Турция на три континента

Ердоган е все по-активен и агресивен навън. Дори слабата икономика няма да го спре

Авантюрите навън се отразяват много добре на имиджа на Ердоган вътре в страната
Авантюрите навън се отразяват много добре на имиджа на Ердоган вътре в страната    ©  Reuters
Авантюрите навън се отразяват много добре на имиджа на Ердоган вътре в страната
Авантюрите навън се отразяват много добре на имиджа на Ердоган вътре в страната    ©  Reuters

В припламналия отново конфликт между Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах повечето световни сили призовават за прекратяване на огъня и преговори, вместо да заемат открито страна. С едно изключение - Турция. Анкара декларира непоколебима солидарност с Баку и готовност "да стои зад Азербайджан по всякакъв начин".

Тази позиция e показателна за по-дълбока промяна в турската външна политика. От Източното Средиземноморие през Либия до Сирия турският президент Реджеп Тайип Ердоган не се притеснява да влиза пряко в регионални конфликти, дори това да провокира напрежение с ЕС и партньорите на Анкара в НАТО. Фактът, че демонстрирането на военни мускули навън качва подкрепата му у дома, още повече окуражава авантюризма на Ердоган и стремежа му за връщане на някогашната имперска слава. И няма изгледи крахът на турската лира и корона рецесията да приземят амбициите на президента. "Както показва намесата на Турция в Сирия, Либия и сега Нагорни Карабах, икономиката може да се окаже не ограничение пред осъществяването на "твърдата" външна политика на Анкара, а по-скоро неин източник", пише председателят на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM) Синан Юлген в свой текст за сп. Foreign Policy. Което е още един паралел между Турция на Ердоган и Русия на Владимир Путин.

Новата война на Ердоган

"Това е новата Турция - една много по-самоуверена и нападателна държава. Турската външна политика в продължение на десетилетия се характеризираше с мека сила. Но днес Анкара използва твърда сила в много по-голяма степен и това се оказва успешно," казва пред "Капитал" Аманда Пол, анализатор от брюкселския European Policy Centre.

Промяната се дължи както на външни, така и на вътрешни причини. "Единият фактор е увеличаването на военната мощ на Турция благодарение на развитието на отбранителната индустрия и особено успешното използване на дронове", отбелязва пред "Капитал" Дария Исашенко, специалист по Турция от германската фондация "Наука и политика" (SWP). Изпращането на безпилотни самолети вместо войници на терен е не само ефективно и по-евтино, но и далеч по-малко противоречиво от гледна точка на турското обществено мнение. "Втората причина е разместването на международната сцена. Агресивността на Турция е симптом на отслабването на Великите сили, оставило вакуум, който в момента Анкара запълва", добавя Исашенко.

Този вакуум се отваря от намаляващия интерес на САЩ към "близката чужбина" на Турция. На теория това би могло да направи ЕС по-влиятелен играч в региона, но на практика удавянето на общата европейска външна политика в кризата в Източното Средиземноморие и агонизиращата неспособност на Брюксел в продължение на седмици да излезе със санкции срещу Беларус показват защо това няма как да се случи. Което дава шанс на Анкара да се намести в отворилата се стратегическа ниша. И резултатът е, че "увереността на Турция да проектира сила се увеличи неимоверно в последните няколко години", казва пред "Капитал" Хауърд Айзенщат, специалист по Турция от St. Lawrence University.

И преди е имало дрънкане на оръжия в Нагорни Карабах, но Анкара никога досега не се е намесвала толкова активно в конфликта в Кавказ (за останалите интервенции на Турция навън вижте допълнителния текст). Твърдата позиция на Анкара не се повлия и от призива на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг "Турция да използва значимото си влияние, за да успокои напрежението".

Така кризата в Нагорни Карабах е последната от поредицата от конфликти, които напоследък обтягат почти до скъсване отношенията между Анкара и съюзниците й в НАТО. Миналата седмица например Канада обяви, че прекратява част от сделките си с Турция за продажба на оръжие - след разкрития, че канадско оборудване е било използвано от азербайджанските сили. Турското външно министерство контрира с обвинения към Канада в "двойни стандарти" заради това, че продължава да изнася оръжия към държави, въвлечени във войната в Йемен.

Славата няма цена

Йозгюр Юнлюхисарджикли, директор на бюрото на German Marshall Fund в Анкара, посочва две причини защо Ердоган ще продължава да налага агресивно ролята на Турция като значим регионален актьор. "Първата е, че това засега работи. С тази политика Турция успява да разбута статуквото и да попречи на развития, които са против нейните интереси. И втората е, че всичко това се отразява много добре на имиджа на Ердоган вътре в страната в момент, когато президентът има неприятности заради пандемията и икономиката", казва Юнлюхисарджикли пред "Капитал".

Въпросът е дали Анкара може да си позволи размаха на велика регионална сила на фона на потъването на турската лира, свиването на БВП с 200 млрд. долара (колкото е приблизително БВП на Гърция) за последните шест години и надвисналата рецесия заради пандемията и хаотичната икономическа линия на Ердоган. "Всъщност турските интервенции засега са относително нискоразходни, а и някои от тях се отплащат с ползи, например чрез енергийни и бизнес договори в Либия", посочва Йозгюр Юнлюхисарджикли. Освен това, както отбелязва Аманда Пол, "стратегическите императиви надделяват над икономическите разноски. Макар турската икономика да не е в най-добрата си форма, засега това не е спирачка за активната външна политика на Ердоган. Докато турците продължават да имат усещането, че са под обсада от зли чужди сили, националната сигурност ще взима превес над икономическото благосъстояние".

Което оставя пред ЕС и НАТО дилемата какво да правят с Турция, водена от един все по-войнствен президент и с обществено мнение, все по-скептично към Запада. "Очевидно е, че отношенията с ЕС и НАТО са важни за Турция. Доколко са важни за Ердоган е по-съмнително", констатира Юнлюхисарджикли.

Също толкова съмнително е доколко ЕС има идея как да се отнася с големия си съсед, с когото повече не може да си играе на разширяване, но все още трябва да си говори по куп теми от бежанци до икономика. "Токсичният, замразен процес на присъединяване към ЕС е в ядрото на проблема със загубата на доверие и липсата на разбиране между Анкара и Брюксел. Използването на "голяма тояга" срещу Турция, като например налагане на санкции, само ще влоши нещата и едва ли ще повлияе на турската политика", смята Аманда Пол. Така остават морковите, малките тояги и диалога. "ЕС трябва да започне да мисли за Турция по начина, по който мисли за Русия - като за нестабилен и дестабилизиращ играч, който не може нито да третира нито партньор, нито изцяло да отпише. Това е труден баланс, но няма друг избор", заключава Хауърд Айзенщат.

Къде Турция има активно военно присъствие

Либия

В разкъсваната от гражданска война държава Анкара подкрепя признатото от ООН Правителство на националното съгласие (ПНС), базирано в Триполи. ПНС се противопоставя на либийската национална армия, ръководена от генерал Хафтар и базираното в Бенгази правителство. Силите на ген. Хафтар са подкрепяни от Русия, Франция, Египет и Обединените арабски емирства. Намесата на Турция в Либия е свързана с ролята й в Сирия, както и в сблъсъците й с Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие. Освен че снабдява ПНС с оръжия и дронове, Анкара изпрати хиляди наемни сирийски бойци в Триполи.

Сирия

Турция се намеси пряко в сирийската гражданска война през 2011 г в битката срещу силите на президента Башар ал Асад и през 2015 срещу ИДИЛ. Но всъщност ролята й в конфликта до голяма степен е продължение навън на вътрешната й битка срещу кюрдски милиции. В момента Турция е окупирала ефективно територии в Северна Сирия и продължава с офанзивата си срещу кюрдите в региона, докато се опитва да създаде т.нар. зона за безопасност, за да спре вълните от бежанци.

Северен Кипър

Турската военна интервенция в Кипър през 1974 води до окупирането на северната част от острова и създаването на Севернокипърската турска република. Тя е призната единствено от Турция. През 2004 Република Кипър влезе в ЕС като де факто разделен остров.

Източно Средиземноморие

В последните месеци турският военноморски флот е силно активен в акваторията, която според международното морско право принадлежи на Гърция. Маневрите на Турция, движени от жаждата й за природен газ, безпокоят НАТО и създават опасност от ескалация на напрежението. Активността на Анкара в Средиземно море е основана на доктрината "Синьо отечество", която оспорва няколко международни споразумения и твърди, че множество гръцки острови и териториални води принадлежат на Турция. Кризата в Източното Средиземноморие, която изправя Гърция и Кипър срещу Турция, е предизвикателство за ЕС, който разчита на Анкара да спира бежанци.

Катар и Ирак

През 2019 г. Турция обяви завършването на военната си база в Катар - ключов пробив за страна, която няма много съюзници в Персийския залив. Освен в Катар Турция има военни бази в Башика, Ирак (разположена в Иракски Кюрдистан), и в Могадишу, Сомалия.