Всъщност рецесиите в САЩ почти винаги са настъпвали при администрации на републиканците - модел, който се запазва от излизането на нашата книга. Рецесиите от 1970 г., 1980-1982 г., 1990 г., 2001 г., 2008-2009 г. и сега 2020 г. са настъпили, когато републиканец е бил в Белия дом (с изключение на двойната рецесия от 1980-1982 г., която започна при Джими Картър, но продължи под ръководството на Роналд Рейгън). По същия начин голямата рецесия от 2008-2009 г. беше предизвикана от финансовата криза 2007-2008 г., която също се случи по време на републиканско управление.

Тенденцията не е случайна

Тази тенденция не е случайна - разхлабването на регулациите води до финансови кризи и рецесии. И за да влошат нещата, републиканците последователно провеждат безразсъдна фискална политика - те харчат колкото демократите, но отказват да вдигнат данъците, за да компенсират произтичащите от това бюджетни дефицити.

Поради такова лошо управление по време на президентството на Джордж Буш президентът Барак Обама и вицепрезидентът Байдън наследиха най-лошата рецесия от Голямата депресия. В началото на 2009 г. равнището на безработица в САЩ надхвърли 10%, растежът беше в положение на свободно падане, бюджетният дефицит вече надхвърляше 1.2 трлн. долара, а фондовият пазар спадна почти с 60%. И все пак до края на втория мандат на Обама в началото на 2017 г. всички тези показатели се подобриха значително.

Всъщност дори преди рецесията заради коронавируса заетостта в САЩ и растежът на БВП, както и представянето на фондовия пазар, бяха по-добри при Обама, отколкото при Тръмп. Точно както Тръмп наследи милиони от баща си само за да ги пропилее в бизнес начинания, така наследи силна икономика от своя предшественик само за да я разруши в рамките на един мандат.

Има ли страх от Байдън

Нарастването на цените на акциите през август миналата година съвпадна с укрепването на позициите на Байдън в социологическите проучвания, което предполага, че пазарите не са изнервени нито от управление на Байдън, нито от перспективите за контрол на демократите в Конгреса.

Причината е проста: администрацията на Байдън едва ли ще води радикална икономическа политика. Байдън може да е заобиколен от прогресивни съветници, но всички те са изцяло в политическия мейнстрийм.

Нещо повече - неговият вицепрезидент, сенаторът Камала Харис от Калифорния, е доказано умерена и повечето от сенаторите от Демократическата партия, които ще влязат в новия Конгрес, са по-центристки настроени в сравнение с лявото крило на партията.

Какво може да се очаква от нова администрация

Да, администрацията на Байдън може да повиши пределните данъчни ставки върху корпорациите и най-богатите 1% от домакинствата, които Тръмп и републиканците в Конгреса намалиха само за да осигурят на богатите дарители и корпорации 1.5 трлн. долара. Но по-високата данъчна ставка би довела само до умерен удар върху печалбите на предприятията. И всички разходи за икономиката биха били повече от компенсирани чрез затваряне на вратичките, които позволяват избягване на данъци и пренасочване на печалби и производство в чужбина, с предложената от Байдън програма "Произведено в Америка", за да осигурят повече работни места, печалби и производство в страната.

Освен това, докато Тръмп и неговите колеги републиканци дори не са си направили труда да формулират политическа платформа за тези избори, Байдън е предложил набор от фискални политики, целящи да стимулират икономическия растеж.

Ако демократите поемат контрола върху двете камари на Конгреса и Белия дом, администрацията на Байдън ще подготви по-голям пакет фискални стимули, насочен към домакинствата, работниците и малкия бизнес, които се нуждаят от него, както и създаване на работни места в резултат на разходите за инфраструктурни проекти и инвестиции в зелената икономика. Те не биха инвестирали в намаляване на данъците за милиардерите, а по-скоро в образование и преквалификация на работници и в активни индустриални и иновационни политики за осигуряване на бъдеща конкурентоспособност. Частният бизнес вече няма да бъде тероризиран от президента с гневни коментари в Twitter.

Демократите също призовават за по-високи минимални заплати, за да се увеличат доходите и потреблението, заедно с по-разумни разпоредби за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Те ще настояват за политики за възстановяване в известна степен на силата на колективното договаряне на работниците и да се защитят спестителите от хищнически финансови институции.

И те биха имали много по-разумен подход към търговията, имиграцията и външната политика, като коригират американските съюзи и партньорства и провеждат политика на "сътрудничество", вместо да се ограничават загубите спрямо Китай. Всички тези мерки биха били добри за работните места, растежа и пазарите.

Въпреки че Тръмп се кандидатира като популист, той иска да бъде плутократ - плутопопулист, и така е управлявал. Икономическата му политика е пагубна за работниците в САЩ и дългосрочната икономическа конкурентоспособност. Търговските и имиграционните политики, които бяха обявени като мерки за възстановяване на работните места в САЩ, имаха обратен ефект.

"Смърт от отчаяние" (deaths of despair), която несъразмерно засяга т.нар. сини якички (заети с физическа работа) и работници в социална несигурност, не е намаляла при управлението на Тръмп - с над 70 хил. смъртни случая от свръхдоза наркотици през 2019 г. тази американска касапница продължава. Ако САЩ искат да увеличат квалифицираните работни места в бъдеще, ще трябва да обучат работната си сила, а не да приемат саморазрушителен протекционизъм и ксенофобия.

Изборът за избирателите в САЩ, които са загрижени за икономическите перспективи на Америка, не може да бъде по-ясен. Байдън, който отдавна се занимава с проблемите на сините якички, е единственият кандидат за президент в най-новата история, който не идва от т.нар. бръшлянена лига (групата на най-добрите американски университети). Той има по-голям шанс от всеки друг да възстанови демократичната коалиция и да спечели подкрепата на недоволните избиратели от работническата класа. За всички американци, които се грижат за своето бъдеще и това на децата си, правилният избор този ноември не може да бъде по-ясен.

Текстът е от Project-syndicate