Макрон поде битка в защита на секуларизма
Във Франция нараства разделението относно дебата за религията и свободата на словото
"Пределно ясно е, че Франция е нападната", заяви френският президент Еманюел Макрон и обеща категорични мерки. Хиляди в ЕС - държавни ръководители и граждани, почетоха обезглавения в парижко предградие учител и трите жертви на атаката в Ница, убити в църква. Всичко това се случва на фона на ескалиране на отношенията между Париж и Анкара, след като турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган обвини Макрон, че е подел "кампания на омразата" срещу мюсюлманите. В понеделник тероризмът във Виена отвори нова рана в сърцето на европейското общество.
Проблемът със сблъсъка на политическия ислям със секуларизма е валиден по-скоро за Франция, докато нападението във Виена е типичен пример за атентат. Но всъщност тази дилема далеч не е само френска, а се отнася за цяла Европа.
Френските ценности не са ценности за всички
Държавният секуларизъм е централен за френската национална идентичност. Според него общественото пространство, включително класни стаи, служебни места и министерства, трябва да са освободени от религия и ограничаването на свободата на словото, за да не се наранят чувствата на определена общност, подкопава единството на страната. Същевременно обаче все повече хора във Франция не са съгласни с това и искат промяна.
"Демонстрирането на национално единство след обезглавяването на учителя Самюел Пати (показал в клас карикатура на пророка Мохамед като част от дискусия за свободата на словото - бел. ред.) скри нарастващото недоволство в някои части на Франция относно националното възприятие за секуларизма и свободното слово", обобщава в свой анализ британската ВВС. След терористичния акт много преподаватели започнаха да говорят в местните медии за притеснителна тенденция сред ученици от малцинствата, които се противопоставят на френските закони и ценности. По думите им те са забелязали по-видима промяна след 2015 г., когато ислямисти атакуваха сатиричното издание Charlie Hebdo, след като публикува карикатури на пророка Мохамед. Тогава сред някои ученици се е зародило мнението, че това е било заслужено, тъй като карикатурите са били прекалени. Те вероятно са повтаряли чутото в домовете си.
Причините за нарастване на разделението относно религията и свободата на словото са сложни. Сред тях са расизмът и социалната маргинализация, изпитвани от много потомци на мюсюлмански имигранти, както и влиянието на конфликтите по света. След поредното терористично нападение Макрон поиска от правителството да състави план за конкретни действия и да се засили сигурността на училищата. Над 80 души, които са публикували онлайн съобщения в подкрепа на убийството на Самюел Пати, ще бъдат разследвани от полицията, а организациите с радикални връзки ще бъдат строго проверявани.
Но призивът на Макрон към учителите да играят дори още по-голяма роля в борбата за френските ценности срещна недоволство. "Той иска много от хората, които и без това се чувстват предадени от държавата и правителството. Те казват, че са оставени до голяма степен сами при справянето с такива сложни проблеми като как да защитават секуларизма от радикалния ислямизъм, когато са изправени пред насилие и вербални атаки", пише Politico. Френските учители се оплакват от ниско заплащане, лоши работни условия и често изпращане на млади колеги в най-опасните квартали без достатъчна подготовка. Въпреки че голяма част от тези проблеми са отпреди президентския мандат на Макрон, обвиненията са, че неговото правителство не е успяло да ги разреши, а дори ги е утежнило.
Макрон срещу Ердоган
Макрон казва, че защитава френския секуларизъм, и заема остра позиция срещу това, което нарича "ислямистки сепаратизъм". "Проблемът е една идеология, която твърди, че нейните закони трябва да бъдат по-висши от тези на републиката. Това заплашва нашите светски ценности и самото бъдеще на Франция", посочва той. Неговите гневни опоненти смятат, че така обижда милиони мюсюлмани и дори го обвиняват, че опитва да промени исляма. Ердоган, който се представя за защитник на правата на мюсюлманите извън неговата страна, заяви, че френският президент е ислямофоб, и призова мюсюлманския свят да бойкотира френските стоки.
Двамата държавни ръководители са съюзници в НАТО, но не изпитват топли чувства един към друг. През изминалата година те сблъскваха позиции на редица фронтове - от гражданската война в Либия, през конфликта между Армения и Азербайджан до морските диспути в Източното Средиземноморие. Но последната ескалация е най-острата досега.
Скорошните турски външни авантюри, включително подкрепата за Азербайджан в битката с арменските сили и противопоставянето на Гърция и Кипър относно правата върху средиземноморските ресурси, дават на Ердоган средство да насочва националистическата енергия на фона на увеличаващите се проблеми у дома. Сблъсъкът с Макрон не е първият път, в който турският президент се конфронтира със западноевропейски лидер, за да разпали поддръжката на симпатизантите си. "Без значение колко недоволен става Западът заради изнудваческите тактики на Ердоган, западните страни не могат да сглобят смислен отговор, който да промени неговото поведение. Така че Ердоган не вижда причина да променя курса. Докато вижда възможност да излъска своите националистически и ислямски активи, той няма да играе мило", казва пред Washington Post Гюнюл Тол от Middle East Institute. Докато Макрон смята, че все по-авторитарната и агресивна Турция заплашва европейската сигурност и иска ЕС да отговори. Същевременно френският в. Le Monde осъжда "смущаващата слепота на САЩ, когато става въпрос за джихадизма във Франция".
Шокът във Виена
На този фон през седмицата Европа получи още един удар - стрелбата от свързан с ИДИЛ терорист във Виена, която остави петима убити, включително стрелеца, и 22 ранени. Атаката се случи часове преди в Австрия да влезе в сила нов локдаун срещу пандемията от коронавирус, когато мнозина са били на питие или на вечеря навън преди започването на рестрикциите.
Нападението остави страната в шок. "В Австрия ние понякога вярваме, че живеем на остров на благоденствие, където сме пощадени от насилието и терора, които виждаме в новините от чужбина. Въпреки че страната ни е сигурна, тъжната истина е, че не живеем в безопасен свят", заяви канцлерът Себастиан Курц
Източници на "Капитал" от Виена говорят за последвала удивителна проява на сплотеност и самоорганизация сред населението. Органите на реда са помолили гражданите да не качват видеа от нападението в социалните мрежи и са дали полицейски линк, където да ги пращат, за да помогнат в разследването. Само за 6 часа там са подадени 20 000 снимки и видеа, а хората стриктно са спазвали призива да не постват нищо онлайн. Една медиа си е позволила да публикува такива материали и гражданското възмущение е било огромно, включително чрез 700 подадени жалби срещу нея и оттеглили се рекламодатели. Същевременно при самата атака в операта в града е имало представление и публиката не е била пусната да излезе, като чак в полунощ е започнала евакуация. През цялото това време оркестърът е свирил за тези хора, за да поддържа духа им.
Това е първата терористична атака от такъв мащаб в Австрия от десетилетия. "По време на "най-добрите години" на ИДИЛ Виена беше транзитен хъб за западноевропейски ислямисти, пътуващи за Близкия изток. Страната беше малко или много в безопасност точно защото беше такъв хъб - екстремистите не искаха да го компрометират, като се включат в терористични дейности в самата Австрия", твърди Антон Шеховцов, външен лектор на Университета във Виена. И допълва, че с военното поражение на ИДИЛ нейните поддръжници вече нямат какво да губят като логистика и затова е дошла възможността за атака. Атака, която за пореден път остави Европа уязвена от терора.
