Истина и детръмпификация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Истина и детръмпификация

Истина и детръмпификация

Политически мотивираната злонамереност на администрацията не трябва да остава без отговор

3018 прочитания

© Leah Millis


Ян-Вернер Мюлер, професор в Принстънския университет и сътрудник в Берлинския институт за съвременни изследвания, в статия за Project Syndicate

Сред демократите и много републиканци има голямо изкушение да подминат управлението на американския президент Доналд Тръмп като някакво странно отклонение. И както републиканците могат да се опитат да хвърлят вината за многото прегрешения през последните четири години върху него, надявайки се, че поддържащата им роля бързо ще бъде забравена, демократите може да направят демонстрация на спазване на демократичните норми, като любезно се въздържат от съдебни спорове за миналото.

Трябва ли Тръмп и неговата администрация да бъдат подведени под отговорност за огромните данни за корупция, жестокост и нарушения на основните конституционни принципи?

Отделно от политическите сметки много наблюдатели - от бившия кандидат за президент на Демократическата партия Андрю Янг до изявени юристи и историци - твърдят, че само диктатурите преследват победените си противници. И все пак тези обобщения са твърде прибързани. На лозунга на Тръмп "заключете я", насочен срещу Хилъри Клинтън през 2016 г., не трябва да се отговаря със "заключете го"; но "прости и забрави" не е единствената алтернатива.

Американците трябва да разграничат три проблема: престъпления, които Тръмп може да е извършил преди встъпването си в длъжност; корупция и жестокост, извършени от него и неговите приятели по време на мандата му; и поведение, което разкрива структурни слабости в по-широката политическа система на САЩ. Всеки от тях изисква различен отговор.

В исторически план преходът на много други държави от авторитаризъм или възстановяване след деградирала демокрация се характеризира с готовност бившите властници да останат безнаказани. Както отбелязва политологът Ерика Франц, 59% от авторитарните лидери, които са отстранени от власт, просто са продължили да живеят нормалния си живот. Независимо от това, в случаите, когато нови или възстановени демокрации не преследват бивши управници, те често създават комисии за истината, предлагайки амнистия в замяна на достоверна информация и признания от извършителите на престъпления. Този подход е най-известен от Южна Африка след апартейда.

Особеността на настоящата ситуация в САЩ е, че Тръмп вече е разследван за възможни престъпления, несвързани с неговото президентство. Както районният прокурор на Манхатън, така и главният прокурор на Ню Йорк разследват негови организации за различни форми на измами. Бизнес практиките на Тръмп се конкурират" с безсрамната шуробаджанащина и корупция на неговото президентство. Дори и да не е успял да превърне напълно Съединените щати в мафиотска държава по подобие на Унгария на Виктор Орбан, до голяма степен ги приближи до това.

Ако неприемливите политики на Тръмп могат да се подминат като плод на грешно, но легитимно мнение, същото не може да се каже за корупцията и системната жестокост, които администрацията му прояви в своя отговор на кризата с COVID-19 и при отделянето на децата от родителите им на границата. Както предлага професорът по право в Харвард Марк Тушнет, трябва да бъде създадена анкетна комисия, която да разследва политики и действия, които надхвърлят некомпетентността и са в сферата на политически мотивираната злонамереност. Това би трябвало да помогне за структурни реформи, които да направят по-малко вероятни корупцията и явните нарушения на човешките права.

И накрая, Тръмп наруши много неписани президентски норми, от сравнително тривиалните лични нападки срещу хора в Twitter до много по-сериозното скриване на данъчните декларации. Както твърдят много юристи в САЩ, разумен отговор би бил създаването на отделна комисия за проучване на структурните уязвимости на президентството. Подобно разследване може да установи, че много неформални норми - от финансова прозрачност до отношенията с Министерството на правосъдието - трябва да бъдат кодифицирани. В този конкретен подход няма да има нищо отмъстително. След "Уотъргейт" Конгресът прие редица важни етични закони, с които и двете страни се съгласиха.

Този тристранен подход изисква изразходване на известен политически капитал, но разходите за бездействие или просто "продължаване" могат да бъдат по-високи

Разбира се, много републиканци биха се борили с усилията за търсене на истината със зъби и нокти. Но други биха могли да използват разследванията, насочени към подобряване на американските институции, за да се дистанцират от Тръмп. В края на краищата републиканците вече показаха, че не са нищо повече от опортюнисти.

Ян-Вернер Мюлер, професор в Принстънския университет и сътрудник в Берлинския институт за съвременни изследвания, в статия за Project Syndicate

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Капанът AstraZeneca

Капанът AstraZeneca

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK