🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Двойна заплаха от Изток

НАТО е на прага на поредната голяма трансформация, този път с фокус не само върху Русия, но и върху Китай

Съветниците на Столтенберг смятат, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм" за сформиране на "коалиции на желаещите", в които може да участват само някои държави-членки.
Съветниците на Столтенберг смятат, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм" за сформиране на "коалиции на желаещите", в които може да участват само някои държави-членки.
Съветниците на Столтенберг смятат, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм" за сформиране на "коалиции на желаещите", в които може да участват само някои държави-членки.    ©  Надежда Чипева
Съветниците на Столтенберг смятат, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм" за сформиране на "коалиции на желаещите", в които може да участват само някои държави-членки.    ©  Надежда Чипева

Разглеждана от много хора като реликва от времето на студената война, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е на път да навлезе в поредната си мащабна метаморфоза от началото на XXI век. И най-вероятно този път тя ще се простира много отвъд форсираната модернизация на въоръжените сили, провокирана от руската анексия на Кримския полуостров.

В началото на настоящото столетие първоначално замисленият като отговор на съветската експанзия западен отбранителен съюз рязко смени своя фокус и стратегически подход след атентатите срещу Световния търговски център от 11.09.2001 г., впускайки се в безкрайната война срещу тероризма. През 2014 г. пък в резултат на кървавите събития в Украйна и руското хибридно нахлуване в източната й част НАТО се върна към своите корени и си припомни, че основната му мисия е териториалната отбрана на Европа. Сега, шест години по-късно, Северноатлантическият алианс се готви за наистина новите глобални заплахи на XXI век.


Архивът на "Капитал"

Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2
    • + 4

    Конфликтът в Нато по линията Турция изобщо не изглежда толкова леко преодолим.
    Неговите корени са с поне половинвековна давност, откогато Стара Европа разиграва Турция с морковчето за членство в ЕС. И за 50 г. беше затворена една-единствено преговорна глава... Та чак до 2005 г, когато Саркози изчисли, че 60% от франсетата са против членство на Турция в клуба и окончателно изключи системите на Анкара.

    Ердоган изключително умело "забравя" съюзническите си задължения, когато трябва да отстоява националните турски интереси: и в Сирия, и в Либия, и в Северен Кипър и морските му пространства, и в нерегламентираните морски граници Гърция, по простата причина, че Турция не е страна по Конвенцията за международното морско право и нищо не я задължава да спазва чужди договорености, касаещи морски граници. В тази логика става обяснимо причудливото на пръв поглед споразумение на Ердоган и Сарадж за определяне на турско-либийска (?) морска граница..

    Та в този ред на мисли турските национални интереси конфликтуват и националните интереси на поне 2-3 натовски държави в района и на още няколко, които се изживяват като глобални сили.

    Незабравим е срамният инцидент, когато натоварена с директива на ЕС за недопускане на военни доставки към воюващите в Либия страни френска фрегата подви опашка пред три турски военни кораба.

    Също толкова враждебен акт е решението на френския парламент, прието с 305 на 1 гласа, да препоръча на правителството да признае независимостта на Н.Карабах. Нещо като българското ни в клин, ни в ръкав бързане с признаването на БЮРМ...

    Между членовете на Нато Франция, Гърция и Кипър от една страна и Турция от друга има остър конфликт. Пък и между САЩ и Турция също: по линия на опита за преврат от юли 2016, руските С-400 и въведените по този повод от Сената онзи ден санкции срещу Анкара.

    Твърде любопитна форма на братство, изразяваща се със заплахи, санкции и дрънкане на (съюзническо) оръжие...

    Нередност?
Нов коментар