Двойна заплаха от Изток

НАТО е на прага на поредната голяма трансформация, този път с фокус не само върху Русия, но и върху Китай

Съветниците на Столтенберг смятат, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм" за сформиране на "коалиции на желаещите", в които може да участват само някои държави-членки.
Съветниците на Столтенберг смятат, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм" за сформиране на "коалиции на желаещите", в които може да участват само някои държави-членки.    ©  Надежда Чипева
Съветниците на Столтенберг смятат, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм" за сформиране на "коалиции на желаещите", в които може да участват само някои държави-членки.
Съветниците на Столтенберг смятат, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм" за сформиране на "коалиции на желаещите", в които може да участват само някои държави-членки.    ©  Надежда Чипева

Разглеждана от много хора като реликва от времето на студената война, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е на път да навлезе в поредната си мащабна метаморфоза от началото на XXI век. И най-вероятно този път тя ще се простира много отвъд форсираната модернизация на въоръжените сили, провокирана от руската анексия на Кримския полуостров.

В началото на настоящото столетие първоначално замисленият като отговор на съветската експанзия западен отбранителен съюз рязко смени своя фокус и стратегически подход след атентатите срещу Световния търговски център от 11.09.2001 г., впускайки се в безкрайната война срещу тероризма. През 2014 г. пък в резултат на кървавите събития в Украйна и руското хибридно нахлуване в източната й част НАТО се върна към своите корени и си припомни, че основната му мисия е териториалната отбрана на Европа. Сега, шест години по-късно, Северноатлантическият алианс се готви за наистина новите глобални заплахи на XXI век.

"НАТО трябва да се адаптира, така че да отговори на все по-сложната стратегическа среда, белязана от завръщането на системното противопоставяне, все по-агресивната Русия, възхода на Китай и нарастващата роля на новите критични технологии, като в същото време се сблъсква с все по-големи транснационални рискове и заплахи". Това се казва в 67-страничният аналитичен доклад, озаглавен "НАТО 2030, обединени за нова ера" и представен миналата седмица от генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг по време на среща на външните министри от съюза. В него има 138 препоръки за реформи, 14 от които са най-фундаментални. Въпросният документ е разработен през последните няколко месеца от специалисти в сферата на сигурността от високо ниво, сред които бившият военен министър на Германия Томас де Мезиер и американският топ дипломат Уес Мичъл. Докладът идва в отговор на верижна реакция от кризи в НАТО, започнала с позицията на отиващия си американски президент Доналд Тръмп, че съюзът е "отживелица", преминаваща през соловите военни авантюри на турския лидер Реджеп Ердоган и завършила с рязкото откровение на френския държавен глава Еманюел Макрон, че организацията е "в мозъчна смърт".

Възходът на Китай

"Ако по времето на студената война НАТО беше изправен пред една голяма заплаха, а непосредствено след нея нямаше пряк конкурент, то сега се сблъсква с два системни съперника", се казва в стратегическия доклад, този път насочвайки вниманието не само към Русия, но и към Китай. На практика това е първият официален документ на алианса, където режимът в Пекин директно се споменава като риск за евроатлантическата сигурност. Ролята на Китай в промяната на глобалния баланс на силите зае централно място както в срещата на външните министри на НАТО от миналата седмица, така и в последвалите я изявления на Столтенберг.

"Китай не е противник на НАТО... Но има и предизвикателства. Китай има втория по големина бюджет за отбрана в света и инвестира активно в нови способности. Също така не споделя нашите ценности. Китай нарушава човешките права. Малтретира други държави. И все по-активно се съревновава с нас на системно ниво. Така че като общност от демократични страни съмишленици трябва да работим заедно", обяви Столтенберг миналия вторник. Според него режимът в Пекин е все по-активен в непосредствена близост до зоната на отговорност на НАТО и това може да има отражение върху устойчивостта на съюза.

Специален акцент в случая е поставен върху критичната инфраструктура и най-вече върху новите технологии, които са отбелязани на централно място в стратегическия документ за реформиране на алианса. В случая става дума за киберсигурността, 5G комуникациите и използването на изкуствен интелект за зловредни и агресивни цели. "НАТО трябва да разработи политическа стратегия за действие в свят, в който Китай ще има нарастващо значение в периода до 2030 г.", обобщава докладът. "Русия ще остане основната военна заплаха за НАТО в обозримо бъдеще, но възходът на Китай е най-голямата промяна в стратегическата среда, с най-големи последствия и основната, която алиансът трябва да вземе предвид", коментира по този повод американският дипломат Уес Мичъл пред "Дойче веле". "Променящият се баланс на силите, включително възходът на Китай като глобален военен фактор, трябва да е част от реформаторското мислене на НАТО", смята и германският външен министър Хайко Маас.

Въпреки че обръща специално внимание на заплахите в зародиш, докладът не пренебрегва и настоящите кризи и в частност противопоставянето с Русия. "НАТО трябва да продължи двустранния подход на възпиране и диалог", се казва в документа. Според авторите страните от алианса едновременно трябва да увеличат цената, която Русия плаща за своята агресия, да разработят по-всеобхватен отговор на хибридните форми на атака, но същевременно и да подкрепят по-активен политически диалог по въпросите на оръжейния контрол (най-вече в сферата на ракетните и ядрените технологии) и мерките за намаляване на риска от инциденти. "Русия модернизира ядрения си арсенал и се въоръжава с нови ракети. Също така разполага сили в близост до границите ни от най-северните части на континента до Сирия и Либия. Виждаме и увеличено руско присъствие в резултат на кризите в Беларус и Нагорни Карабах", коментира по този повод генералният секретар на НАТО миналия вторник.

Напрежение с ориенталски привкус

Централно място в реформите на НАТО ще заемат също така вътрешните кризи в алианса и най-вече противопоставянето на Гърция и Турция в Източното Средиземноморие. "Поддържането на политическа кохерентност и единство трябва да бъде еднозначен приоритет за всички съюзници. Съюзниците от двете страни на Атлантическия океан трябва да потвърдят своя ангажимент към НАТО като основна институция за отбраната на евроатлантическата зона. Съюзниците трябва да се ангажират с кодекс за добро поведение, който да спазва както духа, така и буквата на Северноатлантическия договор", отбелязват в своите препоръки експертите на Столтенберг, очевидно насочвайки вниманието към Турция, която в момента е инициатор на ненатовски военни операции на територията на Сирия, Либия и най-вероятно в Нагорни Карабах, а също така и охранява с военни кораби свои изследователски плавателни съдове в гръцки териториални води.

Кризата между Атина и Анкара разгорещи духовете и по време на виртуалната среща на натовските външни министри миналата седмица. "Взехме отношение по въпроса със ситуацията в Източното Средиземноморие. Работим заедно тук, в НАТО, и разработихме механизъм за военна деескалация между Гърция и Турция. Гореща линия между двете съюзнически страни. Отменихме няколко специфични военни учения. Ангажиран съм да подсилим още този механизъм, да предприемем по-всеобхватни мерки за изграждане на доверие", коментира Столтенберг след разговорите. Но добави по-късно, че "това не решава криещия се под всичко това основен проблем".

Участници във видеоконферентната среща също така твърдят, че разговорите по темата са излезли доста отвъд дипломатичния тон. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео например е отправил директни обвинения към Турция, че провокира напрежение със съюзници и че прави подарък на Русия, купувайки нейните зенитни ракети С-400, съобщава Politico.eu, цитирайки представители на няколко делегации. В отговор турският външен министър Мевлют Чавушоглу обвинил САЩ, че настройват европейските съюзници срещу страната му, отказват да й предоставят ракетни комплекси "Пейтриът" и подкрепят кюрдски "терористични организации". Също така допълнил, че САЩ и Франция са се намесили и в конфликта в Нагорни Карабах на страната на Армения, влошавайки ситуацията. Впоследствие външният министър на Франция Жан-Ив льо Дриан също се включил на страната на Помпео, отбелязвайки, че Турция имитира агресивния руски интервенционализъм.

Обтягането на отношенията с режима на Ердоган е може би сред основните причини за друга идея за фундаментална реформа - промяна в системата за взимане на политическите решения в НАТО, които в момента се одобряват с консенсус. "За да се справи с все по-честото налагане на вето от страна на определена държава във връзка с двустранни спорове от външно естество, би трябвало да се обмисли възможността подобни блокирания да се вдигнат на ниво министри", се предлага в доклада. Подобно вето до момента е налагала именно Турция, за да замрази военното сътрудничество в Австрия, която не е член, а само партньор на алианса. Спорадична злоупотреба в тази посока се наблюдава и от страна на Унгария. Съветниците на Столтенберг също така смятат, че НАТО трябва да изгради "структурен механизъм" за сформиране на "коалиции на желаещите", в които може да участват само някои членове и по този начин да се постигне по-бърза реакция при военни кризи.