Популистко затишие по време на криза
Корона кризата и поражението на Тръмп са удар по крайнодесните в Европа. Но отстъплението им може пак да премине във възход
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Техният свят рухва. Нашият се строи." Това беше триумфалният туит на един от съветниците на Марин льо Пен, лидерът на френския крайнодесен Национален съюз, когато през 2016 г. Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Четири години по-късно настроението сред европейските популисти е доста по-минорно. Льо Пен сега твърди, че "абсолютно няма" да признае победата на Джо Байдън, докато всички съдебни битки срещу избирането му, подети от Тръмп, не бъдат приключени.
Но въпреки поражението на американския президент нито в САЩ неговият политически отпечатък ще изчезне с излизането му от Белия дом, нито в Европа неговите подобия ще бъдат изпратени в небитието от корона кризата или пък от загубата на своя флагман отвъд океана. "Това, което показаха американските избори, е, че както тръмпизмът е жив и мърдащ в САЩ, така и нашите малки тръмписти също са живи и мърдащи", казва пред в. Guardian Натали Точи, директор на Института по международни отношения в Рим и съветник на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
4 коментара
Нивото на писането явно е според нивото на публиката: елементарното писане е предназначено за елементарна публика.
Затова Капитал цитира нескончаемо неолибералните рупори, но те никога досега не са цитирали Капитал. Заради нивото на писането. В белите страни на един такъв текст няма кой да му прочете и заглавието.
Тъжното в Капитал е, че глобалният сблъсък на неолибералната идеология на глобализма с надигащия се национализъм във всичките му измерения се представя единствено на подсъзнателно емоционално ниво чрез обременена с отрицателна конотация терминология: "популисти", "крайнолеви/десни", "националисти". Без анализи, без сблъскване на позиции. Просто: черно и бяло.
И е много на повърхността, че ветото на Полша, Унгария и Словения на бюджета на ЕС е проява на засилването на антилибералното движение. В същата посока може да се тълкува и стопирането от БГ на процеса на БЮРМ към ЕС - макар и нелогично на фона на предишното мазане . отстояване на национални червени линии.
И няма драма, че има различни мнения в АзГ, в лейбъристите, във фронта на Льо Пен и партията на Меланшон, че дори демократите в САЩ кътат и троцкиста Сандърс, и лобиста на глобалния финансов капитал Клинтън.
Въпросът е: укрепва ли антиглобалисткото движение? И отговорът е еднозначен - да, укрепва, след като един-единствен Тръмп, въпреки съпротивата на върхушката на Републиканската партия, успя да направи толкова знакови стъпки срещу старото.
През колко кървави братоубийства минава Великата френска революция, но - макар и не веднага - налага като цивилизационна ценност девиза: Свобода, равенство, братство! Който и сега е знаме на антиглобализма.
Съпоставено с тогава, неолибералният глобализъм днес е в ролята на тогавашния феодализъм - тежко институционален, свръхбогат, изглеждащ вечен. И въпреки това рухна. Защото просто отдавна беше преминал пикът на развитието си и започна да деградира.
Няма вечни идеологии. Всяка следваща е по-прогресивна от умиращата и изразява интересите на мнозинствата.
Пуста диалектика!
Глобализмът не е рухнал, колега. Няма и да рухне - забрави. Ползите от него са много повече от ирационалните страхове на някои хора. Процесите са необратими, и то отдавна.
Ползите са много, но се виждат и недостатъците му. Изнесени производства, липса на възможност да се справиш сам с нещо, зависимост от понякога само една единствена страна за всичко...
Глобализмът ще се промени и то изцяло. Най-вероятно ще вървим към регионален и виртуален глобализъм :).
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.