Изборите на тяхното недоволство

Икономиката на САЩ след изборите: Повече държава и при нужда по-високи данъци

Икономиката на САЩ след изборите: Повече държава и при нужда по-високи данъци

Държавните стимули реално заместват намаляващото потребление и спасяват закъсалите компании

Кирил Кирчев
6493 прочитания

© Reuters


Последните четири години при управлението на Доналд Тръмп светът беше подложен на изпитания от нестандартните му решения - протекционизмът отново се превърна в основен играч, а търговските сблъсъци с основните партньори на САЩ станаха негово основно оръжие.

В началото на годината повечето световни лидери, изглежда, се бяха примирили, че Тръмп ще се задържи още четири години в Белия дом - той беше безспорният фаворит да бъде преизбран, защото американската икономика бумтеше, в сила влезе и първата фаза от търговската сделка с Китай. Тогава с гръм и трясък на сцената излезе нов коронавирус, който обърна света с главата надолу само за няколко месеца - тази година най-развитите страни са изправени пред най-голямото свиване на икономиките си от десетилетия, а възстановяването ще е бавно и несигурно.

Един от най-губещите се оказа точно Тръмп - заради подценяването на вируса, който по ирония тръгна от Китай, САЩ бяха ударени най-тежко от пандемията. И докато продължава да е неясно дали това ще му струва Белия дом, или все пак е успял да стопи преднината на кандидата на демократите Джо Байдън, ефектът "Тръмп" върху икономиката е ясен. Вместо рекордно ниска безработица, високо ниво на доверие и нарастващи доходи Тръмп ще завърши мандата си с нарастваща бедност, скромен растеж и по-висока безработица, отколкото когато встъпи в длъжност.

Ефектът Тръмп

Въпреки една от най-лошите години в новата американска история секторът, за който Тръмп получава най-високите си оценки, остава икономиката. Той запази репутацията си на твърд преговарящ, която е създал като бизнесмен. Много преди Тръмп да се появи на политическата сцена, икономиката беше прекроена и съществуваше тревога за сигурните преди работни места за средната класа и икономическото превъзходство на Америка в света. Тръмп разпозна, разпали и насочи тези течения по начини, които вероятно ще продължат независимо дали той ще спечели или загуби изборите, отбелязва New York Times.

Той промени партийните позиции по ключови въпроси като икономиката и глобализацията и помогна за преобръщане на политиката за държавния дълг. Стана лидер на Републиканската партия, която проповядваше свободна търговия, ниски разходи и намаляване на дълга, и я трансформира в такава, която води търговски войни дори със съюзници, натрупва рекордни дефицити в мирно време и предпазва критичните социални програми от съкращения.

Всички чакат още държавни стимули

Който и да е следващият президент, основните усилия ще бъдат насочени към връщането на американската икономика към устойчив растеж и ролята на Федералния резерв в този процес. Светът прекара по-голямата част от последното десетилетие в икономическа криза и възстановяването от нея, а решенията на Белия дом често се копират от ЕС и Европейската централна банка с леко закъснение. Опитът от последната финансова криза показа, че развитите икономики разчитат на държавата, а САЩ и еврозоната са емблематични примери. В условията на пандемията от коронавирус тази зависимост на американската икономика от политиката се увеличи. Държавните стимули реално заместват намаляващото потребление и спасяват закъсалите компании, които сега са от много повече сектори за разлика от финансовата криза. А парите за стимулите се осигуряват с повече дългове.

След изборите вероятно ще има известна промяна в тази политика, но не коренна. Част от републиканците искат ограничения на разходите, а някои от демократите залагат на все по-ляв курс. Икономическият приоритет на Байдън ще е да подготви план за възстановяване на стойност може би 2-3 трлн. долара. В него ще се включват пари за увеличаване на осигуровките за безработица и помощ за федералните и щатските власти, които са изправени пред бюджетни дефицити. И Байдън ще отпуска грантове или заеми за малкия бизнес, който не е подпомогнат толкова, колкото големите компании. Инфраструктурни проекти също влизат в плана.

"Може да се окаже много по-важно кой ще вземе контрол над Сената и Конгреса, отколкото резултатите от президентския вот. Стимулите в глобален мащаб през 2020 г. са около 21 трлн. долара. От промяната на размера им през следващата ще зависи растежът в САЩ и оттам - подобната политика навсякъде по света. Добра новина може да дойде от затопляне на отношенията между САЩ и ЕС в икономически план, което да раздвижи търговията между двата региона. А защо не и с Китай, който също ще седне на масата за преговори с намерения за напредък и за общо възстановяване в световен мащаб. Централните банкери вече имат опит с обща политика, при това успешно през 2016 г. Да се надяваме, че и политиците могат да работят заедно", казва за "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг". В крайна сметка републиканците запазват превеса си в Сената, от което следва, че дори Байдън да победи, прокарването на закони ще е трудно и е малко вероятно да има промяна в статуквото.

Инвестиционните банки и участниците на финансовите пазари смятаха, че демократична "синя вълна" на изборите може да отприщи стимулите от Вашингтон. Става въпрос за повече помощи заради пандемията, разходи за инфраструктура и ново законодателство за минималната заплата. Със запазването на мнозинството на републиканците в Сената обаче няма причина да се очакват коренни изменения. В същото време, независимо от финалните резултати на изборите, ще са необходими нови фискални стимули.

При успех на Байдън се очаква да последва законодателство в областта на инфраструктурата и климата. Бившият вицепрезидент е предложил около 5.4 трлн. долара нови разходи през следващите 10 години, според изчисления на Penn Wharton Budget Model, независимо анализаторско звено към Wharton School в University of Pennsylvania.

Тръмп успя да убеди мнозинството от политиците във Вашингтон, че дълговете не са лоша практика, а инструмент за постоянен икономически растеж. Все повече законодатели от неговата партия разбират колко неустойчив и опасен е този ръст. Може би в дългосрочен план е по-добре, че републиканците запазват контрол върху Сената. Първо, няма да има рязко увеличение на данъчното облагане и второ, разходите няма да бъдат безгранични.

Байдън от своя страна също залага на огромни държавни разходи и съответно по-голям дефицит. Комбинацията от по-големи държавни разходи и стимули трябва да помогне на американския бизнес да превъзмогне шока от пандемията.

Огромните харчове трябва да се покрият частично от по-високи данъци върху домакинствата с доходи над 400 хил. долара и отмяна на намалението на корпоративния данък за 2017 г. Така Байдън ще увеличи приходите от федерални данъци с 2.4 трлн. долара през следващото десетилетие, според Tax Policy Center.

На това се дължи усещането, че бъдещата му политика би била лоша за Уолстрийт. Проучванията обаче показват, че дори ако бъде приет целият данъчен план, което е малко вероятно да стане, корпоративните печалби след данъчно облагане могат да спаднат с до 12%, а доходите на най-богатите - с от 1% до 14%, отбелязва сп. Economist. От Goldman Sachs също смятат, че тласъкът на икономическия растеж в САЩ от фискалните стимули при управление на Байдън ще "надделее над негативните ефекти от увеличението на данъците, особено в светлината на факта, че увеличените приходи от данъци ще отидат за финансиране на нови разходи".

Федералният резерв също подкрепя нови стимули за икономиката, като председателят му Джером Паул призова политиците от двете партии да го направят. Централната банка на САЩ беше под явен натиск от Тръмп, когато лихвите бяха по-високи от нула. "Ако Байдън спечели, Фед отново ще е в силна позиция, ще води пазарите и ще има отново някакво влияние, при това глобално. Ако Тръмп спечели, Фед ще си остане второстепенен играч и от централните банкери отново няма да зависят много неща, освен това ще има и много силен натиск - и от Тръмп, и от бизнеса", казва пред "Капитал" Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Климент Охридски".

Пауъл знае, че централната банка ще трябва да увеличава баланса си, за да купува по-големи обеми американски държавни ценни книжа и така да задържи доходността им много ниска. Федералният резерв няма кой знае какъв избор и ще продължава политиката си на нулеви лихви и покриване на дефицита в държавния бюджет. "Проблемът ще дойде, когато инфлацията скочи и парите започнат да се обезценяват по-бързо от вече изоставената инфлационна цел от 2%. Това може да се случи след поне година-две, така че резултатите от изборите няма да променят политиката на Фед", прогнозира Цветослав Цачев. Той очаква балансът на централната банка да продължи да нараства и да има натиск за дългосрочна обезценка на долара. Златото е единственият актив, който дългосрочно може да спечели от такава политика.

Протекционизмът трудно ще отстъпи

Възстановяването на американската икономика естествено ще се отрази благоприятно на глобалната. По-големият проблем е дали САЩ ще обърнат курса на протекционизъм, наложен през последните няколко години от Тръмп. Все още има много политици и икономисти отвъд океана, които подкрепят въвеждането на мита и опитите да се върне производство от Китай в САЩ. И това вероятно ще продължи да е така на фона на обвиненията на Вашингтон, че Пекин е главният виновник за настъпилата пандемия и трябва да си плати за това. Протекционизмът се превърна в политика на търсене на икономически враг, за да се прикрие неефективността в американската икономика и в държавните разходи. Дори противниците на Тръмп се хванаха за тази "сламка".

Влошаване на щатската икономика през 2021 г. ще засилва протекционизма, ако екипът на Байдън също започне да си търси външен враг, отбелязва Цветослав Цачев. Да се надяваме, че предизборните обещания за развитие на зелената енергия плюс водещите позиции в технологиите ще позволят на САЩ да компенсира изоставането в индустрията с предприемчивост и иновации, а не с протекции.

Все още много политици и икономисти в САЩ подкрепят въвеждането на мита и опитите да се върне производство от Китай в страната.

По отношение на търговския спор с Европа САЩ и сега са в по-силна позиция, защото европейският внос в Америка е по-голям от американския в ЕС. Получава се така, че излишъкът, който ЕС формира от търговията със САЩ, е равен на дефицита на съюза с Китай и Русия заедно - т.е. САЩ финансират Китай и Русия през ЕС, казва Васил Караиванов и предвижда, че републиканците няма да оставят това да продължи още дълго. Дори е твърде възможно Тръмп да прокара по-твърда търговска политика. Америка е най-големият платежоспособен пазар, където по-бързо се създават и технологиите. Така може да се очаква натиск от САЩ Европа да купува повече американски стоки, като се започне от втечнен газ. Ако ЕС иска да запази износа си към САЩ, ще трябва да намери отговор на исканията на Вашингтон.

Доскоро моделът на ЕС работеше успешно през Китай - европейските страни, главно Германия, изнасяха за Китай машини и технологии, а Пекин към САЩ - потребителски стоки. Но Тръмп се опитва да блокира Китай, а моделът B2B (бизнес към бизнес) на Европа няма как да се реализира директно към САЩ, защото моделът в Америка е B2C (бизнес към краен клиент). И Европа ще трябва да направи промяна в тази посока, ако иска да продължи да има добри търговски отношения със САЩ.

От своя страна Байдън има репутацията на поддръжник на свободната търговия, но вероятно няма бързо да премахне митата, защото ще иска да защити американските компании. А това би усложнило трудната задача, която му предстои, ако стане президент - да създаде нова рамка за управление на икономическите отношения с Китай. Освен това той работи по програма, която обещава "да използва пълната власт на федералното правителство, за да укрепи американската индустриална и технологична сила". Байдън също така обещава да използва данъчния кодекс, за да насърчи бизнеса да запази или създаде работни места в страната.

Козът на ЕС с дигиталния данък няма да сработи

САЩ ще трябва да се справят и с ново предизвикателство - желанието на ЕС да въведе дигитален данък, който на практика ще е насочен срещу американските технологични компании, защото в Европа просто няма такива лидери. Това може да доведе до ескалацията на търговската война, която продължава вече няколко години. При настоящото ниво на протекционизъм в САЩ налагането на подобен данък няма как да остане без ответна реакция.

Всъщност въвеждането и прилагането на дигитален данък би било трудно, макар че Брюксел се опитва да го направи чрез Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, обединяваща най-богатите страни в света. Затова е възможно процесът да продължи дълго време и да се стигне до някакъв консенсус със САЩ. И в това отношение е по-добре победата на Байдън, смята Цветослав Цачев.

Опитите за прилагането му в отделни страни от ЕС ще завършат с прехвърлянето му върху крайните клиенти - граждани и компании, което ще оскъпи услугите за тях.

Дигиталният данък може да изиграе и много лоша услуга на ЕС, защото е възможно да стимулира идеи и реализации за независим интернет от космоса (Илън Мъск и Джеф Безос имат такива проекти), предвижда Васил Караиванов. "И да бъде въведен дигитален данък, ще последват още по-силни насрещни мерки по отношение на търговията за Европа. А на практика за ЕС е по-важно да запази добрите си търговски отношения със САЩ, отколкото е за Вашингтон", аргументира се той.

Цветослав Цачев предвижда, че загуба на Тръмп означава повече предсказуемост към съюзници и конкурент в геополитически план. Според него, след като републиканците печелят отново Сената, няма да има завой към облагане на приходите на големите технологични компании в САЩ.

Но тези компании стават все по-силни икономически и често за сметка на традиционни отрасли. Държавите рано или късно ще намерят начин да облагат печалбите им, смята Цачев.

В същото време правителствените разходи за научни изследвания в САЩ са спаднали от над 1.5% от БВП през 1960 г. на 0.7% днес, точно когато Китай поставя сериозно предизвикателство пред американската наука. Байдън би положил усилия и в тази посока, за да промени тенденцията.

Без значение кой ще бъде следващите четири години в Белия дом, икономическата политика вероятно ще обърне повече внимание на американските работни места и индустрии, застрашени от Китай и друга чужда конкуренция, и по-малко на притесненията относно дефицитите, причинени от правителствените усилия за стимулиране на икономиката.

Все пак добрата новина е, че глобалната икономика, изглежда, бавно се връща към нормалното. Светът все още е под влияние на стимули в общ размер от 21 трлн. долара (приблизително колкото годишния БВП на САЩ). Централните банки успяха да поемат огромното предлагане на държавен дълг и поне в краткосрочен план инфлацията не е риск. През следващите две години обаче рисковете могат да нараснат, ако пандемията продължава и безработицата остане висока. И както и да се казва следващият президент на САЩ, икономическото му мото най-вероятно ще бъде повече държава и повече защита.

Последните четири години при управлението на Доналд Тръмп светът беше подложен на изпитания от нестандартните му решения - протекционизмът отново се превърна в основен играч, а търговските сблъсъци с основните партньори на САЩ станаха негово основно оръжие.

В началото на годината повечето световни лидери, изглежда, се бяха примирили, че Тръмп ще се задържи още четири години в Белия дом - той беше безспорният фаворит да бъде преизбран, защото американската икономика бумтеше, в сила влезе и първата фаза от търговската сделка с Китай. Тогава с гръм и трясък на сцената излезе нов коронавирус, който обърна света с главата надолу само за няколко месеца - тази година най-развитите страни са изправени пред най-голямото свиване на икономиките си от десетилетия, а възстановяването ще е бавно и несигурно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


2 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    На американската икономика ще и дойде Байгън ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход