Още преди срещата си с вируса Тръмп беше показал, че е готов на всичко, за да не изгуби през ноември - включително да откаже да признае резултата от изборите, ако не е по вкуса му. Сега COVID епизодът заплашва да намали още повече шансовете му да стопи преднината на Байдън и съответно повишава риска от оспорване на вота. Така Америка е изправена пред най-грозните избори в историята си на фона на нестихваща епидемия, рекордно ниско доверие в правителството, скърцаща от недостатъци система за гласуване и президент, прекрачващ всякакви правила - от елементарни карантинни мерки до базови принципи на демократичното управление.

Тръмп на стероиди

Заразяването с коронавируса, който Тръмп от месеци омаловажава като истерия, раздувана от политическите му противници, е последното нещо, от което кампанията на президента имаше нужда. А отказът му да използва заболяването си като шанс да промени посланията си по отношение на COVID-19, отнел живота на близо 210 000 американци и инфектирал над 7.5 млн., изглежда, ще втвърди разликата с Байдън. Продължаващото пренебрежение към пандемията може да активизира лоялните поддръжници на президента, много от които отричат сериозността на коронавируса, но го лишава от възможност да разшири подкрепата си.

Анкета на NBC/WSJ, направена след катастрофалния първи дебат между Тръмп и Байдън, но преди новината за болестта на президента, дава на кандидата на демократите 14% преднина при 8% преди тв надвикването. Проучване на АВС News, проведено след обявяването на диагнозата на президента, показва, че 72% от гласоподавателите, включително 43% от републиканците, смятат, че Тръмп не се е отнесъл сериозно към риска да се зарази с COVID-19 и не е взел нужните предпазни мерки. Две трети от анкетираните от CNN американци са на мнение, че президентът се отнася безотговорно към риска да зарази други хора около себе си.

Освен това заболяването на Тръмп връща в центъра на кампанията темата за коронавируса, лошото справяне на администрацията с пандемията и удара върху икономиката, измествайки фокуса от предпочитаните от президента въпроси като възрастта на Байдън, левичарските протести или каквото и да било друго, което би могло да преобърне динамиката в негова полза. Така дори Тръмп да се възстанови бързо и да се включи на пълни обороти в предизборни митинги и събития, вероятността да успее да догони откъсналия се напред Байдън е малка.

Пандемия от рискове

Коронавирусът подкопаваше шансовете на президента и заплашваше с изборен и следизборен хаос дълго преди Тръмп да чуе неприятната новина от лекарите си. Една от причините вместо за политики месец преди 3 ноември доминиращата тема в кампанията да е дали изобщо Америка може да проведе честни избори, които да бъдат признати и да доведат до нормално предаване на властта, е очертаващото се масово гласуване по пощата с цел изябгване на опасността от заразяване с COVID-19.

"Пандемията създава риск за изборите заради масирано изместване на гласуването от традиционното пускане на бюлетина в секция, което се случва в деня на вота, към гласуване по пощата. И това изместване отваря ново пространство за пропаганда, че има изборни фалшификации", казва пред "Капитал" Лорейн Минит, професор по публична политика в Rutgers University. Без да се позовава на каквито и да било доказателства освен собствената си интуиция, от месеци Тръмп тръби, че гласуването по пощата ще доведе до "най-измамните избори в историята", и дори призова вотът да бъде отложен, нищо, че датата е установена със закон.

Извън алармизма на Тръмп за кражба на изборите, масовото гласуване по пощата действително създава условия за забавено обявяване на резултатите, голям брой невалидни бюлетини и лавина от съдебни битки. В Пенсилвания например по силата на скорошно съдебно решение всички пуснати по пощата бюлетини, които не са сложени в два отделни плика, поставени един в друг, ще бъдат считани за невалидни. По прогноза на изборните власти това може да доведе до елиминирането на над 100 000 бюлетини в щата, в който преди четири години Тръмп спечели с едва 44 000 гласа разлика. Новото правило вероятно ще ощети повече Джо Байдън, тъй като според проучванията се очаква избирателите на демократите да гласуват много по-масово по пощата, отколкото тези на републиканците.

Логистичните главоболия от превключването към дистанционно подаване на бюлетини се видяха ясно в Ню Йорк на първичните избори на демократите през юни. Пощите се задъхаха, изборните комисии шест седмици броиха пристигащи със закъснение пликове, а хиляди бюлетини бяха толкова забавени, че накрая изобщо не бяха отчетени. Същото се случи и в Калифорния.

Оттогава щатите имаха месеци за подготовка, но дори да се справят по-добре, дистанционното гласуване ще означава по-късно обявяване на финалните резултати. "Шансът да има ясен победител в нощта на изборите е минимален заради очаквания безпрецедентен брой бюлетини по пощата. За да има безспорен фаворит, маржът на победата му трябва да е по-голям от броя пуснати по пощата бюлетини, които не могат да бъдат преброени за един ден, тъй като много щати ограничават броенето на тези бюлетини в самия изборен ден и след него, но не и преди това", казва Лорейн Минит.

Опасенията са, че това забавяне между гласуването и оповестяването на резултатите отваря поле за загубилия кандидат, особено ако той се казва Доналд Тръмп, да оспорва вота. И след като още отсега той прави всичко възможно да дискредитира легитимността на изборите, една победа на Байдън, дошла след дълго броене на дистанционни бюлетини, може да не бъде приета не само от Тръмп, но и от много американци.

Лорейн Минит посочва, че от правна гледна точка, ако има ясен победител със значима преднина, няма значение дали опонентът му се признава за загубил. "Ако няма законови основания за оспорване на изборите, всичко приключва. По силата на 20-ата поправка на Конституцията на САЩ новият президент ще встъпи в длъжност на 20 януари. Това ще се случи независимо дали Тръмп спечели, или Байдън спечели, а Тръмп откаже да напусне Белия дом. Ако Байдън е ясният победител, от 20 януари той е главнокомандващ на военните сили, а Тръмп няма други опции, освен да си тръгне", посочва преподавателят в Rutgers University.

Въпросът обаче е какво ще се случи между 3 ноември и 20 януари и какви ще са политическите щети, ако Америка се озове с двама кандидати, обявили се за победители, по улиците избухнат протести, включително въоръжени, а Тръмп изкара Националната гвардия, както заплаши да направи през лятото. "Ако резултатът от изборите бъде определен от юридическа интервенция, както се случи през 2020 г., за разлика от тогава сега политическите последици ще бъдат тежки и победителят ще бъде смятан за нелегитимен до степен, която отива отвъд обичайния синдром на неумеещия да губи. Независимо с колко голяма разлика е победата на Байдън, най-отдадените привърженици на Тръмп, които съставляват вероятно около една четвърт от електората, няма да приемат загубата. Но неспособността на неговата електорална база да се примири няма да подкопае фундаменталната вяра в системата на мнозинството останали избиратели", смята Лорейн Минит. Само че с президент, демонстриращ пълна липса на подобна вяра, дори и най-кошмарните сценарии не изглеждат немислими.