановяване (но не и пълно) през 2021 г. Най-засегнатите страни са тези, при които сред водещите отрасли е автомобилостроенето - особено Чехия, Словакия, Унгария", казва пред "Капитал" Пламен Димитров, управител на компанията за застраховане и управление на кредитен риск "Кофас България".

Засега потреблението на домакинствата в страните от ЦИЕ се възстановява по-бързо от индустриалното производство. Приложените мерки за държавна подкрепа са стабилизирали равнищата на безработица. В резултат регионът отново се радва на сравнително високо потребление, като темпът на възстановяване може да бъде забавен поради възможна втора вълна на зараза, отбелязва Димитров.

Колко опасна е пандемията от дълг

Засега ЕЦБ с масираните си покупки на облигации и наливането на трилиони евро суперевтини кредити във финансовата система успява да предотврати повторение на дълговата криза в еврозоната, която през 2012 г. доведе до много въпросителни за бъдещето на валутния съюз. Сега очакванията са общият държавен дълг да се повиши от 86% от БВП до над 100% в целия валутен блок, докато държавите се опитват да се преборят с кризата. Реално в момента нито една държава в еврозоната не отговаря на всички критерии за членство в нея. Предвижданията за нивата на публичния дълг в редица страни звучат стряскащо - 200% от БВП в Гърция, 160% в Италия, 130% в Португалия и малко под 120% във Франция и Испания. При това догодина Италия трябва да рефинансира над 15% от дълга си, а Испания, Франция, Белгия, Финландия и Португалия - над 10%.

Анализът на "Кофас" за въздействието на кризата върху оборота и дълга на компаниите показва, че най-силно засегнатите сектори са автомобилният и металургията. Показателите за дълг в глобалния автомобилен сектор се покачват, както вече беше обявено от компанията Continental през март тази година. Всъщност фалитите в сегмента за доставките вероятно ще се увеличат, тъй като много малки предприятия нямат финансовия капацитет да се справят с подобен шок.

Доскорошният вицепрезидент на ЕЦБ Виторио Констанцио смята, че опасенията от увеличаване на нивата на дълга могат да накарат правителствата на южните страни да задържат разходите и да чакат да получат средствата от възстановителния фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро по-късно през 2021 г. "Ако тези страни забавят разходите през следващата година, това ще увеличи икономическата дивергенция с всички финансови, социални и политически последици", посочва Констанцио.

С други думи, финансовите ограничения рискуват да намалят обхвата и скоростта на възстановяването. А то, както става ясно, се случва основно с нов дълг. Засега и ЕЦБ, и Федералният резерв на САЩ поддържат тезата, че още дълго лихвите ще бъдат на рекордно ниски нива. Но при началото на следващия цикъл на покачване дори повишение до 1% може да е спирачка за растежа. Което е още един проблем пред южните страни, чиито икономики са по-задлъжнели и неефективни.

Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард алармира наскоро за пропастта между севера и юга, но се надява, че възстановителният фонд на ЕС ще помогне за свиването й. Той беше създаден по предложение на Германия и Франция именно с цел да помогне на по-засегнатите от вируса страни и да ограничи опасността от неравномерно възстановяване.

С регулации към "зелен" растеж

На т.нар. Зелена сделка на ЕС се възлагат надежди, че може да бъде двигател за икономическо възстановяване след корона кризата. Председателят на ЕК Урсула фoн дep Лaйeн oбяви амбициозна цел до 2030 г. парниковите eмиcии в ЕС дa бъдaт намалени c "пoнe" 55% cпpямo нивaтa oт 1990 г. Πpeдишнaтa цeл нa EK бeшe cвивaнe oт 40%. Според Фон дер Лайен анализът показва, че европейската икономика и индустрия могат да го понесат. Но понасянето най-вероятно ще бъде като възстановяването от сегашната криза: за част от страните това ще е постижимо, за други - трудна мисия дори и с цената на огромни инвестиции. В случай че Брюксел наложи предвидения въглероден данък на компании от трети страни, които не спазват европейските изисквания за парниковите емисии, най-вероятно ще последват реципрочни мерки срещу европейския бизнес. Ако към това се добави амбицията на ЕК да въведе дигитален данък на големите IT компании, което също няма да остане без ответни мерки от Вашингтон и Пекин, усещането е, че Брюксел залага повече на регулации, отколкото на стимули за развитие на бизнеса. Което трудно ще се превърне в печеливша карта за икономическото бъдеще на Европа.

В началото на годината Испания беше във възход и икономиката й растеше много по-бързо от средното за еврозоната. Германия беше на ръба на рецесията, а износът й - ударен от търговската война между САЩ и Китай. Половин година и една пандемия по-късно положението се обърна на 180 градуса. БВП на Испания за първите шест месеца се срина с 22%, близо два пъти повече от този на Германия, който се понижи с 12%. Възстановяването също върви по различен път - продажбите на дребно в Германия се върнаха на нивото отпреди пандемията, докато тези в Испания продължават да страдат.

Икономиката на еврозоната и целия Европейски съюз тази година се очаква да отчете най-голямото си свиване от 25 години заради корона кризата. Но не само влизането, но и излизането от рецесията се очертава различно в различните държави. Ако перифразираме клишето, че богатият при криза става по-богат, а бедният - по-беден, възстановяването на богатите северни страни в ЕС ще е по-бързо от това на по-бедните южни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK