Как е най-добре да се регулира тех индустрията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как е най-добре да се регулира тех индустрията

Reuters

Как е най-добре да се регулира тех индустрията

Антитръстовите дела за минали случаи досега са неефективни и затова регулаторите обръщат вниманието си към закони за бъдещето

The Economist
4787 прочитания

Reuters

© Reuters


Съвсем скоро Министерството на правосъдието на САЩ ще започне дело срещу Google, обвинявайки ги, че злоупотребяват с монопола си при онлайн търсачките. Това ще бъде първото голямо антитръстово дело в технологичния сектор, откакто същото министерство "подгони" Microsoft през 1998 г. Министърът на правосъдието Уилям Бар със сигурност ще използва това като доказателство, че администрацията на Тръмп не се страхува от технологичните гиганти.

Независимо от политическите заявки обаче делото няма да е нещо особено стряскащо за Google. Малко щати е вероятно да се включат в него. По-голямата част от рекламния бизнес на компанията едва ли ще бъде атакуван. Ако се водим по процеса срещу Microsoft, делото ще се влачи с години и ще разсейва Google. Накрая най-вероятно ще завърши с незапомнящо се решение, дори ако президент стане Джо Байдън.

САЩ се опитват да намерят "златната законова среда"

Потенциално по-големи регулации за технологичните компании избиват на други места. Много от законотворците смятат, че антитръстовите обвинения срещу извършени вече действия (ex post) не работят добре в толкова бързо развиващ се пазар като технологичния. Те искат да се наложат ex ante правила, подобни на тези в други индустрии, които да ограничават онлайн платформите, преди те да са направили каквото и да било.

На 6 октомври комисия в американския Конгрес публикува доклад от 449 страници, описващ как Америка трябва да промени законите си за защита на конкуренцията. Няколко дни по-рано изтече списък с правила, които ще бъдат включени в Закона за дигиталните услуги на ЕС - амбициозен пакет от регулации, който се очаква в началото на декември. Дали тези опити ще бъдат по-успешни от старите мерки за запазване на конкуренцията?

Докладът е резултат на 16-месечно проучване на Камарата на представителите, оглавявано от демократа Дейвид Сисълайн. Въпреки поляризираната политика на САЩ голяма част от заключенията на доклада се радват на двупартийна подкрепа. В него "акуратно се показва как Apple, Amazon, Google и Facebook са използвали монополната си сила, за да се държат като пазачи на пазара", пише републиканският конгресмен Кен Брук.

Очаквано обаче, двете страни не се разбраха какво да правят по въпроса. Демократите искат големите технологични дружества да разделят основния си бизнес от останалите си дейности. Amazon например вече да не може да продава собствени продукти на онлайн платформата, където се твърди, че си осигурява специално отношение, включително по-добро позициониране при търсене. Републиканците не приемат подобни мерки, твърдейки, че те са твърде тежки, и предлагат леки промени в антитръстовите закони.

Amazon отрекоха резултатите на проучването. "Презумпцията, че успехът може да е резултат единствено на неспортсменско поведение, е изключително грешна", заявиха от компанията.

Apple, Facebook и Alphabet - компанията, майка на Google, също отговориха по подобен начин. За да може Конгресът да приеме някакъв значим закон, следващия месец демократите трябва да спечелят не само президентското място, но също така и голямо мнозинство в Сената, което да им позволи да приемат смело законодателство, дори част от съпартийците им да не са съгласни.

ЕС подготвя собствени регулации

След като вече опита, и то без успех, да промени поведението на технологичните гиганти чрез антитръстови глоби, ЕС също се обръща към ex ante. Идеята е да забрани на големите "пазачи" да се занимават с "нечестни дейности". Изтеклата информация досега съдържа списък от 30 подобни действия - от платформи, лансиращи собствените им услуги, до отказа им да работят с конкуренти.

Ако всички предложения на ЕС за регулации станат факт, "пазачите" ще се окажат в законова усмирителна риза. Предложенията може да намалят "ефекта на мрежата" - мощта на онлайн пазарите, която бута големите компании да стават още по-големи. Доминиращи приложения за съобщения например като WhatsApp на Facebook може да се наложи да приемат съобщения от по-малки. Платформите може да бъдат принудени да обменят информация с конкурентите си, премахвайки една от бариерите за навлизане на иновации на пазара.

Както винаги дяволът е в детайлите - с които Европейската комисия в момента се бори. Какво точно се счита за пазач? Имат значение броят на потребителите и приходите. Но какво например са активите от данни, които са по-трудни за пресмятане? Кои платформи от данни трябва да споделят? Възможността за връзка между приложенията за съобщения са добре дошли в някои аспекти - точно както мобилните оператори трябва да приемат обаждания от конкуренти. Но може да навреди на конкуренцията между методите за криптиране, които оперативно съвместимите приложения ще трябва да хармонизират. Ако регулациите са твърде тежки, това може да спре големите платформи да търсят иновации.

Еврократите се намират в това, което Марк Шмулик от анализаторската компания Bernstein нарича "дилемата на регулатора" - да създаде здрави закони, които обаче да не доведат до нежелани последствия. Отговорът на комисията е нейните експерти, както и може би нова агенция, да решават за всеки случай поотделно кои действия вредят на конкуренцията. Дружествата ще трябва да доказват, че не го правят.

Да се измислят ефективни регулации ще отнеме време, вероятно повече дори от антитръстовите дела. Но ще бъде историческа аномалия, ако технологичните дружества не са стриктно регулирани, както други систематично важни индустрии като банкиране и производство на храни преди тях.

Обществото изглежда готово - според изследване 72% от американците казват, че социалните медии имат твърде голяма сила. Малките технологични компании също са готови, което си личи по ex post опитите им. Epic, която е създател хитовата игра Fortnite, започна дело срещу Apple именно на антитръстова база. "Кръстоносният поход" на Oracle срещу Google относно погазване на авторски права, който Върховният съд се съгласи да изслуша на 7 октомври, също има антитръстов оттенък. Доминацията на технологичните гиганти може би е към края си. Ответният удар едва сега започва.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Все по-големи и неконтролирани

от "Капитал"

В доклада от 449 страници на антитръстовата подкомисия към Камарата на представителите в Конгреса се твърди, че и четирите компании - Amazon, Apple, Google и Facebook, имат монопол или значителна пазарна мощ, с които са злоупотребили. Тъй като всяка от тях контролира определен канал за дистрибуция, те могат да "определят победителите и губещите" в икономиката. Според авторите на доклада компаниите могат да искат прекомерни такси, да налагат тежки договорни условия и да трупат данни. Републиканците от подкомисията отказаха да го подпишат и публикуваха отделен отговор от 28 страници, който подкрепя решителните антитръстови действия, но не и най-строгите препоръки.

В доклада се казва, че голямата четворка "е донесла очевидни ползи на обществото", макар и на определена цена. Проучванията показват, че потребителите се тревожат за поверителността на данните и дали технологичните гиганти не са твърде могъщи, но са доволни от иновациите, безплатните услуги, които те предлагат.

Съвсем скоро Министерството на правосъдието на САЩ ще започне дело срещу Google, обвинявайки ги, че злоупотребяват с монопола си при онлайн търсачките. Това ще бъде първото голямо антитръстово дело в технологичния сектор, откакто същото министерство "подгони" Microsoft през 1998 г. Министърът на правосъдието Уилям Бар със сигурност ще използва това като доказателство, че администрацията на Тръмп не се страхува от технологичните гиганти.

Независимо от политическите заявки обаче делото няма да е нещо особено стряскащо за Google. Малко щати е вероятно да се включат в него. По-голямата част от рекламния бизнес на компанията едва ли ще бъде атакуван. Ако се водим по процеса срещу Microsoft, делото ще се влачи с години и ще разсейва Google. Накрая най-вероятно ще завърши с незапомнящо се решение, дори ако президент стане Джо Байдън.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK