Двойна заплаха от Изток
НАТО е на прага на поредната голяма трансформация, този път с фокус не само върху Русия, но и върху Китай
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Разглеждана от много хора като реликва от времето на студената война, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е на път да навлезе в поредната си мащабна метаморфоза от началото на XXI век. И най-вероятно този път тя ще се простира много отвъд форсираната модернизация на въоръжените сили, провокирана от руската анексия на Кримския полуостров.
В началото на настоящото столетие първоначално замисленият като отговор на съветската експанзия западен отбранителен съюз рязко смени своя фокус и стратегически подход след атентатите срещу Световния търговски център от 11.09.2001 г., впускайки се в безкрайната война срещу тероризма. През 2014 г. пък в резултат на кървавите събития в Украйна и руското хибридно нахлуване в източната й част НАТО се върна към своите корени и си припомни, че основната му мисия е териториалната отбрана на Европа. Сега, шест години по-късно, Северноатлантическият алианс се готви за наистина новите глобални заплахи на XXI век.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Конфликтът в Нато по линията Турция изобщо не изглежда толкова леко преодолим.
Неговите корени са с поне половинвековна давност, откогато Стара Европа разиграва Турция с морковчето за членство в ЕС. И за 50 г. беше затворена една-единствено преговорна глава... Та чак до 2005 г, когато Саркози изчисли, че 60% от франсетата са против членство на Турция в клуба и окончателно изключи системите на Анкара.
Ердоган изключително умело "забравя" съюзническите си задължения, когато трябва да отстоява националните турски интереси: и в Сирия, и в Либия, и в Северен Кипър и морските му пространства, и в нерегламентираните морски граници Гърция, по простата причина, че Турция не е страна по Конвенцията за международното морско право и нищо не я задължава да спазва чужди договорености, касаещи морски граници. В тази логика става обяснимо причудливото на пръв поглед споразумение на Ердоган и Сарадж за определяне на турско-либийска (?) морска граница..
Та в този ред на мисли турските национални интереси конфликтуват и националните интереси на поне 2-3 натовски държави в района и на още няколко, които се изживяват като глобални сили.
Незабравим е срамният инцидент, когато натоварена с директива на ЕС за недопускане на военни доставки към воюващите в Либия страни френска фрегата подви опашка пред три турски военни кораба.
Също толкова враждебен акт е решението на френския парламент, прието с 305 на 1 гласа, да препоръча на правителството да признае независимостта на Н.Карабах. Нещо като българското ни в клин, ни в ръкав бързане с признаването на БЮРМ...
Между членовете на Нато Франция, Гърция и Кипър от една страна и Турция от друга има остър конфликт. Пък и между САЩ и Турция също: по линия на опита за преврат от юли 2016, руските С-400 и въведените по този повод от Сената онзи ден санкции срещу Анкара.
Твърде любопитна форма на братство, изразяваща се със заплахи, санкции и дрънкане на (съюзническо) оръжие...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.