Джо Байдън е на път да влезе в Белия дом
След тежка избирателна битка демократите почти сигурно печелят президентските избори, но се справят по-зле, отколкото се надяваха
През 1916 г. френско-британските съюзници предприемат мащабна атака срещу германската армия близо до река Сома в Северна Франция, надявайки се да излязат от задънената улица на Западния фронт. В последвалата битка вземат участие повече от 3 млн. души и нови технологии като британския танк. Тя продължава пет месеца, оставяйки след себе си над милион мъртви или ранени мъже, и до края й съюзниците напредват 6 мили. Това е било победа, но в никакъв случай не е променила играта.
Изборите в Америка последваха подобен модел. Демократите започнаха безпрецедентна атака в стремежа си да впрегнат всички сили и да свалят президента Доналд Тръмп. Джо Байдън беше първият кандидат за президент, събрал над 1 млрд. долара за един изборен цикъл. Очаква се около 14 млрд. долара да бъдат похарчени за изборите като цяло - повече от БВП на 25 африкански държави.
Резултатът е почти сигурна победа за демократите. Докато преброяването продължи на 6 ноември, Байдън изпревари Тръмп в Пенсилвания. Неговите 20 гласа в изборната колегия ще му дадат повече от необходимите 270, за да стане 46-ият президент на Америка. Бившият вицепрезидент също е облагодетелстван от това, че води в Джорджия, Невада и Аризона.
Това дава възможност на Байдън да получи над 300 гласа в избирателната колегия. Републиканският президент невярно твърди, че е спечелил изборите, като казва, че са фалшифицирани, и е подал множество искове в съда, за да се опита да наруши преброяването на гласовете. Но колкото и да се ядосва, той е на път да стане едва четвъртият президент за един век, който не е успял да бъде преизбран. Той вече е първият президент след Бенджамин Харисън през 1892 г., който два пъти е загубил общия вот.
Това подчертава не само по-малката популярност на Тръмп, но и предимствата, които неговата партия получава от избирателната система на Америка. В момента демократите спечелиха общия вот за седми път от последните осем избора. Докато окончателните резултати пристигнат от Аляска, на или преди 18 ноември, Байдън ще спечели с около 5 млн. гласа повече от Тръмп.
Невъзможна промяна
Републиканците се кандидатират на национално ниво само поради структурни пристрастия сред много от избирателите в селските райони в избирателната колегия и Сената. Много демократи се надяваха, че тези избори ще им дадат възможност да коригират това пристрастие, трансформирайки политиката на страната. Това няма да е възможно, защото очевидната победа на Байдън ще е много по-малка, отколкото прогнозираха проучванията, и много кандидати за Конгреса от демократите се представиха още по-зле.
Противно на очакванията, републиканците засега запазиха контрола над Сената и постигнаха скромни постижения в контролираната от демократите Камара на представителите. Още един застой във Вашингтон е почти гарантиран. Така че това беше важна победа за демократите - президентството на Тръмп почти сигурно ще приключи след два месеца. Но това няма да промени играта в партийната война, тъй като той, отказвайки да приеме поражението си, сега заплашва да я разпали по безпрецедентно нов начин.
Силното желание на демократите да видят гърба на Тръмп беше съчетано със също толкова силното желание на техните съперници да го защитят. Избирателната активност като цяло е най-високата от 1900 г. И противно на предположението на демократите, че високата избирателна активност винаги трябва да помогне на най-популярната партия, изглежда, че това не е променило предимството на републиканците в много от ключовите щати.
Консервативните щати като Айова, Охайо и Тексас, за които се очакваше да имат близки резултати тази година, донесоха най-съкрушителните победи за Тръмп и републиканските кандидати. Състезанието в Сената на Южна Каролина се считаше, че ще е оспорвано - Линдзи Греъм победи своя демократичен претендент Джейми Харисън там с 10 пункта.
В речта си след победата ветеранът републиканец нарече големите суми, събрани за Харисън, над 100 млн. долара, "най-лошата възвращаемост на инвестиции в историята на американската политика". Той спечели точка. Има индикации, че потопът от реклами на демократите в ключовите щати, заплатен от либерални доброжелатели от по-далечни градове, е бил по-утежняващ за избирателите, отколкото да ги убеди да подкрепят техните кандидати.
След като прогнозите бяха да спечелят отново Сената, демократите взеха места само в Аризона и Колорадо, остават им две от 50-те, които ще им трябват да го контролират (като се има предвид, че вицепрезидентът има решаващ глас). Тяхното относително силно представяне в Джорджия ще им даде поне втори шанс за надмощие в Сената през януари, когато ще има балотаж. Това ще бъдат поредните скъпи избори.
Демократите удържаха Камарата на представителите. Но вместо да увеличат мнозинството си, както бяха очаквали, те загубиха част от местата, които спечелиха преди две години. Необичайни кандидати, много от които жени, бяха в основата на демократичната "синя вълна" по онова време. Този път републиканците успешно се възползваха от тази стратегия, макар и в ограничена степен. Повечето от техните ранни победи в камарата - в Айова, Южна Каролина и на други места, бяха на жени. Републиканците прогнозираха, че ще изпратят 19 жени в Конгреса, поставяйки скромен нов рекорд за жените депутати от партията.
Демократите от Камарата на представителите вече спорят за загубите си. В същия дух изглежда невъзможно по-ляв демократ от Байдън да би се справил по-добре срещу Тръмп. Независимо от опустошенията на коронавируса, включително 10 млн. загубени работни места, както и 235 хил. починали - повечето американци казват, че сега са в по-добро състояние, отколкото преди четири години. Това не предполага апетит за радикални промени.
Президентът също посвети голяма част от кампанията си да представи центриста Байдън като социалист. Беше трудно постижимо - Байдън завърши кампанията с по-добри лични оценки, отколкото я започна (за разлика от Хилъри Клинтън през 2016 г.). Бърни Сандърс не би управлявал този процес толкова лесно. Всъщност нападките на президента срещу лявото вероятно помага да се обясни зашеметяващият му напредък сред американците от кубински произход, основната причина той да спечели лесно Флорида.
Ляво крило също би се борило да спечели малката част от недоволните републиканци - представляващи около 8% от привържениците на Тръмп през 2016 г., които преминаха на страната на Байдън. Изглежда, че те са били от решаващо значение за победата на бившия вицепрезидент в Уисконсин с по-малко от един процент. Смесените чувства, които тези избиратели изпитваха към Демократическата партия, се проявяват във факта, че мнозина гласуваха за републиканските кандидати за Конгреса - които като цяло се представиха по-добре от Тръмп. Това е почитане на успокояващия центризъм на Байдън, с което успя да ги спечели. Независимо от това, Тръмп го нарича корумпиран, стар левичар.
Откъде дойде промяната и имаше ли такава
Ще са необходими по-конкретни данни от първоначалните сондажи, за да се разбере къде и от кого имаше смяна на гласуването. Освен Флорида Тръмп спечели още един важен остров на латино подкрепа в южната част на Тексас. Но иначе има малко доказателства, че някоя от страните е осигурила значителна нова подкрепа. Демократите не спечелиха множеството по-стари консерватори, загрижени за COVID-19, както те очакваха. Те спечелиха състезанията си главно чрез излизането да гласуват на милиони от техните твърди избиратели, особено бели и бели с колежанско образование.
Успехите на републиканците, също толкова предсказуемо, се основаваха на огромна активност от страна на белите от работническата класа, особено мъжете. Това сигнализира за силата на коалицията на Тръмп; но може би и ограниченията му срещу също толкова ентусиазиран противник. Като се има предвид, че белите в работническата класа се свиват като част от цялото население, републиканците трябва да проникнат в латиноамериканските и други групи. До каква степен те биха могли да започнат да правят това е един от най-големите въпроси без отговор на изборите.
По-настоятелно партията трябва да се освободи от непопулярния си лидер. Тръмп, както показва вариацията между президентските избори и тези за Конгреса, ще бъде основната причина за загубата им. Непосредствените перспективи за това не са обещаващи. Изправен пред поражение, президентът никога не е изглеждал по-безразсъден. На 5 ноември, наранен от това, че Байдън го настигаше в Джорджия и Пенсилвания, Тръмп даде пресконференция, на която предложи редица конспиративни теории за преброяването на гласовете, донякъде подкопани от неспособността му да го разбере. Той обвини демократите, че са ограбили победата му в Джорджия, въпреки че преброяването се ръководи от републиканците там. Той заяви, че гласовете по пощата в Пенсилвания са нелегитимни, въпреки че благодарение на решение на републиканския законодателен орган на щата те просто се броят след изборния ден, а не преди него.
Междувременно буйните синове на президента се опитват да убедят избрани републиканци да подкрепят усилията на Тръмп за критики към изборния процес. "Републиканците, които не се изправят сега, показват техните истински цветове", написа в Twitter най-големият син и потенциален наследник на президента Доналд Тръмп-младши. Само няколко принципни републиканци - Адам Кинцингер, Мит Ромни, отхвърлиха тази опасна глупост. Повечето избрани републиканци запазиха мълчание. Междувременно няколко от поддръжниците на Тръмп потвърдиха своята лоялност, включително, естествено, наскоро преизбраният Греъм. Появявайки се във Fox News, той обеща да внесе 500 хил. долара в сметките за президентски избори.
Америка вероятно не е в опасност от бламиране на демокрацията. Най-вероятно се чува последният лай от карнавала на Тръмп. Но трябва да се отбележи, че това е дори належащ въпрос - в Америка днес. Никой не бива да подценява колко е добре, че Тръмп вероятно ще напусне скоро.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
