Популистко затишие по време на криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Популистко затишие по време на криза

Корона кризата не се отразява добре на Марин льо Пен. Поне засега

Популистко затишие по време на криза

Корона кризата и поражението на Тръмп са удар по крайнодесните в Европа. Но отстъплението им може пак да премине във възход

Светломира Гюрова
2049 прочитания

Корона кризата не се отразява добре на Марин льо Пен. Поне засега

© Reuters


"Техният свят рухва. Нашият се строи." Това беше триумфалният туит на един от съветниците на Марин льо Пен, лидерът на френския крайнодесен Национален съюз, когато през 2016 г. Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Четири години по-късно настроението сред европейските популисти е доста по-минорно. Льо Пен сега твърди, че "абсолютно няма" да признае победата на Джо Байдън, докато всички съдебни битки срещу избирането му, подети от Тръмп, не бъдат приключени.

Но въпреки поражението на американския президент нито в САЩ неговият политически отпечатък ще изчезне с излизането му от Белия дом, нито в Европа неговите подобия ще бъдат изпратени в небитието от корона кризата или пък от загубата на своя флагман отвъд океана. "Това, което показаха американските избори, е, че както тръмпизмът е жив и мърдащ в САЩ, така и нашите малки тръмписти също са живи и мърдащи", казва пред в. Guardian Натали Точи, директор на Института по международни отношения в Рим и съветник на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.

Временно смирени

"Безкрайно болезнен" беше определението за резултата от местните избори във Виена миналия месец, дадено от Херберт Кикл, лидер на крайнодясната Партия на свободата. "Всеки опит да омаловажим случилото се е обречен на неуспех", призна Кикл, след като неговата формация се срина от 31% при предишния вот в столицата до 9% сега.

За мнозина крахът на австрийската Партия на свободата е емблематичен за по-широка тенденция - че вирусът на популизма и коронавирусът се оказват несъвместими. И действително 2020 не се очертава като най-добрата година за европейските националисти. Ако доскоро маршът им изглеждаше неудържим, то сега в редица държави те са в отстъпление, разкъсвани от вътрешни битки, притиснати от новопоявили се съперници и наблюдаващи безпомощно как пандемията увеличава подкрепата за лидери като италианския премиер Джузепе Конте и управляващи формации като Християндемократическия съюз (ХДС) на германския канцлер Ангела Меркел.

Пример е крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ), затънала във вътрешна война. Преди седмици две от парламентарните групи на АзГ в провинциите на практика имплодираха под натиска на остри идеологически различия. Местните структури на АзГ в Долна Саксония и Шлезвиг-Холщайн отдавна са разделени между хардлайнери и умерени. И през септември напрежението доведе до излизане на умерените и в двете провинции от парламентарните групи на партията и съответно до разпада им заради изискването за минимален брой депутати.

Според последните социологически проучвания подкрепата за АзГ е 9% при 13% на националните избори през 2017 г. В същото време управляващата ХДС се е качила до 35%. "Хората гласуват за популисти, когато нещата вървят добре. Но когато нещата станат сериозни, гласуват за партии, на които могат да се доверят, че ще ги преведат през кризата", заявява по този повод Армин Лашет, премиер на провинция Северен Рейн-Вестфалия и претендент за наследник на Меркел.

Матео Салвини, лидерът на италианската антиимигрантска партия "Лига", също не се чувства добре в пандемията и трудно успява да влезе в новините. Рейтингът на "Лига" е паднал с 11% спрямо миналата година.

Отвъд вътрешните битки и скандали, друг решаващ фактор за отстъплението на крайнодесния популизъм е намаляващото значение на темата за имиграцията. Всъщност пандемията сбъдна мечтата на Салвини, Льо Пен и компания - затвори границите и така ги лиши от политически кислород. "Добре известно е, че партиите процъфтяват, когато "техните" теми са на върха на политическия дневен ред, и крайната десница не е изключение. Веднага щом имиграцията изпадне на дъното, тези формации губят подкрепа. COVID-19 измести фокуса към социални и икономически въпроси, по които крайнодесните партии нямат много да кажат", посочва пред "Капитал" Кас Муде, професор в Университета в Джорджия и автор на множество книги и публикации за популизма и политическия екстремизъм.

За разлика от предишни кризи - финансовата от 2008 г. и бежанската от 2015 г., които се оказаха плодотворна почва за крайнодесните, настоящата се очертава по-сложна за тях. Най-малкото защото за нея не могат да обвинят имиграцията, исляма или поне лошия ЕС. "COVID-19 беше техният първи истински тест и повечето от тях се провалиха напълно. Все пак науката не е любимата им тема и с лидери като Меркел и Конте, приложили силни стратегии, изискващи политическа смелост, този път популизмът не взима връх", казва пред "Капитал" Георгиос Самарас от Факултета по европейски и международни изследвания на лондонския King's College.

Сега към ударите от пандемията се добавя и загубата на Тръмп - неформалният лидер на популисткия интернационал, както го определя колумнистът на Financial Times Гидиън Рахман. Джоузеф Байдън, новоизбраният американски президент, няма да търси начини да взриви ЕС отвътре и дори се очаква да върне в американската външна политика проповядването на ценности като върховенство на закона и свобода на словото. Което е лоша новина за политици като неформалния лидер на Полша Ярослав Качински и унгарския премиер Виктор Орбан (когото някогашният стратег на Тръмп Стив Банън беше нарекъл "Тръмп преди Тръмп"). Показателно е скорошно изказване на Байдън, в което той нареди правителствата във Варшава и Букурещ до беларуския автократ Александър Лукашенко: "Виждате какво се случва навсякъде от Беларус до Полша и Унгария и възходът на тоталитарни режими в света. Тръмп прегръща всички главорези по света."

...но не и сразени

Но макар че европейските популисти ще бъдат лишени от важен модел и патрон, поражението на Тръмп няма да ги сломи. Орбан и Качински имат солидна вътрешна подкрепа. А силата на вота за Тръмп, макар и да не беше достатъчна за победа, показва, че те продължават да имат силни идеологически съюзници в САЩ, както и в Европа.

Рано е и популистите да бъдат отписвани като съпътстваща жертва на COVID-19. "Няма причина за момента да предполагаме, че пандемията е трансформирала европейската политика. Ето защо крайнодесните ще продължават да прииждат и да се оттеглят с вълните на политическия дебат", казва Кас Муде. Той предполага, че дори не е изключено като страничен ефект от кризата те "да започнат да притискат традиционните партии да затварят границите при всяка "криза" с аргумента, че пандемията е показала, че това може да бъде направено и "работи".

Няма и доказателства, че оттеглената подкрепа за популистите прелива към по-центристки формации. Дори напротив, в Италия свиването на популярността на Салвини е за сметка на качване на процентите на партията "Братя на Италия" на Джорджия Мелони, която е по-радикална от "Лига" и има връзки с фашизма.

Същевременно в следващ етап на пандемията, когато непосредствената опасност отмине и корона рецесията посее бедност и гняв, крайнодесните може отново да се окажат в свои води. "Основният въпрос е дали популизмът ще се надигне отново с края на пандемията. Отговорът е труден, но надвисналата рецесия в комбинация с потенциална миграция като пряк резултат от пандемията и в добавка политическата нестабилност вътре в ЕС са все теми, от които популистите са трупали точки преди. Могат ли да го направят отново? Мисля, че да. Дали избирателите ще се окажат способни да накажат популистите за неспособността им да допринесат в отговора срещу COVID-19? Времето ще покаже", смята Георгиос Самарас. Единствената застраховка срещу нов възход на популизма, посочва Натали Точи, "е да се погрижим за цялото неравенство и недоволство, които пандемията ще изостри още повече".

"Техният свят рухва. Нашият се строи." Това беше триумфалният туит на един от съветниците на Марин льо Пен, лидерът на френския крайнодесен Национален съюз, когато през 2016 г. Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Четири години по-късно настроението сред европейските популисти е доста по-минорно. Льо Пен сега твърди, че "абсолютно няма" да признае победата на Джо Байдън, докато всички съдебни битки срещу избирането му, подети от Тръмп, не бъдат приключени.

Но въпреки поражението на американския президент нито в САЩ неговият политически отпечатък ще изчезне с излизането му от Белия дом, нито в Европа неговите подобия ще бъдат изпратени в небитието от корона кризата или пък от загубата на своя флагман отвъд океана. "Това, което показаха американските избори, е, че както тръмпизмът е жив и мърдащ в САЩ, така и нашите малки тръмписти също са живи и мърдащи", казва пред в. Guardian Натали Точи, директор на Института по международни отношения в Рим и съветник на върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Нивото на писането явно е според нивото на публиката: елементарното писане е предназначено за елементарна публика.

    Затова Капитал цитира нескончаемо неолибералните рупори, но те никога досега не са цитирали Капитал. Заради нивото на писането. В белите страни на един такъв текст няма кой да му прочете и заглавието.

    Тъжното в Капитал е, че глобалният сблъсък на неолибералната идеология на глобализма с надигащия се национализъм във всичките му измерения се представя единствено на подсъзнателно емоционално ниво чрез обременена с отрицателна конотация терминология: "популисти", "крайнолеви/десни", "националисти". Без анализи, без сблъскване на позиции. Просто: черно и бяло.

    И е много на повърхността, че ветото на Полша, Унгария и Словения на бюджета на ЕС е проява на засилването на антилибералното движение. В същата посока може да се тълкува и стопирането от БГ на процеса на БЮРМ към ЕС - макар и нелогично на фона на предишното мазане . отстояване на национални червени линии.

    И няма драма, че има различни мнения в АзГ, в лейбъристите, във фронта на Льо Пен и партията на Меланшон, че дори демократите в САЩ кътат и троцкиста Сандърс, и лобиста на глобалния финансов капитал Клинтън.
    Въпросът е: укрепва ли антиглобалисткото движение? И отговорът е еднозначен - да, укрепва, след като един-единствен Тръмп, въпреки съпротивата на върхушката на Републиканската партия, успя да направи толкова знакови стъпки срещу старото.

    През колко кървави братоубийства минава Великата френска революция, но - макар и не веднага - налага като цивилизационна ценност девиза: Свобода, равенство, братство! Който и сега е знаме на антиглобализма.

    Съпоставено с тогава, неолибералният глобализъм днес е в ролята на тогавашния феодализъм - тежко институционален, свръхбогат, изглеждащ вечен. И въпреки това рухна. Защото просто отдавна беше преминал пикът на развитието си и започна да деградира.

    Няма вечни идеологии. Всяка следваща е по-прогресивна от умиращата и изразява интересите на мнозинствата.
    Пуста диалектика!

  • 2
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев

    Глобализмът не е рухнал, колега. Няма и да рухне - забрави. Ползите от него са много повече от ирационалните страхове на някои хора. Процесите са необратими, и то отдавна.

  • 4
    xmurf avatar :-|
    xmurf

    Ползите са много, но се виждат и недостатъците му. Изнесени производства, липса на възможност да се справиш сам с нещо, зависимост от понякога само една единствена страна за всичко...

    Глобализмът ще се промени и то изцяло. Най-вероятно ще вървим към регионален и виртуален глобализъм :).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK