Китай - от "фабриката на света" до растеж с вътрешно горене
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Китай - от "фабриката на света" до растеж с вътрешно горене

Президентът Си Цзинпин казва, че Пекин трябва да "поеме инициативата за промяна" посред кризата

Китай - от "фабриката на света" до растеж с вътрешно горене

Натискът от САЩ, ЕС и COVID-19 отново показва слабостите на движения от износа растеж на Пекин

Марина Станева
1659 прочитания

Президентът Си Цзинпин казва, че Пекин трябва да "поеме инициативата за промяна" посред кризата

© Reuters


Китайският президент Си Цзинпин представи модела за "двойна циркулация" за дългосрочното развитие на страната.
Очакванията са, че следващата седмица комунистическата партия ще обяви подробности за по-голям фокус върху вътрешния пазар.

В условията на COVID-19, глобално подозрение към китайски технологични компании като Huawei, търговските мита на САЩ и увеличаваща се отбранителност от страна на ЕС Пекин осъзнава, че неговият движен от износа растеж се превръща във все по-голяма слабост. Очакванията са, че на петия пленум на Китайската комунистическа партия от 26 до 29 октомври ще бъде представен план за по-голям фокус върху вътрешния пазар.

Не за първи път се говори за необходимостта Пекин да преориентира икономическия си модел към вътрешно потребление. Но контекстът днес е друг и както Politico обобщава: "Нарастващата политическа враждебност на САЩ и Европа означава, че Китай може би най-накрая ще стане сериозен относно намаляването на зависимостта си от износа."

Какво е "двойна циркулация"

Според анализ на Project Syndicate санкциите на американския президент Доналд Тръмп "не оставят друг избор на Китай, освен да удвои усилията си да свърже икономическия растеж с вътрешното търсене и подкрепата за местните иновации, за да си осигури солидни глобални позиции". Преди няколко месеца китайският президент Си Цзинпин обяви модела за "двойна циркулация" за дългосрочното развитие на страната. Целта е да се получи цял производствен цикъл, който да не зависи от чужди технологии, инвестиции или експортен пазар. Пекин ще се стреми към устойчива вътрешна циркулация на стоки, произведени и консумирани изцяло в страната. Китайският президент също така заяви, че "вътрешната циркулация" ще бъде подкрепена от "външната циркулация".

Преди тридесет години тогавашният лидер Дън Сяопин възприе плана за "голямата международна циркулация", но глобалната криза от 2008-2009 г. показа уязвимостта на движения от износа модел и накара китайското ръководство да опита да преориентира растежа към вътрешните двигатели. Пекин отдавна си дава сметка, че успехът на "голямата международна циркулация" създава и проблеми. В публикувания през 2006 г. единадесети петилетен план властите отбелязват: "Ръстът на Китай трябва да се основава на вътрешно търсене, особено потребителско търсене. Моторът на икономическия растеж трябва да бъде преориентиран от ръст на инвестициите и износа към балансиран ръст на потреблението и инвестиции, както и към балансиран ръст на вътрешното и външното търсене."

Джъд Бланшет и Андрю Полк от Center for Strategic and International Studies посочват, че "по своята същност "двойната циркулация" е стратегия за укрепването на китайската икономическа устойчивост на фона на глобалните икономически сътресения и общото оттегляне на западните демокрации от глобализацията, като в този случай Пекин вижда плана като начин да се защити от икономическото си оголване пред външната среда". Така азиатската страна става все по-вгледана в себе си, за да поддържа стабилно икономическо развитие.

Пекин и преди е правил опити в тази насока. Но според експертите предишните политики за насърчаването на местен растеж са били по-скоро моментна реакция на кризите, движена от идеята, че сега Китай ще премине през трудния момент, като временно стимулира вътрешната икономика. Докато моделът за "двойна циркулация" е замислен като по-постоянен.

"Икономическата тема ще бъде много важна част от пленума следващата седмица, като акцентът ще бъде върху повторното заработване на икономиката в условията на пандемия. И преди сме чували тези неща за преобръщането на модела на китайската икономика, но се изискват ужасно много усилия, за да стане това", коментира пред "Капитал" Родерик Уай от британския институт Chatham House.

Според анализ на Politico разрешаването на проблема с вътрешното потребление и съответно харчене ще изисква мащабни реформи, които китайското ръководство, изглежда, не желае да обмисли. Те включват осигуряването на повече пространство за развитието на стартъпи и други частни фирми, ограничаването на мощта на държавните гиганти и провеждането на поземлени реформи, които ще позволят на китайците от провинцията да генерират нови и по-ефективни форми на доход от обработването на наета земя.

Повишаване на вътрешното потребление = увеличаване на доходите

Международният валутен фонд повиши прогнозата си за ръста на китайската икономика и вече очаква той да бъде 1.8% за тази година. Същевременно до този момент възстановяването на потреблението изостава зад производството на фона на загуба на работни места и икономическа несигурност заради коронавируса. Повишаването на вътрешното потребление предполага увеличаване на доходите, а това означава, че са необходими големи структурни реформи.

Макар че средният доход в Китай е нараснал осемкратно между 1978 и 2015 г., неравенството остава високо. Според скорошно проучване делът от националния доход, отиващ при най-богатите 10% в страната, се е увеличил от 27% през 1978 г. до 41% през 2015 г., докато делът, спечелен от най-бедните 50%, е спаднал от 27% до 15%. Друг проблем е, че заради липсата на т.нар. предпазни мрежи (като например покриващи нуждите пенсии и адекватно здравеопазване) китайците предпочитат да пестят. Спестяванията са достигнали пик от 52% от БВП през 2008 г., преди да удари финансовата криза, и все още са се застопорили на около 45%. Същевременно частното потребление съставлява 38.8% от китайския БВП в сравнение с 51.7% в ЕС и 66.8% в САЩ. Освен това китайците, които в момента са между 20- и 30-годишни, са родени в епохата на политиката "едно семейство - едно дете" и трябва да се грижат за двама родители след пенсионирането им, както и за своите деца в условията на силно конкурентен пазар на труда.

"Стратегията за "двойна циркулация" със сигурност ще присъства явно в следващия петилетен план, но пропазарните реформи са промяната, която има истински потенциал да вдигне нивата на растежа с един или два процентни пункта през следващите пет години", пишат в анализ за Nikkei Asia Юкон Хуан и Джошуа Лийви от Carnegie Endowment for International Peace.

Вече кипи сериозна медийна еуфория около стратегията на Си Цзинпин, която китайските държавни издания наричат "нова насока за развитие, при която вътрешният и външният пазар се стимулират взаимно". Президентът обяви през април, че Пекин трябва да "поеме инициативата за промяна и успешно да улови и създаде възможности на фона на кризите и трудностите пред нас". Каквото и да обяви следващата седмица, то ще е само началото на дълъг път.

Китайският президент Си Цзинпин представи модела за "двойна циркулация" за дългосрочното развитие на страната.
Очакванията са, че следващата седмица комунистическата партия ще обяви подробности за по-голям фокус върху вътрешния пазар.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    jonson avatar :-P
    jonson

    Да бяхте вестник "Дума", щях да разбера защо смятате, че

    "Макар че средният доход в Китай е нараснал осемкратно между 1978 и 2015 г., неравенството остава високо. Според скорошно проучване делът от националния доход, отиващ при най-богатите 10% в страната, се е увеличил от 27% през 1978 г. до 41% през 2015 г., докато делът, спечелен от най-бедните 50%, е спаднал от 27% до 15%."

    Но вие сте вестник Капитал и би трябвало да наемате журналисти, на които им е ясно, че уеднаквяването на доходите води до общия им спад, а не обратното. По простата причина, че има промишлено потребление. Тоест, единствения естествен начин за повишаване на заплатите е да се инвестира в нова и по-мощна производствена техника, която да осигурява по-висока производителност на труда. Тя пък съответно е по-скъпа и принадлежи на собствениците на предприятието и ето на - социалистите имат повод да мрънкат, че видите ли в относителелен план работниците обедняват. Хайде сега капиталци, цитирайте и коефициента на Джини и просто си изберете профсъюз, чиито интереси да представлявате.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK