Турция на три континента

"Това е новата Турция - една много по-самоуверена и нападателна държава. " - нищо ново няма тук.

Прекрасна тема, прекрасно заглавие!
Само че процитираните "авторитети" не са добавили качество към това.

И в подзаглавието е пропуснато нещо много съществено след "...агресивен навън": с все по-голяма подкрепа в страната си.

Ще го кажа много пригледно: в последните години Турция умело си създаде образа на махленския хулиган, с когото не се струва да се конфронтираш, защото ще понесеш неприемливи щети, но пък, ако му ходиш по гайдата, той може да ти осигури едно-друго на далавера.

До това се сведоха отношенията на повече или по-малко великите сили към Турция. Тя много нагледно показа:
- на Русия и Иран колко е гласовита по отношение избиваните от тях джагали в Идлиб и на мига ги забрави, когато принуди Москва и Техеран да пуснат армията й в Сирия, за да се разправи с кюрдите;
- на ЕС, че само с пари - с много пари, могат да спрат отварянето на мигрантския шлюз;
- на САЩ, че след дългогодишният им отказ да й продадат ПРО системите Пейтриът си купи по-добрите и по-евтини руски С-400;
- на НАТО, че Вашингтонският нищо не означава, когато уж съюзници се опитват да й пречат на интересите й - да сондира в Средиземно или опитват да спират доставките й за либийската война.
И т.н.

Изградила си хулиганското реноме, Турция си става все по-самодостатъчна и самостоятелна в действията, защото е съвсем наясно, че никой не смее да й се противопоставя със сила. И си разиграва коня на воля.Гледайки, все пак, с едно око как реагира Москва, защото само от там - ако превие пръчката - може да дойде силова реакция.

Защото, когато заради войната в Арцах трите от Минск - САЩ, Франция и Русия - призоваха в съвместна декларация за спиране на войната, нищо не последва, а Турция каза, че това е остарял формат и мястото й също е на масата за преговори.
Но когато Путин "покани" Баку и Ереван в Москва, за да спрат войната, и те се отзоваха на мига и подписаха примирие, от Анкара не се чу и гък, защото следващата стъпка на Москва щеше да бъде да склони и с мандат от ООН да изпрати там съвсем официални, добре въоръжени и непоместваеми руски миротворци в Арцах.

Хулиганът Ердоган много добре усеща силата и способността на Русия да я приложи. Само там не му минават номерата.

И за финал: балансирайки на геополитическия разлом, Турция след всяка своя следваща провокация става все по-самостоятелен Франкенщайн. Бащата и възпитател на чудовището (от външна гл.т.) е Реджеп Таийп Ердоган. Забележителен политик, който досега всичко, каквото е замислил, е намерил начин да осъществи: и президентската република, и влиянието в Северна Африка и Средна Азия, и стратигеческото партньорство по различни казуси с взаимно изключващи се сили.
Велик турски политик, който в турската история ще е със значение, съпоставимо с това на Ататюрк за своето време.

Не го харесвали на Запад?! Великите политици са велики първо за своя народ.

Капитал доста фриволно борави с факти, затова ще отбележа отново, че:
1. Турция не се е присъединила към Конвенцията на ООН за морско право. с която се определят и ИИЗони. В този смисъл твърде пресилени са твърденията, че: "...оспорва няколко международни споразумения" . Тя просто не е страна по тях! Както и Китай, например, не е страна по договорите за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия и никой не му вменява това като задължение, нали?

2. Съгласно договора от Никозия от 1963 г, с който Лондон дава независимост на Кипър, Турция е една ос страните-гаранти (заедно с Гърция и ОК) за независимостта и единството на републиката.
През 1974 г. в Никозия подкрепяни от военната хунта в Атина прогръцки екстремисти с военен преврат свалят законното правителство на архиепископ Макарий ІІІ и обявяват еносис - обединение с Гърция.
В този контекст, наредената от премиера Бюлент Еджевит десантна операция "Атила" е в отговор на преврата и е абсолютно спазване на ангажиментите на Турция по договора от Никозия.

Прекрасно би било фактите да се представят такива, каквито са, но - млъкни, сърце...