Америка срещу Америка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Изборите на тяхното недоволство

Америка срещу Америка

Всички най-лоши прогнози за изборите за президент в САЩ са на път да се сбъднат

Америка срещу Америка

Изборите не доведоха нито до катарзис, нито до ясен изход и е много вероятно да приключат в съда

Йоан Запрянов, Светломира Гюрова
10982 прочитания

Всички най-лоши прогнози за изборите за президент в САЩ са на път да се сбъднат

© Reuters


Темата накратко
  • Изборите не доведоха нито до катарзис, нито до ясен изход и е много вероятно да приключат в съда.
  • Победителят в президентските избори, бил той Тръмп или Байдън, ще трябва да управлява държава, в която близо половината електорат не приема легитимността му.
  • Дори Тръмп да си тръгне, тръмпизмът ще остане - с войнственото разделение и противопоставяне вътре в страната и с всички последствия от това за политиката й навън.

"Ако Тръмп си тръгне, просто вече няма да е толкова изтощително. Ще можете да се съберете на вечеря за Деня на благодарността без да затъвате в спорове". Обещанието на Барак Обама, който се включи активно в кампанията на своя някогашен вицепрезидент Джо Байдън, изглежда неизпълнимо. Дори кандидатът на демократите Байдън да надделее над Доналд Тръмп в неочаквано оспорваните президентски избори, Америка ще бъде всичко друго, но не и спокойна страна в мир със себе си.

Победителят от вота на 3 ноември остава неясен и ще се реши от няколко ключови щата през идните часове или дни. Но вече е ясно, че изборите, които е много вероятно да приключат в съда, няма да направят нищо, за да излекуват раните на Америка. Дори напротив, много е вероятно да ги задълбочат. Победителят, който и да е той, ще трябва да управлява държава, в която близо половината електорат не приема легитимността му. Тръмп може и да си тръгне, но тръмпизмът ще остане - с войнственото разделение и противопоставяне вътре в страната и с всички последствия от това за политиката й навън.

А уж трябваше да е различно

Социолозите отново сбъркаха - лесна победа на Байдън липсва, а Тръмп печели милиони повече гласове, отколкото преди четири години. Дори на фона на невиждана от век избирателна активност, това показва, че президентът не получава очаквания от мнозина шамар и "синя вълна" няма да има нито във вота за Белия дом, нито в този за Сената и Камарата на представителите. Така който и да бъде избран за президент, големи промени няма да има, тъй като Конгресът остава разделен.

Всички най-лоши прогнози за изборите за президент в САЩ са на път да се сбъднат. Победител няма - Доналд Тръмп се обяви за такъв, но без все още да има ясни резултати от ключовите щати. И алармира, че изборите ще бъдат откраднати, без никакви доказателства. Джо Байдън казва, че въпреки всичко очаква да "спечели това нещо". Финал, в който крайната дума ще има Върховният съд заради късно броене на гласове по пощата и оспорване на резултатите, изглежда все по-вероятен.

Дори при тази замъглена картина изборите все пак сочат какво следва, без значение кой е президент. Вътрешната политика по всяка вероятност няма да се промени особено, тъй като Камарата на представителите остава при демократите, а Сенатът - при републиканците. Върховният съд пък бе наскоро попълнен от Тръмп. Ако все пак 46-ият президент се казва Джо Байдън, във външната политика разликата ще е драматична, но повече като стил, отколкото като съдържание. Да, Америка отново ще действа заедно със съюзниците си, но ще продължава да е вгледана в себе си, фокусирана върху съперничеството си с Китай и не толкова ангажирана с Европа.

Евентуален втори мандат на Тръмп би означавал още от същото - съвсем буквално "още четири години", какъвто е един от слоганите за преизбирането му. На фона на икономическия срив заради коронавируса това може да означава рокади в кабинета и смяна на президента на Федералния резерв Джером Пауъл - но такава възможност има и при Байдън.

Източник: Reuters

Какво пак объркаха социолозите

След монументалния си провал през 2016 г. големите социологически агенции прекараха дълго време, за да анализират и обясняват какво е довело до грешните прогнози и изненадващата победа на Доналд Тръмп над Хилъри Клинтън. Четири години по-късно данните от социологическите проучвания изглеждаха дори по-убедително в полза на Джо Байдън и американските агенции отделиха специално внимание на това да изтъкнат разликата в подхода им спрямо 2016 г. и защо няма как нещо подобно да се случи и сега.

Случи се. Още часове след края на изборите на картата се откроиха няколко ключови щата, за които се очакваше да издигнат "синя стена" и да вкарат решително Байдън в Белия дом. Вместо това Доналд Тръмп бързо спечели Флорида, обръщането на Тексас остана за някой друг път, а крайният резултат ще бъде определен от бюлетините в Пенсилвания, Мичиган, Уискънсин, Джорджия, Северна Каролина и Невада - почти всичките щати, в които прогнозите показваха убедителна преднина за Джо Байдън, извън статистическата грешка. Което поставя отново въпроса могат ли изобщо социолозите да хващат електората на нетрадиционни кандидати като Тръмп.

Подобно на 2016 г., макар кандидатът на демократите да печели общия вот с голяма разлика, заради американската система победителят по всяка вероятност ще бъде определен чрез едва няколко хиляди гласа разлика в отделните щати. Притеснителното в този сценарий е, че той може да отприщи след себе си гняв и от двете страни. Губещата, която и да е тя, едва ли ще преглътне лесно поражението, по различни причини: Тръмп и поддръжниците му не биха приели той да загуби, след като вече е обявил и пресметнал победата си, а Байдън и демократите едва ли ще са съгласни да се примирят лесно с втори мандат на Тръмп след решение на Върховния съд или отново с многомилионна разлика в общия национален вот в тяхна полза.

Бизнесите в големите градове превантивно облицоваха прозорците си с цел да понесат по-малко щети по време на вече очакваните бунтове. Те имат опит от лятото, когато след убийството на Джордж Флойд имаше сблъсъци, палежи, разбити витрини, масово плячкосване и цялостно усещане, че първата буква в абревиатурата на САЩ е там вече само символично.

В Америка всички условия, довели до възхода на Тръмп, още са налице и дори са по-силни, отколкото преди четири години
Източник: Reuters

Тръмп - по-популярен днес, отколкото през 2016 г.

Големият пропуск и на социолози, и на медии е колко точно популярен е Тръмп. Според междинните данни президентът вече има 66 млн. гласа към сметката си - с над 3 млн. повече, отколкото през 2016 г., без всички бюлетини да са преброени.

Всякаква логика би трябвало да сочи обратното: Тръмп прекара четири години в разследвания, критики, гафове, абсурдни ситуации и крайно негативно медийно отразяване. Прекара ги обаче и в законодателни победи, силна икономика преди удара на коронавируса, назначаване на стотици съдии - от които трима върховни - и цялостна трансформация на поведението и политиките на САЩ на външната сцена. Казано накратко, Тръмп изпълни немалка част от обещанията си, сред които и най-голямото - да не бъде просто поредният политик във Вашингтон. Държанието и действията му, които го правят опасен според противниците му, му носят още по-голяма популярност сред поддръжниците му.

Промяна има и в демографията на подкрепилите го сега спрямо 2016 г.: по-малко бели и повече черни и латиноси, особено кубино-американците, които превърнаха Флорида от променлив щат във втори Тексас за републиканците.

Последният пропуск на анализатори и социолози бе представянето на Тръмп в последните седмици на кампанията. След като се разболя от COVID-19 и прекара няколко дни в болница, президентът се захвана да наваксва обикалянето на цялата страна, в повечето случаи с по няколко щата на ден. Обичан или мразен, 74-годишният Тръмп остава неуморна машина за водене на кампании, като постоянните му гостувания в ключови щати до последния момент със сигурност са изиграли роля в това да е на крачка от преизбиране, а не загубил с огромна разлика от Джо Байдън.

Байдън - с малки възможности за промяна

Ако крайният победител все пак се окаже демократът Байдън, той няма да донесе със себе си радикално скъсване с досегашната ситуация. Друг провал на социолозите бяха надпреварите за Сената - вместо обръщане на вълната и мнозинство на демократите, засега всичко, изглежда, ще си остане същото, с няколко разменени места. Мнозинството на враждебните към почти всичко либерално републиканци в Сената означава, че дори да иска, евентуалният екип в Белия дом Джо Байдън и Камала Харис няма да имат особено пространство за маневриране по отношение на законодателството и потенциалното назначаване на либерални съдии. В краткосрочен план обаче двамата могат да наложат нова стратегия за справяне с коронавируса и по-конкретно пълна или частична национална карантина, каквото Тръмп гласно не иска. Дори и това няма да е лесно в държава, където много хора твърдят, че няма да приемат ваксина и гледат на носенето на маски като на ограничаване на личната им свобода.

Нов кабинет със сигурност би търсил нова политика в енергетиката, климата, здравеопазването, данъците, социалните въпроси и т.н. Но с подобно разпределение на силите в Конгреса и минимална съвместна работа между демократи и републиканци, едва ли ще я намери.

Смяната в Белия дом ще се усети по-осезаемо навън. САЩ са в по-лоши отношения с почти всичките си ключови партньори спрямо 2017 г. - от Южна Корея, през Германия до Турция. Бъдещето на военния съюз НАТО продължава да е актуална тема заради желанието на Тръмп страните-членки да вдигнат осезаемо разходите си за отбрана и финансовото бреме да не пада толкова върху САЩ. Неясно е и колко по-различна би била позицията на Байдън и Харис по отношение на слона в стаята Китай, докато Тръмп със сигурност би продължил враждебната си политика на няколко фронта срещу втората по големина икономика в света след САЩ.

Най-важното, което Байдън би могъл да направи, е да върне традиционното поведение и на фигурата на президента на САЩ, и на страната - както на международната сцена, така и вътре. Политиките на Тръмп никога не са били толкова поляризиращи, колкото самото му държание. Джо Байдън не е най-вдъхновяващият и енергичен политик (особено на 78-годишна възраст), но е бил и сенатор, и вицепрезидент и със сигурност буди спомени за едни по-спокойни и цивилизовани времена. Най-силната страна на Байдън за голяма част от поддръжниците му си остава фактът, че той просто не е Доналд Тръмп. Часове след края на изборния ден все още не е ясно дали това му качество е достатъчно, за да стигне отново до Белия дом, този път без представката "вице" в позицията си.

Дори да успее, ще трябва да управлява страна, в която всички условия, довели до възхода на тръмпизма, още са налице - политическата поляризация, отчаянието на "сините якички", несигурността на средната класа, културното разделение, захранвано от съмнителни източници на информация, усещането за китайска заплаха дори са по-силни отпреди четири години. По сполучливото сравнение на колумниста на FT Едуард Люс, както ваксината няма изведнъж да спре пандемията, така и загубата на Тръмп няма магически да сложи край на тръмпизма.

Темата накратко
  • Изборите не доведоха нито до катарзис, нито до ясен изход и е много вероятно да приключат в съда.
  • Победителят в президентските избори, бил той Тръмп или Байдън, ще трябва да управлява държава, в която близо половината електорат не приема легитимността му.
  • Дори Тръмп да си тръгне, тръмпизмът ще остане - с войнственото разделение и противопоставяне вътре в страната и с всички последствия от това за политиката й навън.

"Ако Тръмп си тръгне, просто вече няма да е толкова изтощително. Ще можете да се съберете на вечеря за Деня на благодарността без да затъвате в спорове". Обещанието на Барак Обама, който се включи активно в кампанията на своя някогашен вицепрезидент Джо Байдън, изглежда неизпълнимо. Дори кандидатът на демократите Байдън да надделее над Доналд Тръмп в неочаквано оспорваните президентски избори, Америка ще бъде всичко друго, но не и спокойна страна в мир със себе си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    sstoyanov avatar :-|
    Стоян Стоянов

    Много смислена и балансирана статия, радвам се че все пак е останала добра жирналистика в Капитал.

  • 2
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    Първото заглавие - "Агонията на Америка" беше по-подходящо.
    Явно някой от някъде се е стреснал и се е обадил в редакцията.
    Сама по себе си статията не казва нищо ново; не се и опитва да анализира как така Щатите се оказаха опрели до тези двамата - хвани единия, изритай другия. Ако Капитал бяха запазили първото заглавие, щеше да е някъква компенсация.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "ivangabrovo":

    Не мисля, че заглавие "Агонията на Америка" е по-добро от това сега. Понятието "агония" се свързва с тежко, мъчително състояние, което приключва със смърт. Нищо не дава основание за такова твърдение по отношение на САЩ.
    В този смисъл заглавието "Америка срещу Америка" е много по-точно, по-улегнало и по-философско, ако щете.

    Много премерена статия!
    Да, в една публикация не може да има всичко, но за мен чисто професионално има една видимо отсъстваща голяма тема-табу: деменцията на 78-годишния Байдън.
    Това състояние не се лекува. То прогресира. Неминуемо след някое време, ако Върховният съд на САЩ отсъди победата на Байдън, Камала ще трябва (като Линдън Джонсън след убийството на Кенеди) да довърши мандата му като изпълняваща длъжността президент.

    И оттук изскачат купища неизвестни, които нулират всички разсъждения в статията: как ще подхожда към предизвикателствата абсолютно неизвестната дама. Разбира се, веднага изскача нелишената от основание теза, че тя е избрана за вице, за да "придърпа" черни гласове и ще е марионетката пред прожекторите, а зад кулисите ще управляват Обама и Хилъри.
    Че Обама е силният човек в ДП говори немного широко разпространения слух, че преди да номинаират Байдън в ДП са спрягали за кандидат на партията... Мишел Обама.

    Всъщност допреди Тръмп (ще е жалко, ако това продължи и занапред) нямаше абсолютно никакво значение кой ще е президент на САЩ, защото след Никсън нямаше високи фигури и президентите просто огласяваха чужди решения. Отричан или обичан, Доналд Тръмп промени това, дотолкова, че дори и да са му дърпали конците, това изобщо не личеше.

    Допадат ми самостоятелните играчи.
    Затова не ми се ще доскорошният хегемон да влиза в обувките на СССР в края на 80-те:
    - със сенилни старци начело;
    - с раздирана от вражди върхушка;
    - с междуетнически/расови/регионални конфликти;
    - без перспактива.

    Опасното е, че както при загиването на звездите се образуват черни дупки, които засмукват всичко, така и при погиването на империите светът потъва във водовъртеж от хаос.

    Затова съвсем самосъхранително не бих желал да съм свидетел на агонията на Америка.

  • 6
    ss avatar :-P
    SS

    Eдно е сигурно - ще има нов скок в продажбата на оръжие ...

  • 7
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Fino alla fine, разликата между двамата си остана огромна.

    Преброяването първо на вота на място, после дистанционния вот (в доста щати) обърка здраво републиканците и им даде фалшиви надежди.

    Тръмп е нещо като съвременното БЗНС. В големите градове пък не щат и да го помиришат.

  • 8
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#3] от "D-r D":

    Смъртта на САЩ е силно преувеличена.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Светът през 2021

Светът през 2021

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK